Решение № 634 от 15.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10460/2009 г.

Решение № 634 от 15.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10460/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторите началник на Митница - Пловдив и Агенция Митници молят да бъде отменено решение № 744/3.6.2009 г. по ахд. № 52/2009 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменено Решение № 2601/5.11.2008 г. на началник Митница - Пловдив, потвърдено с Решение № 1-4412-1004/4.12.2008 г. на РМД - Пловдив като неправилно. Поддържат, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излагат в жалбата и в писмени бележки. Молят жалбата против отмененото решение да бъде отхвърлена, като бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Зим" ЕООД, редовно призован, не изпаща представител. По съображения в писмен отговор и молба моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Заинтересуваната страна ТД - Пловдив редовно призован не изпраща представител. Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С Решение № 744/3.06.2009 г. по ахд. № 52/2009 г. на Пловдивския Административен съд е отменено Решение № 2601/5.11.2008 г. на началник Митница - Пловдив, потвърдено с Решение № 1-4412-1004/4.12.2008 г. на РМД - Пловдив, с което е определено "Зим" ЕООД да доплати мито 78 лв. и ДДС 264 лв. с лихви по ЕАД № 3000/4-46960/08.08.2006 г. по извършена последваща проверка през 2007 г. за внос на детски играчки от Китай. Били са съставени два доклада за проверката, в които е констатирано, че фактура № 06-08-III (24.08.2006 г. с предмет "международен транспорт") Китай - Солун на "БМД" ЕАД не е включена в митническата стойност на декларираната стока и не са заплатени мито и ДДС. В ЕАД в кл. 20 е отразено, че доставката е при условията DDU Солун, което по Инкотермс 2000 означава, че продавачът поема всички разходи по доставката на стоката на определено място в държавата-вносител. "Зим" ЕООД не се е съгласил с констатациите в доклада. В резултат е издадено обжалваното пред административния съд решение за определяне на по-висока митническа облагаема стойност по вноса и допълнително мито и ДДС за внасяне, тъй като в ЕАД са декларирани само 900 лв за транспорт по фактура № 06-08-02/07.08.2006 г. - с 1248 лв., по-малко от стойността на транспорта по двете фактури. Вещото лице Райчев е дало заключение, неоспорено от страните, според което в счетоводството на превозвачът "БМД"ЕАД са осчетоводени две фактури, издадени на "Зим" ЕООД: № 06-08-02/07.08.2006 г. за 900лв и № 06-08-III (24.08.2006 г. за 1247,95 лв., като втората фактура не е осчетоводена от вносителя. Осчетоводена е и фактура № 711/08.08.06 г. на ЕТ "Дани травел - Асен Асенов", издадена на "БМД" ЕООД за 1300,63 лв. с предмет - международен транспорт Солун - Пловдив за процесния контейнер. Плащането по фактурите на "БМД" ЕООД е извършено в брой, по приходни касови ордери без подпис на платеца. По делото е представена оригиналната фактура от 24.08.2006 г. с фискален бон към нея за плащането. Съдът е приел, че фактурата на ЕТ "Дани травел - Асен Асенов" не следва да се коментира като неотносима към делото, въпреки, че има доказателства за обратното, но предвид липсата на коментар за фактурата в обжалваното решение. Приел е също, че последваща проверка е извършена след публикуване на превода на Митническия кодекс на ЕО в Специалното издание на Официален вестник на ЕС на 2.04.2007 г. на български език и възраженията, че неправилно е извършена проверката по него е неоснователно. За последващият контрол е посочено основание и по чл. 84а ЗМ, който е приложим за периода на проверката, която е проведена законосъобразно. Съдът е отхвърлил възражението за неправилно приложение на чл. 36, ал. 2, т. 4 ЗМ, но е е приел, че неправилно е приложен чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗМ като стойността на превоза от Китай до Солун по фактурата от 24.08.2006 г. е включена в митническата облагаема стойност, тъй като фактурата не носи подписа на получателя по превоза. По договора с китайския доставчик е предвидено играчките да се доставят при условия DDU Солун, които по Инкотермс означават доставка до Солун за сметка на продавача. Това условие на доставката е отразено и в международната фактура за доставката на играчките от Китай, както и в ЕАД и съдът е приел, че доставката на стоката до Солун е за сметка на продавача. Предвид тези условия на доставката съдът е приел, че неправилно разходите по фактура № 06-08-III (24.08.2006 г. за 1247,95 лв. за превоза до Солун е прието, че са платени от получателя по доставката "Зим" ЕООД. Фактурата не е подписана от получателя, не е осчетоводена в счетоводството му и не е установено категорично да е извършил плащане по нея за превоза от Китай до Солун. Правилен е изводът на съда, че по правилата Инкотермс 2000 доставка при условия DDU Солун означава предаване на собствеността, преминаване на риска от повреда и погиване на стоката върху купувача при доставка на стоката до Солун за сметка на продавача. Неправилно съдът е приел, че по фактура № 06-08-III (24.08.2006 г. на "БМД" ЕООД на стойност 1247,95 лв. са фактурирани разходите за превоза до Солун. Вещото лице е дало заключение, че за превоза от Солун до Пловдив са издадени цитираните по-горе две фактури на вносителя, като втората фактура за 1247,95 лв. не е осчетоводена от вносителя. Вещото лице е дало заключение, че превоза от Солун до Пловдив е извършен от ЕТ" Дани травел - Асен Асенов", който е издал фактура на "БМД" ЕАД № 711/08.08.06 г. за 1300,63 лв. за превоз на процесния контейнер № ТТNU 9315049. За транспорта на контейнера "БМД" ЕАД е заплатил 380 евро на фирма от Солун за обработка в пристанище Солун на процесния контейнер. Видно от фактура № 06-08-III/24.08.2006 г. на "БМД" ЕООД на стойност 1247,95 лв. в нея е посочен предмет: международен транспорт, обработка и престой на контейнера, посочен в ЕАД, с който е извършен вносът. При така посочения предмет на фактурата необосновано съдът е приел, че тя се отнася за превоза от Китай до Солун, каквито данни по делото няма. Съдът не е обсъдил заключението на вещото лице изцяло. Двете фактури на "БМД" ЕАД не носят подпис на получателя, по тях плащането е извършено в брой, има издаден фискален бон на "БМД" ЕАД за плащането, осчетоводени са при издателя на фактурите, а при получателя е осчетоводена само фактурата за 900 лв. Съдът неправилно е преценил доказателствената стойност на втората фактура, която не може да е по-малка от доказателствената стойност на първата фактура, осчетоводена редовно от "Зим" ЕООД, щом и двете фактури не носят подписа на получателя, издаден е фискален бон за плащане в брой. Доказателствената стойност на документите не може да е в зависимост от преценката на получателя дали да осчетоводи документа или не. В обясненията на управителя на "БМД" ЕАД е посочено, че фактурата с фискалния бон се намира при издателя, тъй като получателя "Зим" ЕООД не е поискал да я получи. Тезата на ответника, че договорът за доставка при условия DDU-Солун обяснява кой следва да плаща част от превоза на контейнера от Солун до Пловдив (стойността по фактурата на ЕТ "Дани травел-А-Асенов" е за 1300,63 лв., а не 900 лв., колкото е фактурирано по първата фактура от 07.08.2006 г. на "БМД" ЕАД), а също и разходите за престой и обработка за контейнера след доставката му в Солун е неоснователен. Описаните разходи са фактурирани на "Зим"ЕООД като получател на контейнера, плащане по двете фактури е извършено, издаден е фискален бон и правилно митническите органи са приели, че е приложим чл. 78, т. 2 и чл. 201, ал. 1 от Регламент на Съвета № 2913/92 г. и са определили допълнително мито и ДДС за внасяне върху допълнително установените транспортните разходи за превоза от Солун до Пловдив. Допуснатите процесуални нарушения от съда при обсъждане на доказателствата и преценка на доказателствената им стойност и при обсъждане заключението на вещото лице са довели до постановяване на неправилно решение, което следва да бъде отменено, а вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против решението за определя на допълнително мито и ДДС за внасяне по процесното ЕАД. Искането на касаторите за присъждане на разноски е основателно за 250 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,