Решение № 4166 от 30.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15603/2008 г.

Решение № 4166 от 30.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15603/2008 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Кирил Стойнев Лисийски от гр. Благоевград срещу решение № 6 от 16.07.2008 г., постановено по адм. д. № 541 по описа за 2006 г. на Благоевградския окръжен съд. С обжалваното решение жалбата на касатора в настоящото производство срещу заповед № ОА-153 от 19.06.2006 г. на областния управител на област с административен център-Благоевград, издадена с правно основание в § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ в частта й за имот № 3418 от масив 310, находящ се в землището на гр. Благоевград, е отхвърлена. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. В потвърждение на тях към касационната жалба са приложени писмени доказателства. По изложените в касационната жалба съображения се моли, решението да се отмени, а делото върне за ново разглеждане и събиране на доказателства. Ответната страна и заинтересованите страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението за правилно. Според него съдът е събрал всички относими към спора доказателства, от които е установил законосъобразност на заповедта на областния управител в обжалваната й част. В регистъра към новообразуваните имоти имот с № 3418 от масив 310 е записан на наследодателя на жалбоподателя-Христо Стоилков Лисийски, с признато и възстановено право на собственост според решение № 1452 от 1999 г. на Общинска служба по земеделие (ОСЗ)- Благоевград. Намира, че съдът правилно е възприел, че оплакванията на жалбоподателя са свързани със спор за материално право, който не може да се реши в административното производство. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна, по следните съображения: Административният съд-Благоевград е бил сезиран с жалба срещу заповед № ОА-153 от 19.06.2006 г. на областния управител на област с административен център-Благоевград, издадена на основание § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ, в частта й за имот с № 3418 в масив 310, целият от 3173 кв. м, находящ се в землището на гр. Благоевград. Жалбата на Кирил Стойнев Лисийски е била срещу отразеното вписване за собственик на този имот в регистъра на имотите към плана на новообразуваните имоти. Кирил Лисийски е твърдял, че неправилно за собственик са записани наследниците на Христо Стоилков Лисийски, който е баща на неговия наследодател Стойне Христов Лисийски. Наследниците на последният е трябвало да бъдат записани като собственици на този имот. В подкрепа на твърдението си е представил и влязло в сила решение по гр. д. № 101/2006 г., с което Благоевградският районен съд в производството по реда на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е признал за установено по отношение на ОСЗ-Благоевград и наследниците на Стойне Христов Лисийски, че последните имат право да искат да възстановят собствеността върху описаните в решението два имота: лозе от 1 дка и нива от 1 дка и двете в местността "Кури дере", при описаните в решението граници. С решение № 1690 от 19.06.2006 г. ОСЗ-Благоевград е признала правото на собственост наследниците на Стойне Христов Лисийски, в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху тези два имота, описани в съдебното решение. От приложеното решение № 1452 от 21.05.21999 г. на ОСЗ-Благоевград съдът е установил възстановеното право на собственост върху земеделски земи в съществуващи стари реални граници на наследниците на Христо Стоилков Лисийски, представляващи пасище от 3. 500 дка, в местността "Кури дере". От регистъра към плана на новообразуваните имоти е приел за установено, че имот с № 3418 от 3173 кв. м е записан на наследниците на Христо Стоилков Лисийски. Същите обстоятелства са установени и от приетото заключение на вещото лице. От устните му обяснения е прието за установено освен това, че местността "Кури дере" има и други наименования: "Горно Кури дере", "Делвинско дере", "Мецански андък". Всичките наименования се отнасят за една и съща местност. Така установените факти съдът е привел към хипотезата на чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ и е направил извод, че по същество оплакванията на жалбоподателя представляват вещноправна претенция срещу лицата, записани като собственици на имот с № 3418 по плана на новообразуваните имоти, който не може да бъде решен в административното производство, поради което е отхвърлил жалбата срещу обжалваната част от заповедта на областния управител, която е приел за законосъобразна. Постановеното решение е неправилно. Съдът е постановил необосновано решение и в противоречие с материалния закон, като е допуснал и нарушение на съществени съдопроизводствени правила, защото не е събрал всички относими към спора доказателства, за да установи обективната истина. Това налага отмяна на решението при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. От данните по делото се установява, че Христо Стоилков Лисийски, починал 5.10.1958 г. е баща на Стойне Христов Лисийски, който е починал на 4.01.1993 г. Христо Стойнев Лисийски е подал заявление с вх. № Г1505 от 17.02.1992 г. до ОСЗ-Благоевград, която е постановила решение № 1452 от 21.05.1999 г., с което на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ и останалите описани решения е признала правото на собственост на наследниците на Христо Стоилков Лисийски върху пасище от 3. 500 дка, находящо се в местността "Кури дере - ДП", попадащо в територия на земи по § 4 . В извадката от регистъра на старите собственици - лист 32 от делото, този имот е била записан под № 265 от 3 489 кв. м, IХ категория по заявление № Г 1505. За негов собственик е записан Христо Стоилков Лисийски, а това е наследодателят на Стойне Христов Лисийски. В представената извадка от регистъра на собствениците на новообразуваните имоти -лист 45 от делото, за собственик на имот с идентификатор 042793103418, с площ от 3 173 кв. м в местността "Деливинско дере" са записани наследниците на Христо Стоилков Лисийски, като отново е посочен номера на заявлението Г1505, по което е постановено решение № 1452 от 21.05.1999 г. на ОСЗ-Благоевград. От съпоставката на тези писмени доказателства може да се направи извод, че се касае за два различни имота, този от 3 500 кв. м, находящ се в местността "Кури дере-ДП" и имот от 3 173 кв. м, който се намира в местността "Деливинско дере". Всъщност за двата имота има само едно решение по заявление с № Г 1505 на ОСЗ, с което е възстановено правото на собственост в стари реални граници на наследниците на Христо Стоилков Лисийски. По делото не са събрани доказателства относно имот под № 265 по регистъра на бившите собственици, с какъв идентификатор е записан в регистъра на новите собственици и кой е негов собственик. За имот с № 3418 в масив 310, който е номера на имота от 3173 кв. м по плана на новообразуваните имоти няма съответните доказателства от регистъра на старите собственици за този имот, за да се види на кого е бил записан, като собствен. Тези изводи се потвърждават и от представеното копие от заповед № 118 от 25 с неясен месец от 2008 г. на кмета на община Благоевград, приложена към касационната жалба. От нея се установява, че е възстановено правото на собственост на наследниците на Христо Стоилков Лисийски върху новообразуван имот № 3460, в масив 310, с площ от 3489 кв. м, VII категория, в местността "Кури дере", като основание за издаването на заповедта на кмета с правно основание в § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ е посочена освен влязлата в сила заповед на областния управител, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти и решението на ОСЗ-Благоевград, постановено по заявление с вх. № Г 1505. За този имот с № 3460 от масив 310 ще следва да се съберат доказателства на кого се е водил записан като собствен в регистъра на старите собственици. Всъщност имот № 3418 от масив 310, който е с площ от 3173 кв. м, който също е записан за собствен на наследниците на Христо Стоилков Лисийски в регистъра на имотите към плана на новообразуваните имоти е втори по ред на наследниците на Христо Лисийски, а за него няма решение на ОСЗ за възстановяване на правото на собственост. Доказателствата, които не са събрани при първоначалното разглеждане на жалбата не могат да бъдат събрани в настоящото производство. Делото не е попълнено с относимите към спора факти и остава неизяснено. От една страна на наследниците на Христо Лисийски има възстановена собственост само върху един имот в местността "Кури дере", според цитираното решение на ОСЗ, постановено по заявление № Г 1505, а в регистъра на собствениците на новообразуваните имоти наследниците му са записани като собственици на два имота. Имотите на наследниците на Стойне Христов Лисийски изобщо ги няма в регистъра на собствениците на новообразуваните имоти. Наследниците на Стойне Лисийски също се легитимират за собственици в стари реални граници на двата имота от 2 дка в същата местност "Кури дере", а не са записани като такива нито в регистъра на бившите собственици, нито в регистъра на собствениците на новообразуваните имоти. По заявлението с № Г 2990 от 19.06.2006 г. е постановено решение № 1690 от 19.06.2006 г. на ОСЗ-Благоевград, с което правото на собственост е признато също в стари реални граници. При новото разглеждане на делото ще следва да се съберат доказателства относно това: новообразуван имот с № 3418 от масив 310 от 3 173 кв. м в местността "Кури дере", на кого се е водил като собствен в регистъра на бившите собственици; кой е номера на новообразуван имот с бивш № 265, от регистъра на бившите собственици с площ от 3489 кв. м, записан за собствен на наследниците на Христо Стоилков Лисийски. Така събраните доказателства ще следва да се съпоставят с двете решения на ОСЗ-Благоевград - листове 53 и 68 от делото и въз основа на тях съдът да направи съответните правни изводи по съществото на жалбата. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение