Решение № 12573 от 6.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3537/2011 г.

Решение № 12573 от 6.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3537/2011 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията . Образувано е по жалба на "Геномакс" ООД, с. Замфирово, община Берковица, област Монтана и ЕТ "Росмари - Росен Генов", гр. София, представлявани от адвокатите Милчо Занев и Валя Станкова, срещу решение № 142 от 10.02.2011 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка № КЗК-986/2010 г., с което е установено, че от страна на "Аико Мулти Консепт" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, не е извършено нарушение по чл. 35, ал. 1 и по чл. 29 от ЗЗК. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспореното решение на КЗК поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост с твърдения, че КЗК не е съобразила разпоредбите на Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ и на Закона за промишления дизайн (ЗПД) и не е отчела сходството на защитения в полза на жалбоподателите продукт с продуктът, предлаган на пазара от ответника. Оспорващите настояват, че КЗК не е отчела обстоятелството, че съществена част от продуктите, с които търгува "Аико Мулти Консепт" ЕООД, включва подматрачни рамки, чийто дизайн е много сходен със защитения от тях промишлен дизайн "Подматрачни рамки", рег. № 4251, а те не са предоставили на "Мебелни салони Аико" правото да използват промишления дизайн. Считат, че КЗК е постановила погрешно и напълно необосновано решение, като е пренебрегнала уникалността на техния продукт, защитен по ЗПД и игнорирала направеното "признание" в становището на ответника по преписката, че последният предлага на пазара подматрачни скари със сходен /идентичен/ дизайн. Молят Върховния административен съд да отмени обжалваното решение на КЗК и да постанови решение по съществото на спора, с което да се установят извършени нарушения по чл. 35, ал. 1 и чл. 29 от ЗЗК, постановяване на прекратяването им, както и налагането на предвидената в закона имуществена санкция на нарушителя, алтернативно, в случай на установени процесуални нарушения - връщане на делото като преписка със задължителни указания по прилагане и тълкуване на закона. Искат присъждане на разноски. В о. с. з. на ВАС оспорващите, чрез процесуалните си представители и в писмена защита поддържат жалбата. Ответникът - КЗК - не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Ответникът - "Аико Мулти Консепт" ЕООД, гр. София, представляван от адв. Копаранов и в подробна писмена защита оспорва жалбата. Претендира разноски по делото. Върховният административен съд, четвърто отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежни страни. В тази връзка настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че не споделя частта от мотивите в решението на КЗК, че следва да се остави без уважение жалбата на ЕТ "Росмари - Росен Генов", поради това, че този търговец е прехвърлил по силата на лицензионен договор правата върху посочения промишлен дизайн на първия жалбоподател "Геномакс" ООД, който според КЗК единствен е останал в преки конкурентни отношения с ответното дружество. До този извод води анализа на съдържанието на договора за лицензия на промишлен дизайн от 9.11.2001 г., по силата на който лицензодателят-ЕТ"Росмари-Росен Генов" е предоставил на лицензополучателя - "Геномакс" ООД неизключителното право да използва в търговската си дейност процесния промишлен дизайн и изрично посоченото в него, че лицензодателят си запазва правото да използва лично предмета на лицензията. По силата на този договор и двамата търговци държат правата върху тази лицензия, поради което са и страни в настоящото производство. Тъй като този въпрос е обсъден от КЗК само в мотивите на решението, не и в диспозитива, не е необходимо изрично да се отменя решението в тази му част. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: Производството пред КЗК е образувано по искане на"Геномакс" ООД, с. Замфирово, община Берковица, област Монтана и ЕТ "Росмари - Росен Генов", гр. София, срещу "Аико Мулти Консепт" ЕООД, гр. София с твърдения за извършени нарушения по чл. 29 и чл. 35, ал. 1 от ЗЗК, представляващи нелоялна конкуренция. С решението, предмет на съдебен контрол, Комисията за защита на конкуренцията е установила, че от страна на "Аико Мулти Консепт" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, не е извършено нарушение по чл. 35, ал. 1 и по чл. 29 от ЗЗК и е оставила без уважение искането за присъждане на разноски. За да постанови този резултат комисията посочила, че от основно значение при изследването на нарушения по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК е не наличието на сходство в регистрирани промишлени дизайни, а начинът на представянето на дадена стока пред потребителите, а в своята стопанска дейност "Аико Мулти Консепт" ЕООД въобще не е имитирало, нито не се е стремяло да имитира продуктите на "Геномакс" ООД, в това число произвежданите от дружеството подматрачни рамки. Допълнила съображенията, че наличието на сходство между два продукта може да е резултат от техните характеристики като форма и размери, които да са определени от нормативни изисквания или от предназначението им. В случая обектът на имитация е подматрачната рамка, служеща за основа на матрак и макар и да съществува възможност тя да се предлага като самостоятелна стока, по своето предназначение е принадлежност към друг вид продукт, а именно - легло. В този смисъл водещото за потребителя е не видът и начинът, по който изглежда дадената подматрачна рамка, а нейната цена и доколко същата е съвместима като характеристики с основната закупувана стока. Тъй като подматрачните рамки били съставени от определен брой ламели, които изглеждат по относително еднакъв начин, евентуални разлики можело да се наблюдават най-вече при начина на захващане на отделния ламел към страничната рамка на леглото. Това обаче била съществена отлика за производителите на мебели, но не и за средния потребител, за който тази разлика е трудно доловима и не играе голямо значение при формиране на крайния му избор. Освен това посочила, че макар от страните в производството да не се спорело, че ответното дружество е предлагало сходни с регистрирания промишлен дизайн подматрачни рамки, от гледна точка на защита на правото на конкуренция, това поведение следва да се санкционира само ако то води до риск от възникване на заблуда за потребителите, което да пренасочи търсенето им към конкурентния продукт. В настоящия случай риск от заблуда не съществувал, защото характеристиките на подматрачната рамка не давали възможност тя да има самостоятелно приложение. На последно място посочила, че съобразно най-новата практика на ВАС, в хипотезата, в която даден процесен продукт е закупен от производител, а ответникът в качеството си на дистрибутор, го разпространява, той не следва да носи отговорност по чл. 35, ал. 1, т. к. не извършва имитация. С оглед на това КЗК формирала извод, че не е осъществен съставът на нарушението по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК от страна на ответника. По отношение на чл. 29 от ЗЗК комисията също не е установила нарушение, тъй като молителите не били изложили конкретни твърдения за противоправно поведение от страна на ответното дружество, различни от разгледаните и попадащи в рамките на фактическия състав на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК. Настоящият тричленен състав на ВАС, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, при извършената служебна проверка на законосъобразност на административния акт по реда чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 АПК, намира жалбата за неоснователна. Атакуваното решение е издадено от компетентен орган и в надлежна форма. Неоснователни са оплакванията за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Видно от материалите по делото, КЗК е извършила всестранно, пълно и обективно проучване по случая, в резултат на което е изяснила релевантните за спора факти, с което е изпълнила изискванията на чл. 7 и чл. 35 АПК. В рамките на предоставените му от закона процесуални правомощия административният орган е събрал относимите към производството доказателствата, които безпротиворечиво обосновават постановения от него правен резултат. Неоснователни са и възраженията в жалбата за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. Направените от КЗК правни изводи съответстват на събраните доказателства, установените фактически констатации и приложимите материалноправни норми. В тази връзка следва да се посочи, че КЗК обстойно е разгледала дали са налице визираните в текста на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК предпоставки. Посочената разпоредба забранява предлагането на стоки или услуги с външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези, които заблуждават или могат да доведат до заблуждение относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, източника и начина на придобиването или на използването, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на стоката или услугата. По отношение на релевираните в жалбата доводи за нарушение на текстовете на чл. 35, ал. 1 и чл. 29 от ЗЗК, и на ЗПД изрично следва да се посочи, че притежаването на защитен обект на индустриална собственост (наличие на защитен дизайн) само по себе си е ирелевантно за осъществяването на имитация по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК, доколкото за съставомерността на нарушението по този текст в закона са визирани други предпоставки. Обоснован е изводът, че преценката наличие на имитация по смисъла на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК следва да се извърши с оглед на цялостния визуален ефект, който се създава у средния потребител. С оглед твърдението на оспорващите, че в административната процедура не е допусната съдебно техническа експертиза от патентен специалист, а тя била особено необходима за установяване сходството на патентования чрез промишлен дизайн модел и предлагания на пазара от ответника "Аико мулти консепт" ЕООД продукт и че е от съществено значение установяването на твърдяния "идентитет" на тези два продукта, предлагани на пазара, ВАС, по искане на оспорващите допусна и изслуша такава, изготвена от вещото лице Виолета Паскалева. Като се съобрази с разпоредбата на чл. 202 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съдът не възприема заключението на вещото лице, което, обсъдено заедно с другите доказателства по делото, макар и добросъвестно изготвено, приема за неотносимо към настоящия спор. Този извод се налага от обстоятелството, че в него от техническа страна е изследван главно въпросът за промишления дизайн по отношение на индивидуализация на процесните подматрачни рамки съобразно нормите на ЗПД, а настоящото производство касае състави по специалния ЗЗК. Освен това въпросът за обхвата на правна закрила на промишления дизайн, регистриран от "Геномакс" ООД за продаваните подматрачни рамки и дали ламелите влизат в обхвата на правна закрила е ирелевантен за отговор на въпроса дали е налице имитация по смисъла на ЗЗК, който освен това е и правен, а не технически. И най-после, за да обоснове този свой извод да не кредитира заключението, съдът се съобрази, че наличието на имитация на външния вид е въпрос, който може да бъде поставен в контекста на отношенията на производителите на подматрачни рамки, а не на дистрибуторите. В настоящата хипотеза, при положение, че процесния продукт е закупен от производител, а ответникът в качеството си на дистрибутор само го разпространява, той не следва да носи отговорност по чл. 35, ал. 1 ЗЗК т. к. той не извършва имитация. По отношение на твърденията в жалбата, че КЗК е постановила "концептуално погрешно" и напълно необосновано решение, като е пренебрегнала уникалността на продукта, защитен по ЗПД, следва отново да се посочи, че няма спор, че в случая процесните продукти са сходни в значителна степен. Правилно обаче КЗК е приела, че това сходство се дължи на характеристиките на самия продукт - подматрачна рамка, която по своето предназначение служи като основа за матрак и се явява принадлежност към друг вид продукт, а именно - легло. Следователно, сходството между процесните продукти е резултат от спецификата им и предназначението им, затова и външният им вид е до голяма степен сходен. Правилен е изводът, относим към съставите на ЗЗК, че в случая не може да се приеме, че сходството е търсено и е резултат на целенасочени действия с цел имитация. Освен това, поради характерното си предназначение тези продукти имат специфичен дизайн и е възможно да създават представа за еднаквост, обусловена обаче не от индивидуалното виждане за дизайн, а от необходимост, продиктувана именно от предназначението на подматрачната рамка. Като е обсъдила подробно в мотивите на обжалваното решение всички релевирани от жалбоподателите оплаквания, КЗК правилно е преценила, че в конкретния случай не е налице реална заблуда или възможност за заблуда от страна на потребителите и като резултат от това обосновано е приела, че липсва нарушение на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК. На следващо място ВАС намира, че са юридически обосновани и съобразени с доказателствата по делото мотивите на КЗК за липса на нарушение от страна на "Аико Мулти Консепт" ЕООД и на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 ЗЗК. Нормата регламентира забрана за всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Касае се за обща забрана, която може да се прилага, както паралелно със специалните състави по глава седма от ЗЗК, така и самостоятелно. Само когато се установи обаче, че дадено действие или бездействие не попада в нито една от хипотезите на специалните състави по чл. 30-37 от ЗЗК, само тогава то може да бъде подведено под генералната норма на чл. 29 от същия закон. В този случай е необходимо да бъдат наведени конкретни твърдения за противоправно поведение от страна на ответното дружество, различни от сочените нарушения по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК. Поради това, че такива твърдения не са били направени, комисията обосновано е приела, че не е налице нарушение и по този текст. По изложените съображения оспореното решение е законосъобразно, а жалбата срещу него се преценява като неоснователна, поради липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК и като такава следва да се отхвърли. При този изход на делото претенцията на жалбоподателите за присъждане на съдебни разноски се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на правния спор, съдът намира претенцията на "Аико Мулти Консепт" ЕООД, гр. София за разноски по делото за основателна, по арг. от чл. 143, ал. 4 АПК, но недоказана по размер. Нито в производството пред Комисията, нито в съдебното производство преди приключване на устните състезания са представени доказателства за реално направени от дружеството разноски за правна защита, като представените по делото/л. 24/ и по преписката/ л. 140, л. 152 и 172/ пълномощни не съдържат записване за внесени за адвокатство възнаграждение суми. Съдебни разноски на тази страна не следва да се присъждат, предвид несвоевременно/късно/ представеният в съда, едва с писмената защита на 19.09.2011 г., и след приключване на устните състезания по делото договор от 17.11.2010 г. и авизо от 24.11.2010 г., впрочем без посочено основание за плащане, с претенция за заплащане на 10 000 лева, при положение, че насрещната страна е лишена от възможност да направи възражение за прекомерност съобразно нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. пето, Върховният административен съд, четвърто отделение,