Решение № 87 от 18.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7735/2013 г.

Решение № 87 от 18.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7735/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Е. Н. М., лично и като пълномощник на Л. Н. М., против въззивното решение от 19.06.2013 г. по гр. д. № 692/2013 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 1.11.2012 г. по гр. д. № 32649/2010 г. на Софийския районен съд. С него е отхвърлен предявения от тях против Х. Ц. Г., С. Й. Г. и К. Н. Г. иск за признаване правото им на собственост върху поземлен имот пл. № 308 в кв. 17 по плана на [населено място], м. "Киноцентър - III ч. разширение", с площ от 630 кв. м., при граници - поземлени имоти № № 929, 309, 1848, 310, 307, вкючен в УПИ II-307, 308, 929 и за осъждане на ответника К. Г. да им предаде владението му. Касаторите поддържат становище за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост с искане за отмяната му и вместо това предявеният иск за собственост бъде уважен, с присъждане на направените разноски. Ответниците оспорват касационната жалба и искат въззивното решение да се потвърди. Върховният касационен съд, в настоящия състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните доказателства, приема следното: Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 103 от 14.03.2014 г. при констатацията за вероятна недопустимост на решението с оглед произнасянето на въззивния съд извън очертания от твърденията на ищците предмет на спора за собствеността относно придобивното основание. Въззивният съд приел, че ищците, сега касатори, не са установили материалноправната си легитимация за собственици на спорния имот на основание придобивна давност. Обосновал е този извод със статута на имота като земеделски, подлежащ на възстановяване по ЗСПЗЗ на бившите собственици, която процедура не е приключила с оглед данните за подадено заявление, поради което и упражняваната фактическа власт върху имота не може да обоснове настъпване правните последици на придобивната давност за никоя от страните по делото. Поради недоказване на този придобивен способ искът е отхвърлен. Видно от исковата молба ищците са поддържали придобиване на собствеността върху имота на основание предварителен договор с наследниците на Бона М., собственик на имота /нот. акт № 30/1936 г./, обявен за окончателен с влязло в сила решение от 27.09.1976 г. по гр. д. № 3015/76 г. на Софийския районен съд. Твърдяното право на собственост на ищците е засегнато от факта на снабдяването през 2006 г. от първите двама ответници - Х. и С. Г. с документ за собственост на основание придобивна давност, които обстоятелства очертават предмета на спора за собствеността на имота, като ищците са поддържали, че ответниците не са упражнявали владение върху техния имот, поради което и не са могли да придобият на това основание вещното право. Становището на ответниците Г. е за придобиването на имота по давност, а на ответника Г. - по прехвърлителната сделка от последните с нот. акт от 2006 г. Въззивният съд се е произнесъл по непредявено основание на иска за собственост - давностно владение от страна на ищците, с начална дата сключването на предварителния им договор, като приел, че този момент е след включването на имота в ТКЗС, поради което и до приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността върху имота по ЗСПЗЗ този придобивен способ е неприложим, вкл. и по отношение на ответниците. Приел обаче, че ищците извеждат своята материалноправна легитимация на това основание, поради което и предявеният от тях иск за собственост срещу настоящите ответници е неоснователен. Спорът с ответниците по настоящето дело е друг, очертан от твърденията в исковата молба и в хода на делото и за него не са относими съображенията за придобиване по давност на земеделски имот преди приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността. Такъв спор между страните не е въведен като предмет на делото, нито е възникнал, поради което и съдът не дължи произнасяне по обстоятелствата, развити в мотивите на обжалвания съдебен акт. Спорът в настоящето производство е за собствеността на имота на основание въведеното от ищците придобивно основание - обявения за окончателен предварителен договор с наследниците на бившия му собственик, което придобивно основание е оспорено от ответниците, противопоставяйки възражението за наличие на придобивна давност в тяхна полза към момента на снабдяването им с нотариален акт. Твърдението на ищците в исковата им молба за осъществявано от тях владение от придобиването на имота по предварителния договор не означава позоваване на придобиване по давност, както неправилно е приел въззивният съд, а довод срещу поддържаното от ответниците основание за наличие на владение в необходимия от закона срок, предмет на констатациите в нотариалния им акт от 2006 г. Вместо да се произнесе по спора, предмет на делото, въззивният съд е обсъждал липсата на непредявено от ищците придобивно основание, което обуславя извод за недопустимост на постановеното въззивно решение. Същото подлежи на обезсилване и връщане на делото на въззивния съд, съгласно чл. 293, ал. 4, във вр. с чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК и чл. 293, ал. 3 ГПК за извършване на съдопроизводствените действия за произнасяне по предявения иск, съобразно изложените по-горе съображения, включително и по въпроса за направените в настоящето производство разноски, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК и в зависимост от изхода по делото. По тези съображения, настоящият състав на II г. о. на ВКС