Решение № 6043 от 27.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12557/2011 г.

Решение № 6043 от 27.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12557/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите, против Решение № 972/12.07.2011 г. по адм. д. № 1650/2009 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменен Ревизионен акт (РА) № 900201/01.09.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Ямбол, потвърден с Решение № РД-10-275/04.11.2009 г. на Директор Дирекция "ОУИ" - Бургас. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно - постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон и е необосновано - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Релевират се подробни съображения в подкрепа на така изразеното становище. Касаторът иска отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу РА. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "БГ Грейп" ООД, гр. Ямбол, чрез пълномощника си адв. Терзиева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Мотивира се в писмени бележки. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отменил по жалба на "БГ Грейп" ООД № 900201/01.09.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Ямбол, потвърден с Решение № РД-10-275/04.11.2009 г. на Директор Дирекция "ОУИ" - Бургас, в частта му с която на дружеството е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 79 206.67 лв. за данъчните периоди от 01.12.2008 г. до 31.12.2008 г., от 01.01.2009 г. до 31.01.2009 г., от 01.02.2009 г. до 28.02.2009 г. и от 01.03.2009 г. до 31.03.2009 г. С решението в полза на дружеството са присъдени и разноски в размер на 2 800 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган и при спазване на административно-производствените правила, но в противоречие с материалния закон, доколкото от доказателствата по делото не се установяват основанията на чл. 25, ал. 6, чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 114, ал. 1, т. 10, чл. 71, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за отказ да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури, издадени от "Интерсервиз М" ЕООД. В мотивите на оспореното решение е обсъдено обстоятелството, че към датата на издаване на фактурите действително липсват доказателства за реално извършени доставки на стоки и услуги, като е отчетен и фактът, че по същество това не се оспорва и от дружеството - жалбоподател, чиято теза, обаче е, че фактурите имат за предмет авансови плащания, получени от горепосочения доставчик на основание сключения договор от 02.12.2008 г. Според съда, това обстоятелство е видно както от резултатите от извършените насрещни проверки на "Интерсервиз М" ЕООД и "Уърлд Мобайл Пеймънт Груп" АД, комуто е превъзложено изпълнението на услугите с договор от 3.12.2008 г., и се потвърждава от писмените обяснения на управителите на двете дружества. По-нататък в мотивите на обжалваното решение съдът е обсъдил като основателно (макар и неотносимо към спора) възражението на жалбоподателя, че подизпълнителят "Уърлд Мобайл Пеймънт Груп" АД по принцип не разполага с материално-техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на доставките на стоките и услугите по договора от 03.12.2008 г., като се е позовал на заключението на съдебно-техническата експертиза. Обсъдил е подробно констатациите на същата. В реда на тези мотиви съдът е счел, че в разглеждания случай, за да бъде признато право на данъчен кредит съобразно нормата на чл. 25, ал. 6 от ЗДДС (в относимата за спора редакция), подлежи на изследване единствено въпроса дали плащанията по фактурите са реално извършени. В този смисъл са обсъдени материализираните основания на органите по приходите да приемат, че липсват доказателства за извършване на плащанията по процесните фактури и е формулиран изводът, че липсва надлежен анализ на финансовото състояние на дружеството - жалбоподател, на неговите текущи и годишни обороти и възможността му да финансира авансовите плащания със средства, придобити в резултат на търговската му дейност. Според съда, необосновано е прието от органите по приходите, че единствено поради липса на доказателства за произхода на паричните средства в размер на 440 000 лв., осчетоводени на 02.01.2009 г. по дебита на сметка 501 и по кредита на сметка 111/2 на "БГ Грейп" ООД, дружеството не извършило плащане към своя доставчик само на основание неизяснен произход на вложените средства. Отделно от това, първостепенният съд е изложил и самостоятелни мотиви, аргументиращи тезата за неправилност и по същество на извода, че произходът на средствата не може да бъде установен. Според съда, това е така, тъй като превратно е обсъден договора за овърдрафт, предоставен от Евгени Христов Христов, и изобщо не е обсъден договора за банков кредит № 29501/07.04.2008 г. В мотивите си съдът изчерпателно е посочил и кои доказателства за произхода на средствата, представени при оспорването на РА по административен ред, не са съобразени от органите по приходите, измежду които са годишна данъчна декларация (ГДД) от 21.02.08 г. и приложения към нея; ГДД от 26.03.09 г. и приложения към нея; договор за издаване на кредитна карта от 2.12.2004 г. на Веселин Василев и анекси към него и много други. При анализа на горепосочените доказателства, съдът се е основал и на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, чийто изводи са потвърдили тезата на ревизираното лице за реалното извършване на авансовите плащания, документирани с фактурите, при спазване на изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС. С оглед на тези съображения, съдът е приел, че РА следва да бъде отменен в оспорената му част. Решението е правилно постановено. Касаторът твърди всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, но по същество основното му твърдение е за необоснованост, довела до неправилно приложение на материалния закон, тъй като според него приобщените по делото доказателства не са разгледани в техния точен контекст, превратно са преценени от съдебния състав, в резултат на което са изведени и несъответни на данните по делото изводи. Оплакването е неоснователно. Спорът между страните е досежно това правомерно ли е упражнено от жалбоподателя - ответник по касация в настоящото производство, право на приспадане данъчен кредит за извършени от него авансови плащания във връзка с възложените услуги на "Интерсервиз М" ЕООД. По силата на чл. 25, ал. 6 от ЗДДС (в приложимата редакция), данъкът става изискуем на датата на авансовото плащане, в който момент възниква и задължението за начисляването му, независимо, че услугата не е извършена. Ето защо законосъобразно е приетото от съда, че с извършване на авансовото плащане, включващо и дължимото ДДС, данъкът е станал изискуем, а оттук и правото на ревизираното лице да упражни правото си на данъчен кредит по процесните фактури. Авансовото плащане, по смисъла на тази разпоредба, не е данъчно събитие по чл. 25, ал. 2, 3 и 4, но по силата на закона представлява юридически факт, който води до изискуемост на данъка. Преди всичко следва да се посочи, че административният съд правилно е установил от фактическа страна, че всички процесни фактури материализират авансови плащания. Действително, само във фактура № 1/02.12.2008 г. е посочен предмет на доставката "авансово плащане по договор", а в останалите четири фактури съответно с номера 8/30.01.2009 г., 10/31.01.2009 г., 19/12.02.2009 г. и 43/27.03.2009 г. е вписан предмет "плащане по договор", но този факт следва да бъде релевиран в контекста на относимия доказателствен материал, а именно на договор от 02.12.2008 г., сключен с "Интерсервиз М" ЕООД с предмет създаване на "Е-магазин" (проект за виртуална електронна борса) и въвеждането му в експлоатация, и конкретно клаузата на чл. 10, ал. 1 от същия, според която възложителят заплаща цените по чл. 9, ал. 2 на два етапа, първият от които визира авансово плащане в размер на 1/2 от общата стойност на договора не по-късно от 31.03.2009 г. Така, основанието за авансовите плащания е в договора от 02.12.0008 г. Съдът е съобразил и относимото обстоятелство, че всички извършени плащания са документирани с касови фискални бонове, отразени са в счетоводството на "БГ Грейп" ООД и в това на доставчика "Интерсервиз М" ЕООД. Съдът е проследил съответствието на съдебно-счетоводната експертиза с приложените доказателства и правилно е основал изводите си на становището на експерта, който е категоричен, че ревизираното лице е осчетоводило в счетоводството си извършените плащания в съответствие със счетоводните изисквания, както и че към датата на издаване на всяка една от процесните пет фактури в касата на дружеството са били налични достатъчно парични средства, с които да бъде осъществено плащане по фактурите: 12 066.37 лв. към 01.12.2008 г.; 444 426.37 лв. към 29.01.2009 г.; 418 626.37 лв. към 30.01.2009 г.; 301 176.37 лв. към 11.02.2009 г.; 191 759.52 лв. към 27.03.2009 г., поради което и "БГ Грейп" ООД има обективна възможност да извърши авансовите плащания към "Интерсервиз М" ЕООД. Обосновани са и изводите на съда относно обезпечеността на наетия от доставчика подизпълнител "Уърлд Мобайл Пеймънт Груп" АД с договор от 03.12.2008 г. Неоснователно се твърди от касатора в тази връзка, че съдът неправилно е дал вяра на заключението на съдебно-техническата експертиза, тъй като нейните констатации свидетелствали единствено, че наличната техника и ангажираните лица били подходящи и биха могли да изпълнят услугата, предмет на сключения договор от 03.12.2008 г., с който е превъзложено създаването на електронния магазин. Касаторът тенденциозно пропуска да съотнесе експертното мнение към предмета на спорните фактури. Доколкото се установява, че същият е авансово плащане за всяка от тях, то необходимо и достатъчно условие е да бъдат доказани обстоятелствата, че подизпълнителят притежава необходимата техника, съответните софтуерни продукти и наети лица с квалификация, с които може да изпълни възложения от "Интерсервиз М" ЕООД проект за "Е-магазин" и в случая това несъмнено е сторено. Основателно се поддържа от ответника по касационната жалба, че касаторът в противоречие с разпоредбите на ЗДДС претендира, че предпоставка за непризнаване право на данъчен кредит е твърденият от него недоказан произход на паричните средства, внесени от съдружника Евгени Христов в "БГ Грейп" ООД. Преди всичко следва да се посочи, че произходът на паричните средства, внесени от съдружниците в дружеството, не е обстоятелство, което ЗДДС свързва с правото на данъчен кредит. Независимо от това, констатацията за недоказан произход на паричните средства на посоченото лице противоречи на събраните в хода на ревизията доказателства - нотариален акт за продажба № 127/9.11.2007 г., договори за банкови кредити и договор за "Овърдрафт". Горното обосновано е съобразено от решаващия съд, както и е отчетена спецификата на овърдрафта, който не се отпуска еднократно, а представлява разполагаема парична сума за сравнително продължителен период от време, която се възстановява и ползва многократно. Отделно от това, правилно в разглеждания контекст съдът е приел, че с РА не е извършена цялостна преценка на финансовото състояние на ревизираното лице, че органите по приходите не са извършили дължимата проверка и преценка на финансовото състояние на дружеството, на неговите годишни и текущи обороти, и в тази връзка - на възможността да извършва авансови плащания. По делото са приети като доказателства ГДД на "БГ Грейп" ООД за 2007 г. и 2008 г., видно от които дружеството е декларирало за посочените години нетен и брутен оборот в размери, обуславящи извод за наличие на такава възможност. Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на делото и съобразно искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски, такива следва да му бъдат присъдени в доказания размер от 2 460 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение