Решение № 3237 от 11.3.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11173/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Моллов чрез процесуален представител срещу решение 136 от 31.08.2020 г., постановено по административно дело 15/2020 г. от Административен съд Ямбол, с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2016 г. с изх. 02-280-6500/3189/22.11.2019 г.(УП) на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ). По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при неправилно приложение на закона, при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваното от него УП бъде отменено като незаконосъобразно и му бъдат присъдени направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба Заместник изпълнителният директор на ДФЗ, в представен от процесуален представител писмен отговор оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, но разгледано по същество е неправилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. При извършената проверка се констатира, че изводите за постановяване на акта при спазване на изискванията за неговата форма и при правилно приложение на материалния закон са необосновани и неправилни. На първо място актът е постановен в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 АПК във вр. с чл. 11а, ал. 1, т. 9 от Закона за подпомагане на земеделски стопани (ЗПЗП). Липсва ясна и конкретно посочена в съответствие с посочените в чл. 11а, ал.1, т. 9 ЗПЗП разпоредителна част на акта Съобразно посочените в разпоредбата правомощия на органа - издател на акта, предвид задълженията му по чл. 4, ал. 1 и чл. 14, ал.1 АПК, доколкото със същия на практика е постановен отказ да се изплати финансова помощ по заявените от Моллов схеми и мерки от Програмата за развитие на селските райони, като в чл. 11а, ал.1 ЗПЗП не е посочено правомощия за оторизиране на суми, измежду конкретно и изчерпателно изброените такива. На следващо място от въпреки многословието в акта липсва конкретно изложение на фактическите и правни основания за постановяването му. В УП са посочени общо и безадресно приложимите в случая норми, но от съдържанието на акта не може да бъде установено по безспорен и несъмнен начин какви точно фактически обстоятелства приема за установени органа в конкретния случай и съответно кои разпоредби са нарушени. Така в обясненията към колона 8 от Таблица 1 е дадено обяснение, че специализирания слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2016 г. е одобрен със заповеди РД-46-21/24.01.2017 г. и РД 46 -141/01.03.2017 г. на Министъра на земеделието и храните и съгласно чл. 16г, ал. 5 от Наредба 105/22.08.2006 г. въз основа на одобрения с тези заповеди специализиран слой се извършват окончателните плащания за годината, а разпоредбата на чл. 16г, ал. 6 от същата Наредба се отказва частично или пълно плащане за площ, попадаща извън този слой. Изявлението е вярно, но от съдържанието на акта не става ясно какво приема за установено за конкретните заявени площи органа попадат ли заявените площи в този слой или не. При това по искане на органа за удостоверяван на този факт е назначена съдебно техническа експертиза, като допълнително е поискано вещото лице да установи кои от заявените имоти са недопустими и по какви причини, както и в какво състояние са поддържани ливадите за косене. При това от заключението на вещото лице не се установява с категоричност дали процесните парцели попадат в допустимия слой, тъй като по делото липсват доказателства за това. В тази насока първоинстанционния съд не е съобразил и факта, че обстоятелството дали заявените парцели попадат в допустимия слой или не е предмет на обжалвания административен акт, а е преюдициален въпрос, който е от компетентност на друг орган и съответно на друг акт, който подлежи на самостоятелно обжалване. По аналогичен начин в акта не се съдържа изложение на обстоятелства водещи до наличие на предпоставките за отказ от плащания по заявените конкретни схеми и мерки от Моллов, при което неправилно в обжалвания акт е прието, че актът е постановен при спазване на изискванията за неговата форма. На следващо място предвид установеното от двете назначени по делото експертизи техническа и агрономическа, че в случая не са установени евентуално твърдените от органа обстоятелства (предвид липсата на фактически установявания в акта), обусловили извода, че в случая не следва да бъдат извършени плащания по заявените схеми и мерки, при което е неправилен и изводът, че актът е постановен при правилно приложение на материалния закон. Ето защо решението на АС Ямбол следва да бъде отменено като неправилно, вместо което следва да бъде постановено ново, с което обжалваното УП бъде отменено като незаконосъобразно постановено в нарушение на изискванията за форма и при липсата на посочените в него фактически и правни основания отменителни основания по чл. 146, т. т. 2 и 4 АПК, а делото върнато като преписка на органа за ново произнасяне. При новото произнасяне следва да бъде спазена изискуемата се от закона форма като бъдат посочени фактическите и правни основания, послужили за издаване на акта и бъде формулирана ясно разпоредителна част на акта, при съобразяване на установените обстоятелства с приложимата в случая нормативна уредба. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при ответника следва да бъде осъдена да заплати на жалбодателя направените в хода на производството деловодни разноски в размер на 2080 лв., от които по 1000 лв. заплатен хонорар за един адвокат за всяка от инстанциите и заплатени държавни такси в размер на 10 лв. за първоинстанционното производство и 70 лв. за касационното, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение