Решение № 5243 от 13.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15942/2010 г.

Решение № 5243 от 13.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15942/2010 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Камен Славейков Георгиев от София против решение от 01.10.2010 г. на Административен съд - Монтана, постановено по адм. дело № 168/2010 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № КД-14-12-266/18.11.2009 г. на началник СГКК - Монтана. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му, както и отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна. Ответните страни началник СГКК-Монтана, Матей Иванов Георгиев, Иван Матеев Георгиев и Юдита Матеева митова не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена по пощата срещу подлежащо на касационна обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема обжалваната заповед, с която е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Бързия, община Берковица за ПИ с идентификатор 07510.301.321 и ПИ с идентификатор 07510.301.325 - промяна в границата между имотите, съгласно регулационния план на селото, одобрен със Заповед № 2592/16.10.1963 г. на Председателя на ОНС Михайловград и потвърден с решение на Окръжен съд-Михайловград от 23.01.1992 г., за законосъобразна, като непълнотите и грешките не са свързани със спор за материално право. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 62, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, непълнотите и грешките се установяват на място от службата по кадастъра с акт по образец, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици, а при неподписване на акта от заинтересуваните лица, респ. подписване с възражение, това обстоятелство се отбелязва от съставителя, и е основание за издаване на отказ за отразяване на непълнотата или грешката в кадастъра. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 53, ал. 3 ЗКИР. В конкретния случай е безспорен факта, че акт не е съставен, което налага извод за наличие на нарушение на административната процедура от категорията на съществените, което е достатъчно основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/28.04.2005 г., на която се позовава административният съд е неприложима по силата на чл. 15, ал. 3 ЗНА, тъй като в частта, с която се въвежда като основание за изменение на кадастъра и нанасянето като имотни граници на регулационни линии по приложен устройствен план, същата противоречи на чл. 53 ЗКИР, защото разширява установената с него компетентност на кадастралната администрация. Изменението става само със съгласието на заинтересуваните лица, удостоверено с подписите им върху акта за грешки или непълноти или в изпълнение на на влязло в сила съдебно решение по спор помежду им за правото на собственост. Необходимо е решение по специалния иск за собственост с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР, което със СПН разрешава спора за материално право между заинтересуваните лица. В случая решение от 23.01.1992 г. на Окръжен съд - Михайловград по гр. дело № 5/1991 г., с което се потвърждава дворищната регулация, одобрена със заповед № 2592/1963 г. на председателя на ОНС Михайловград, няма за предмет спора за собственост и заради него не отпада изискването за подписване на акта за непълноти и грешки от пряко заинтересуваните лица като условие за изменението на кадастъра. Обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отмени незаконосъобразната заповед, водим от което и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,