Решение № 4853 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13997/2019 г.

Решение № 4853 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13997/2019 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на К. А. против решение № 6059 от 17.10.2019 г., постановено по адм. д. № 7634 по описа за 2019 г. на Административен съд – София град. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания се отнасят до необоснованост на съдебния акт, липса на самостоятелни правни изводи относно наличието на материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут и хуманитарен статут, неправилно интерпретиране на фактите, установени в хода на административното производство, липса на индивидуален подход по отношение на личната бежанска история на чужденеца. В съдебно заседание се позовава на влошената обстановка в Ирак и по-точно в Иракски Кюрдистан, което се явява пречка за връщането му в страната по произход. Ответникът по касационната жалба – председател на Държавната агенция за бежанците чрез процесуалния си представител оспорва основателността на същата. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – София град е отхвърлил жалбата на К. А. против Решение № 3500 от 05.06.2019 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България /ДАБ при МС/, с което на чужденеца е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е разгледал по същество жалбата и е достигнал до правен извод за неоснователност на същата, като е приел, че решението на председателя на ДАБ е законосъобразно, издадено е при липса на отменителни основания по чл. 146 АПК - спазено е изискването за компетентност на органа, форма на акта, спазени са административнопроизводствените правила и материалния закон, решението е съобразено с целта на закона. Решението на Административен съд – София град е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил делото от фактическа страна и съобразно установените по делото факти е приложил обосновано и правилно материалния закон. По делото административният съд е установил следното: административното производство е образувано във връзка с последваща молба за закрила вх. № РД09-35/07.01.2019 г. на РПЦ – София до Председателя на ДАБ-МС, подадена от жалбоподателя К. А. [гражданство] [дата на раждане], етническа принадлежност – [етническа принадлежност], по вероизповедание: [вероизповедание], семейно положение–[семейно положение]. С подадената молба той е поискал международна закрила от българските власти. Личните му данни са установени въз основа на представен иракски задграничен паспорт № [номер], издаден на 03.09.2014 г. и валиден до 01.09.2022 г., както и от представени в хода на производството фотокопия на документи: [гражданство] лична карта, свидетелство за [гражданство], два броя извадки от граждански регистър, удостоверение за сключен граждански брак и два броя статии от вестник "Evro News". От административната преписка се установява, че за първи път той подава молба за закрила в Република България на 09.10.2015 г. С Решение № ДХ-6274/10.11.2015 г., решаващ орган на ДАБ при МС е прекратил производството за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата за предоставяне на статут на основание чл. 56, ал. 1 от АПК вр. с чл. 2, б. "д" от Регламент /ЕС/ № 604/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета. Решението е връчено съгласно чл. 76, ал. 5 от ЗУБ на 15.12.2015 г., същото е влязло в сила на 30.12.2015 г. С Решение № 10659/22.06.2016 г. на решаващ орган на ДАБ при МС, чужденецът представил се в Кралство Швеция като M. Shekho, род на [дата, месец, година], [гражданство], е приет обратно на територията на Република България през месец Юли 2016 г. въз основа на отправено искане по реда на Регламент /ЕС/ № 604/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета, и Глава Шеста, Раздел Iа от ЗУБ. На 05.07.2016 г. от страна на чужденеца е подадена втора по ред молба за международна закрила в Република България. По същата е постановено Решение № 8503/10.04.2017 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният акт е оспорен, като със съдебно решение № 5178/20.04.2018 г., постановено по адм. дело № 8071/2017 г., същото е оставено в сила. На 08.10.2018 г. К. А. подава трета по ред молба за предоставяне на международна закрила с вх. № УП-6650/08.10.2018 Г. на ДАБ при МС, с която е поискано да бъде допуснат до производство за предоставяне на международна закрила и да му бъде предоставен статут в Република България. В изпълнение на нормата на чл. 76б, ал. 1 от ЗУБ, в 14-дневен срок от подаването на последваща молба за международна закрила, интервюиращ орган на ДАБ при МС постановява Решение № 59-ОК/19.10.2018 г., с което не е допуснал последващата молба до производство за предоставяне на международна закрила. Издаденият административен акт е бил оспорен, като със съдебно решение № 7816/20.12.2018 г. постановено по адм. дело № 11471/2018 г. същият е бил отменен и административната преписка е изпратена на Председателя на ДАБ при МС за произнасяне съгласно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Във връзка с указанията, дадени в съдебното решение, кандидатът за закрила е регистриран на 07.01.2019 г. и по негова молба за предоставяне на международна закрила с вх. № РД09-35/07.01.2019 г. на РПЦ-София е образувано производство по общия ред. Чужденецът е получил копие от Указания за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България, включваща пояснения относно производството за предоставяне на международна закрила; относно последваща молба за международна закрила; относно връчване на решенията в превод на кюрдски език, в потвърждение на което на последната страница на екземпляра им на български език се е подписал лично. Съставена е Евродак дактилоскопна карта с референтен номер: BR112 С1901070001. С писмо Рег. № М-2002/04.02.2019 г., съгласно чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗДАНС е ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето К. А., в случай, че отговаря на условията по ЗУБ. Видно от административната преписка с жалбоподателя са проведени две интервюта, обективирани както следва в Протокол с рег. № УП6650/14.01.2019 г. и Протокол с рег. № УП6650/12.07.2016 г. От протоколите от проведените интервюта се установява, че жалбоподателят е напуснал държавата си по произход – Ирак, сам, преминал е през територията на Турция и впоследствие влязъл нелегално в Република Българи я в средата на месец Септември 2015 г. В хода на интервюто, проведено на 14.01.2019 г., същият заявява, че след влизането му в България е достигнал до българо-сръбската граница, направил е неуспешен опит да премине не по законоустановения ред на територията на София, след което е бил задържан от българските власти и отведен в СДВНЧ – Любимец. След настаняването му в РПЦ-Хасково, ДАБ при МС и регистрирането му като лице търсещо закрила, напуснал нелегално Република България през месец Октомври 2015 г., преминавайки през територията на Сърбия, Хърватска, Унгария Австрия и Германия, като достига до Кралство Швеция, където е подал молба за закрила. През месец Юли. 2016 г. е бил депортиран обратно в Република България. След връщането му от Швеция в Република България отново направил опит да напусне територията на България нелегално, но стигайки до граничната зона се разколебал и отказал, поради лоши метеорологични условия. Същият мотивира молбата си за закрила с опасения за неговия живот от страна на Демократическата партия на Кюрдистан заради публикувани от него статии, критични към управлението на Б., неговото семейство и неговата партия. В проведеното на 14.01.2019 г. интервю, [гражданство] е заявил, че е роден и живял през целия си живот в [град], като през 2011 г. е започнал да работи на рецепция в един хотел в същия град, а междувременно през свободното си време работел на повикване при необходимост в една рекламна агенция, където се занимавал с дублиране на чуждестранни филми и програми на кюрдски език. Превеждал и чуждестранни статии от английски език на негови приятели. Заявява, че през месец Ноември 2014 г., с него се свързал един от завеждащите отдел журналисти от кюрдския вестник "Evro News" като му отправил предложение да пише статии, които да бъдат публикувани в печатното издание. Кандидатът бил запознат с опасностите, свързани с журналистическата дейност и поради липсата на демокрация в Иракски Кюрдистан отказал да пише статии. В началото на 2015 г., същият журналист отново се свързал с него и го попитал защо не пише статии, които да бъдат публикувани във вестника. Журналистът го убеждавал, че по този начин ще стане известен. К. А. приел предложението. На всеки месец и половина, жалбоподателят публикувал по една статия в печатното издание, като междувременно продължил да работи в хотела и рекламната агенция. Заявява, че през периода от месец Януари 2015 г. до м. Август 2015 г., е публикувал седем или осем статии във вестника, за които получавал символично заплащане от 25 000 иракски динара. През месец Август 2015 г., жалбоподателят публикувал три статии в кюрдистанския вестник – на 09.08.2015 г., 19.08.2015 г. и 25.08.2015 г. Заявява, че в последната статия е засегнал директно Б. и неговото семейство, посочвайки, че те управляват кюрдския автономен регион повече от 24 години и са си присвоили голяма част от общественото богатство. В хода на интервюто, предшестващо издаването на оспорената заповед, посочва, че след публикуване на тази статия, същият бил посетен от няколко цивилни представители на Демократическата партия на Кюрдистан, ръководена от Б. в дома си. Същите хора разпитали майка му къде се намира той, тъй като искали да разговарят с него. По това време той не се намирал у дома си, но бил предупреден за случилото се от негови близки. К. А. заявява, че потърсили помощ от познат на баща му, високопоставен полицай, който ги информирал, че няма издадена заповед за задържането му. Полицаят посъветвал жалбоподателя да напусне страната. На 28.08.2015 г., К. А. заявява, че отново бил потърсен в дома си от същите хора. Същата вечер имало неуспешен опит за палеж на автомобила на неговия брат, но полицейските органи отказали да регистрират сигнала за палеж, тъй като опитът бил неуспешен и на практика нямало престъпление. Поради тези проблеми, жалбоподателят напуска държавата си по произход на 02.09.2015 г., като заминава за Турция. Декларира, че не е имал лични проблеми с официалните власти в Ирак, не е бил арестуван, съден или осъждан, нито му е оказвано насилие, както и че не е членувал в политически партии или организации. Измежду изявленията на молителя, направени по време на двете интервюта от 14.01.2019 г. и 12.07.2016 г., административният орган е констатирал множество съществени противоречия, подробно описани в атакуваното решение за отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган е посочил, че по време на интервюто на 14.01.2019 г., К. А. е представил съвсем различна бежанска история. От административната преписка се установява, че със Заповед № УРИ-4518-ОЧ-2776/20.09.2015 г. на Гранично полицейско управление – Брегово, РДГП – Драгоман, МВР, на 20.09.2015 г., жалбоподателят при задържането му се е представил като Х. Я., роден през [година], [гражданство]. По време на регистрацията му на 06.10.2015 г. в РПЦ – Харманли, ДАБ при МС, като лице, търсещо закрила, жалбоподателят се е представил със следната самоличност: Х. Ш., род. През [година] [гражданство]. Личните му данни към онзи момент са установени въз основа на декларация по чл. 30, т. 3 от ЗУБ, тъй като от страна на чужденеца не са представени документи, удостоверяващи самоличността му. Впоследствие през месец Юли 2016 г., кандидатът е приет обратно на територията на Република България от Кралство Швеция, като пред шведските власти се представил с имената M. Shekho, [гражданство]. След депортирането му от Кралство Швеция, пред длъжностните лица на ДАБ при МС на 05.07.2016 г., чуждият гражданин се е представил с имената: Х. Ш., [гражданство]., като и тези данни са установени, чрез декларация по чл. 30, т. 3 от ЗУБ, предвид липсата на документ, удостоверяващ неговата самоличност. По време на проведеното интервю на 12.07.2016 г., чужденецът е заявил, че се казва М. Ш., както и че всичко декларирано от него по време на регистрацията му в ДАБ-МС е фалшиво и неистинско. В поредната молба за предоставяне на международна закрила с рег. № УП-6650/08.10.2018 г. на ДАБ при МС, чужденецът е заявил нова, четвърта самоличност - К. А., род. През[година] в гр. [град] [държава]. В хода на производството за предоставяне на международна закрила с молба с рег. № РД09-35 от 07.01.2019 г. и след представяне от страна на чужденеца на оригинал на документ за самоличност – иракски задграничен паспорт № [номер], издаден на 03.09.2014 г. и валиден до 01.09.2022 г. – е извършена промяна на личните му данни в АИС "Бежанци", личният картон и личното дело на чужденеца. В хода на административната процедура от страна на чужденеца са представени статии с дати 09.08.2015 г. и 19.08.2015 г., за които административния орган е установил, че не съвпадат с публикациите в съответните броеве на вестник "Evro News. ", поради което за това е прието, че дискредитира бежанската история на чужденеца, както и че същият е склонен съзнателно да дава неверни данни. В хода на административното производство са приети и обсъдени в решението на председателя на ДАБ при МС. С оглед на тази фактическа установеност, изводите на административния съд за липса на предпоставки по чл. 8 и чл. 9 за предоставяне на закрила по реда на ЗУБ се явяват обосновани и правилни. Съгласно чл. 8 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Обосновани и правилни са изводите на административния съд за липса на предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на кандидата за закрила на статут на бежанец. Твърдените от него факти, въз основа на които същият обосновава искането за закрила не могат да се квалифицират като обстоятелства, обхванати от разпоредбата на чл. 8 ЗУБ. Съдът е разгледал подробно приложението на предпоставките по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, както и приложението на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО и тълкуването, направено в решение на СЕС от 17 февруари 2009 г по дело С-465/2007 г. относно минималните стандарти стандарти за условията за предоставяне на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила, като е достигнал до верен извод за това, че изискването за наличие на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на е неприложимо за молителя, тъй като такава предпоставка за него не е налице. Настоящата инстанция намира, че не са налице основания кандидатът за статут да се възползва от правилото на чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Забраната за връщане е правно уредена като основен принцип на Женевската конвенция, а в националното законодателство се съдържа в разпоредбата на чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Съгласно същата чужденец, влязъл в Република България, за да поиска закрила, или който е получил закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. При обсъждане за прилагане на забраната за връщане съдът следва да изходи от една страна от данните, представени с докладите за ситуацията в страната на произход, а от друга от доказателствата, от които да се направи самостоятелна преценка дали чужденецът е би бил подложен на индивидуален риск, ако се върне в Ирак. Доказателствата, които се събраха в хода на административното и съдебното производство не разкриват ситуация в Ирак, която сама по себе си да представлява индивидуална заплаха за кандидата за закрила. Липсват доказателства за индивидуален риск за живота и здравето на лицето, както и че същият, ако бъде върнат ще бъде изложен на риск от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, т. е. по делото не е доказано, че има съществени основания да се смята, че жалбоподателят ще бъде застрашен от малтретиране или смърт, ако бъде върнат в страната на произход Ирак. Решението на Административен съд – София град следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд,