Решение № 349 от 15.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7856/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция Национална полиция (ГДНП) против решение 5919 от 21.05.2024 г., постановено по адм. дело 7646/2022 г. по описа на Административен съд- София-град (АССГ). Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска да бъде отменено. Твърди, че съдът неправилно е приел, че за издаване на оспорения административен акт, органа се е позовал на предложение на директора на ОДМВР Варна. Навежда доводи, че съдът неправилно се е позовал на заповед 8121з-1111/08.10.2019 г. относно правомощията за издаване на заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация и представя заповед 8121з-267/10.03.2015 г., както и на обстоятелството, че са обсъждани доказателства, които са относими към издаването на друг административен акт без да е направено разграничение на двете отделни административни процедури. Излага доводи за неотносимост и неприложимост на Решението от 30.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-118/2022 към процесния случай. Тези оплаквания е възможно да бъдат квалифицирани като относими към всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва съдебното решение и в частта с присъдите разноски, които счита за неправилно определени и иска отмяна на решението и в тази част. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба И. С. Д. оспорва жалбата по съображения в съдебно заседание. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение 5919 от 21.05.2024 г., постановено по адм. дело 7646/2022 г. по описа на АССГ е отменено решение 328605-58 от 25.07.2022 г., издадено от директора на Главна дирекция Национална полиция в МВР, във връзка с подадено Заявление с вх. 513005-43 от 24.03.2022 г. по описа на СДВР, в частта в която е отказано изтриването на личните данни на И. С. Д., обработвани в информационните фондове на МВР, изпратена е преписката по заявление с вх. 513005-43/24.03.2022 г., подадено от И. С. Д. на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона и са присъдени разноски. С отменената от първата инстанция част от решение 328605-58 от 25.07.2022 г., издадено от директора на ГДНП е отказано заличаване на лични данни на И. Д., обработвани в информационните фондове на МВР във връзка със ЗМ 1106/14.07.2001 г. по описа на 03 РУ към ОДМВР - Варна; ЗМ26 от 05.05.2005 г. по описа на РДГП - Аерогари; НОХД 3730 от 2001 г. на РС - Варна. Този резултат от спора е обоснован от АССГ с наличие на основание по чл. 146, т. 4 от АПК поради липса на данни по делото за извършена преценка съгласно разпоредбите на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (Директива (ЕС) 2016/680) относно необходимостта от продължаване на съхраняването на личните данни на заявителя в информационните фондове на МВР за целите на обработването, за които са събрани, във връзка със защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Първоинстанционният съд се е позовал на Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 30 януари 2024 г. по дело Дело C-118/2022, NG, ECLI:EU:C:2024:97, с което е дадено задължително тълкуване, че чл. 4, § 1, букви в) и д) от Директива (ЕС) 2016/680, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, § 2, буква б) и чл. 16, § 2 и 3 от тази директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно. Атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо като постановено е в предвидената от закона форма, от компетентен съд, след надлежното му сезиране с жалба против административен акт от лице с правен интерес, за което оспорвания акт е неблагоприятен. Всички наведени доводи в касационната жалба за допуснати нарушения при постановяване на обжалваното съдебно решения са обусловени от непоследователното определяне от АССГ на предмета на делото, в резултат на което са събирани и обсъждани неотносими към спора доказателства, формирани са правни изводи без да са ясно установена фактическа обстановка и с позоваване на решение на СЕС без да са изложени конкретни съображения за относимостта му конкретния случай. В мотивите на обжалваното съдебно решение не е направено никакво разграничение и липсва какъвто и да е анализ на обстоятелството, че по Заявлението за заличаване на лични данни, подадено от И. Д. с вх. 513005-43/24.03.2022 г., по описа на СДВР, са образувани две отделни административни производства. Едното е за снемане на полицейска регистрация при приложение на чл. 68 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и на разпоредбите на Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация. Това административно производство е приключило със Заповед 328з-2410/06.07.2022 г. на директора на ГДНП, издадена по предложение от директора на ОДМВР Варна с рег. 365р-25756/13.05.2022 г. за издаване на заповед за отказ за снемане на полицейска регистрация на И. Д., извършена в 03 РУ-Варна във връзка с ДП 1106/2001 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК. Второто производство е за заличаване на лични данни от информационните масиви на МВР по реда на чл. 28 от ЗМВР и Инструкция 8121з-1280 от 7 октомври 2021 г. за реда за обработване на лични данни в Министерството на вътрешните работи, при приложение на разпоредбите на Инструкция 8121з-748 от 20 октомври 2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Това административно производство е приключило с решение 328605-58 от 25.07.2022 г., издадено от директора на ГДНП, предмет на контрол за законосъобразност по адм. д. 7646/2022 г. по описа на АССГ. Това решение на директора на ГДНП е въз основа на изготвена справка с рег. 3268р-35651/15.07.2022 г. от началника на отдел ИТАПКАО към ГДНП, която е резултат от извършената проверка по повод подаденото заявление за заличаване на лични данни на И. Д.. Във тази връзка основателен е довода на касационния жалбоподател, че първоинстанционният съд погрешно е приел, че предложението на директора на ОДМВР Варна с рег. 365р-25756/13.05.2022 г. е послужило за издаване на оспорения пред първа инстанция административен акт. На практика от обжалваното съдебно решение не става ясно съдът да е обсъдил изброените от него като събрани писмени доказателства и да е формирал фактически изводи въз основа на тях, липсва какъвто и да е анализ относно произнасянето с два отделни административни акта по едно заявление, респективно наличието или отсъствието на основания за подобно разграничаване. Правните изводи на първата инстанция са свързани с тълкуване и приложение на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР и са относими към законосъобразността за актове, с които се отказва заличаване на полицейска регистрация по съображения, че реабилитацията не е сред законовите основания за това. Решаващият съд цитира две разпоредби от приложимата за случая Инструкция 8121з-748/20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани от Министерство на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на престъпления от общ характер, но без да обсъди доколко института на полицейската регистрация представлява вид обработване на лични данни, а в случая без въобще да съобрази образуването на отделно административно производство относно заличаването на полицейската регистрация. Тези допуснати особено съществени нарушения (неопределяне предмета на спора, липса на фактически установявания въз основа на относими към спора доказателства, абстрактно цитиране на правни норми и тяхното тълкуване без връзка с конкретния правен спор) представляват основание за отмяна на обжалваното съдебно решение (включително относно разноските, които са в зависимост от изхода на спора), а липсата на относими към предмета на спора мотиви възпрепятстват разрешаването му за първи път от касационната инстанция при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, поради което делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане на първата инстанция от етап доклад на жалбата и определяне предмета на съдебен контрол. Предвид изхода на делото пред касационната инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а направените трябва да бъдат съобразени при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,