Решение № 7565 от 7.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 933/2018 г.

Решение № 7565 от 7.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 933/2018 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Алфакомерс" АД, гр. С., против решение № 6898/20.11.2017 г. по адм. д. № 6102/2017 г. на Административен съд С. - град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991700207867/08.02.2017 г., издаден от инспектор по приходите при Териториална дирекция на НАП - С., потвърден с решение № 734/15.05.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. Иска се отмяна на решението като касационната жалба съдържа изцяло приповторено съдържанието на жалбата до първоинстанционния съд и доводи относими към оспорения административен акт - незаконосъобразен и неправилен, поради неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби, немотивираност и несъответствие с целта на закона. В съдебно заседание дружеството се представлява от упълномощен адв. Керемидска, която заявява искане за отмяна на решението на АССГ, както и на Акта за дерегистрация по ЗДДС. Ответникът по касационната жалба - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Бакърджиева, която желае решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил Акт за дерегистрация по ЗДДС, с който е прекратена регистрацията на "Алфакомерс"АД на основание чл. 176, т. 3 вр. чл. 89, ал. 1 ЗДДС за това, че дружеството не е внесло дължимия данък по този закон по подадените от него справки-декларации за 18 поредни данъчни периода от м. 07.2015 г. до м. 12.2016 г. в размер на 139 903, 01 лв. Првоинстанционният съд е приел, че акта е издаден от компетентен орган, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, налице е материална законосъобразност и обоснованост с неопроверганият факт, че дружеството системно не изпълнява задълженията си за внасяне на декларирания ДДС. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба касаторът не сочи конкретни касационни основания за отмяна на обжалваното решение, при което съобразно задължението по чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав намира, че правилно е приел първоинстанционният съд, че оспореният акт съдържа фактическите и правни основания за издаването му. В чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" ЗДДС е разпоредено, че регистрацията по този закон се прекратява по инициатива на органа по приходите, когато е налице обстоятелство по чл. 176 ЗДДС. С. чл. 176, т. 3 ЗДДС компетентен орган по приходите може да прекрати регистрацията на лице, когато системно не изпълнява задълженията си по този закон. В случая, органът по приходите е установил неизпълнение от страна на "Алфакомерс" АД на задължението му по чл. 89, ал. 1 ЗДДС да внесе декларирания от него данък за внасяне в републиканския бюджет в срока за подаване на справката-декларация за съответния данъчен период за 18 последователни данъчни периода от 2015 г. и 2016 г. Налице е системно неизпълнение на задължение по смисъла на чл. 176, т. 3 ЗДДС, доколкото според наложеното в съдебната практика разбиране, а и възприето в редица закони системност е налице при три или повече нарушения, извършени от едно и също лице. В случаите по чл. 176 ЗДДС вр. чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" ЗДДС органът по приходите действа в условия на оперативна самостоятелност, за разлика от хипотезите на задължителна дерегистрация по чл. 107 ЗДДС вр . чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "а" ЗДДС, при които действа в условията на обвързана компетентност. Съгласно чл. 169 АПК, вр. § 2 ДР ДОПК при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. Актовете, които административният орган е овластен да издава по свободна преценка, не са изключени от проверката за законосъобразност, а самото упражняване на правото на свободна преценка е подчинено на изискванията акта да е издаден в границите на компетентността на органа и съобразно с целта, за която му е предоставена. Въпреки предоставеното от закона право на действие при оперативна самостоятелност, актът се проверява по съдебен ред за неговата законосъобразност, а тя, освен преценката дали органът не е нарушил съответните законови рамки, включва в себе си и отговор на въпроса дали той не е упражнил превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона. Проверка се дължи и относно спазването на принципите на административния процес и особено принципите на законност и пропорционалност /съразмерност/. Неоснователни са твърденията на касатора, че в случая са нарушени принципите, регламентирани в чл. 6 АПК и в ДОПК за спазване на служебното начало, на добросъвестност и право на защита и принципът на съразмерност, както и акта да е издаден в съответствие с целта на закона. Правилни са мотивите на първоинстанционното решение в тази част, с която са обсъдени изложените доводи от жалбоподателя. При наличие на деклариран с подадените СД резултат за всеки един от процесните 18 последователни данъчни периода от м. 07.2015 г. до м. 12.2016 г. и установено ДДС за внасяне в размер общо на 139 903, 01 лв., която е сума със значителна стойност, ако не бъде прекратена регистрацията на дружеството по ЗДДС, съществува риск от данъчни загуби за бюджета. С оглед изложеното се налага категоричният извод за това, че оспореният акт не засяга права и законни интереси на своя адресат в по-голяма степен от необходимото за постигане целта на закона, за която той се издава. Съобразно изложеното настоящата касационна инстанция преценява първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 500 лв. на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК вр. чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, първо отделение