Решение № 10760 от 7.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6022/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Сливен, подадена чрез главен юрисконсулт М. Стойчева, против Решение 88/11.04.2023 г., постановено по административно дело 404/2022 г. по описа на Административен съд Сливен, с което е отменена негова Заповед РД-15-1712/03.10.2022 г., одобряваща изменение на ПУП-ПРЗ на УПИ VIII - За производствено битов комбинат на ССБ, кв.109, кв Речица гр.Сливен, представляващ имот с идентификатор 67338.701.474, като отпада УПИ VIII и се образуват нови УПИ VIII - За производствено битов комбинат на ССБ, УПИ 1Х -За автосервиз и УПИ X -За склад за плодове, съгласно корекциите със зелен цвят на план за регулация, както и предвиденото застрояване, показано на плана за застрояване. В касационната жалба се сочат основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на съдебното решение, като по същество се оспорват възприетите от съда правни изводи по приложението на материалния закон. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на друг, с който да се потвърди процесната заповед. Постъпил е писмен отговор от Н. Митев, И. Георгиев и Г. Ганев, изготвен от пълномощника им адвокат Д. Димитров, в който излагат съображения за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалваният съдебен акт. Подаден е и писмен отговор от ответника Съюз на слепите в България, изготвен от пълномощника им адвокат Д. Петров, в който се оспорва касационната жалба, с молба да бъде оставена без уважение. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства и е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, след анализ на които съдът е извършил правилни фактически установявания и е достигнал до верния извод за материална незаконосъобразност на процесната заповед, мотивирало го да я отмени. Настоящият съдебен състав споделя основния довод за незаконосъобразност на заповедта, а именно несъответствието й с разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. След като процесното изменение е одобрено на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, за да е материално законосъобразно е необходимо в хода на проведеното административно производство да е налице постигнато съгласие на всички собственици и носители на ограничени вещни права върху имотите, предмет на изменението. Постановената заповед безспорно има за предмет имот, върху който Съюз на слепите в България притежава вещни права, като е изразено изричното му несъгласие с процедираното изменение чрез обжалването му пред съда. Липсата на изразено съгласие от страна на всички собственици на имоти, предмет на изменението, води до единственият правилен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена при отсъствие на материалноправните предпоставки по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Неоснователно се твърди в касационната жалба, че от страна на заинтересованите собственици било изразено мълчаливо съгласие с проекта, след като не са възразили срещу него в хода на административното производство. В закона липсва подобна разпоредба уреждаща института на мълчаливото съгласие, а безспорно несъгласие с изменението на плана е изразено посредством подадената пред съда жалба, което е напълно достатъчно да обуслови материалната незаконосъобразност на оспорената заповед. При така изложените мотиви, неоснователно се твърди неправилност на съдебното решение по чл. 209, т. 3, пр. 1 АПК, доколкото съдът е приложил и тълкувал по правилен начин материалния закон. Не се установиха допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Проведени са няколко открити съдебни заседания, на които съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Не е налице и необоснованост на съдебното решение, тъй като релевантните факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени мотивирани и логически издържани правни изводи. Оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, в полза на ответната страна Съюз на слепите в България не следва да се присъждат съдебно деловодни разноски, претендирани с писменият отговор, тъй като не са представени доказателства за извършени такива в хода на настоящото съдебно производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,