Решение № 6659 от 29.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1434/2017 г.

Решение № 6659 от 29.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1434/2017 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Ц. И., жив. в гр. Л., срещу решение № 13525/12.12.2016 г. по адм. дело № 13286/2015 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед рег. № 8121к - 3691/23.10.2015 г. на министъра на вътрешните работи. Касаторът поддържа в касационната жалба, в съдебно заседание и в писмена защита, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, при съществени съдопроизводствени нарушения и е необосновано, иска отмяната му, отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените във всички инстанции съдебни разноски. Ответникът по касационна жалба - министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител, иска в съдебно заседание и в писмени бележки оставяне на решението в сила и присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба по част от изложените в нея касационни основания. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по едно от формулираните в нея касационни основания. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на ВАС, е приел за установено, че с оспорената пред него заповед е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя - директор на ОДМВР - Л. на основание чл. 226, ал. 1, т. 16 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, поради отказ да заеме друга длъжност, предложена му в резултат на установени незадоволителни резултати в служебната дейност, въз основа на оценка за изпълнението на длъжността, считано от датата на връчване на заповедта. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, спазени са административнопроизводствените правила, както по изготвяне на годишната оценка, така и по предлагане на друга ръководна длъжност в същото населено място, така и по издаване на оспорената заповед. Същата е в съответствие с приложимото материално право и целта на закона. Съдът намира за неоснователно първото касационно оплакване, изтъкнато от касатора, а именно за неправилна преценка на първоинстанционния съд, че по смисъла на Наредба № 8121з -408/14.04.2015 г. за оценка на изпълнението на длъжността от държавните служители в МВР, издадена от министъра на вътрешните работи, следва да са налице само индиции за несъответствие с длъжността, за да се пристъпи към оценка на изпълнението на длъжността по реда на наредбата, а не доказано несъответствие, както твърди касаторът. Настоящият съдебен състав споделя тезата на първоинстанционния съд относно смисъла на нормата на чл. 4, ал. 1 от цитираната наредба, тъй като несъответствието се доказва по реда на наредбата с оценката, която се изготвя за изпълнение на всяко от задълженията по длъжностната характеристика /чл. 12, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8121з - 408/14.04.2015 г./, поради което смисълът на нормата на чл. 4, ал. 1 от същата наредба е да има индиции за подобно несъответствие, а не да е безспорно доказано с други доказателства, за да се пристъпи към оценка на изпълнението. Съдът намира за основателно оплакването за материална незаконосъобразност на изготвената оценка и оттам и на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Видно от картата за оценка на изпълнението на длъжността, оценяван е периодът от 05.02.2014 г. до 11.05.2015 г. Наредба № 8121з -408/14.04.2015 г., която съдържа критериите, по които е оценяван касатора, е в сила от 21.04.2015 г. Тоест значително по-голямата част от периода на изпълнение на длъжността, предмет на оценка, е от преди влизане в сила на наредбата. За съдържащи се в нея материалноправни норми / каквато е например нормата на чл. 12 относно показателите по които се оценява изпълнението и оценката по всеки показател, нормата на чл. 13 за крайната оценка, която дефинира понятието най - ниска обща оценка за изпълнение на длъжността по смисъла на ЗМВР/ не е предвидено обратно действие за периоди преди влизането в сила на нормативния акт. Разпоредбата на чл. 7 от наредбата, на която се е позовал първоинстанционният съд, според която оценяването не може да обхване период по-малък от година, не може да се тълкува като предвидено обратно действие за материалноправните норми в наредбата. С оглед на горното неправилна е преценката на тричленния състав за съотвествие на оспорената заповед с материалния закон. Съдът намира, че в случая не е налице хипотезата на чл. 164, ал. 3, т. 1 ЗМВР - установени незадоволителни резултати в служебната дейност въз основа на оценка на изпълнението на длъжността, поради прилагането на неприложими по време материалноправни норми за оценяване на изпълнението на длъжността. Следователно незакосъобразно е и прекратено служебното правоотношение след отказа за заемане на друга длъжност на основание чл. 216, ал. 1, т. 16 ЗМВР, препращащ към предпоставките по чл. 164, ал. 3, т. 1 ЗМВР. Настоящата инстанция не следва да обсъжда представените пред нея и приети по делото доказателства, свързани с мотивите за прекратяване на служебното правоотношение на председателя на комисията, оценявала касатора, предвид служебно известния й факт, че това прекратяване е оспорено пред ВАС и по него има образувано и все още неприключено адм. дело № 3101/2017 г. на ВАС, пето отделение. Поради изложеното по - горе относно материалноправната незаконосъобразност на обжалваното първоинстанционно съдебно решение и оспорената заповед, решението следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което се отмени заповедта на министъра на вътрешните работи. С оглед изхода на делото на касатора следва да се присъдят направените от него разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 1315 лева / 15 лева държавни такси и по 650 лева заплатено адвокатско възнаграждение за всяка от двете съдебни инстанции/, платими от МВР. Предвид изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от ответника по касация юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия