Решение № 13775 от 2.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 94/2012 г.

Решение № 13775 от 2.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 94/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Анатоли Казаков, в качеството му на процесуален представител на Илиян Друмев Илиев, управител на "Иледа" ООД, срещу решение № 2486 от 26.10.2011 г. по адм. дело № 380 по описа за 2011 г. на Административния съд - Варна. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 1002069 от 4.10.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 921 от 3.12.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна относно допълнително определено задължение за данък върху добавената стойност в размер на 10 000.00 лв. и начислена лихва за забава в размер на 23.04 лв., като са присъдени съдебни разноски в размер на 650.00 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Административният съд - Варна е бил сезиран с жалба срещу РА № 1002069 от 4.10.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 921 от 3.12.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на дружеството по прилагането на ЗДДС, като с него на ревизираното дружество не е признато упражненото право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 9, чл. 12, чл. 25, чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 71, т. 1 и чл. 74, ал. 3, т. 5 от ЗДДС по два броя фактури № 1000001040 от 4.01.2010 г. и № 10000041 от 15.01.2010 г., издадени от "Кабак РР" ЕООД в общ размер от 10 000.00 лв., респ. е начислен ДДС и лихва за забава. В хода на административното производство е установено, че двете фактури са с предмет "извършване на СМР по договор от 1.12.2009 г.", като между ревизираното дружество и "Кабак РР" ЕООД е сключен договор от от тази дата. Възложител е ревизираното дружество "Иледа" ООД, а изпълнител "Кабак РР" ЕООД с предмет "СМР и услуги на обект "Преустройство на съществуваща сграда и монтаж на инсталация за производство на растителни масла - техническо олио". Констатирано е също, че "Кабак РР" ЕООД като възложител е сключил договор от 30.09.2009 г. с "Емпорики строй" ЕООД като изпълнител с предмет СМР, без посочване на конкретен обект, срок и цена, като последното дружество е издало два броя фактури във връзка с него. Административният орган е отказал правото на данъчен кредит, като е приел, че то е упражнено неправомерно, понеже спорните две доставки не са реално осъществени. В хода на съдебното производство е представен ревизионен акт, съставен на прекия доставчик, доказателства относно закупени от ревизираното дружество материали, като е изслушана съдебно-счетоводна експертиза с основно и допълнително заключения, кредитирана от съда. За да обоснове изводите си за законосъобразност на оспорения пред него ревизионен акт, съдът е уточнил, че доказателствената тежест е в лицето на оспорващото дружество, като според предмета на доставките следва да се докаже извършването на строителните услуги, а затова е необходимо да се установи наличието на стоки, вложени в СМР, специализирана техника и специализиран персонал за извършването ми, предаването и приемането на услугите между страните, както и приемането им от компетентен орган по реда на ЗУТ. Според съда се констатира разминаване между твърденията, че предметът на доставките е изпълнен от прекия доставчик, поради представените доказателства за извършването му от предходния доставчик. Според него и при прекия, и при предходния доставчици не се установява наличието на специализирана техника и персонал за извършване на процесните СМР, което се изисква с оглед на специфичния предмет на самите СМР. Последното изисква и представяне не само са протоколи обр. 19, но и доказателства относно приемането на същите от държавен орган, в изпълнение на изискванията по ЗУТ. Съдът е обосновал извод и относно представения РА, съставен на прекия доставчик, включващ като ревизиран и процесния период, като не го цени като годно доказателство, понеже същият е съставен по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено. Основният спорен момент по делото е дали двете процесни доставки, за които са издадени фактури от "Кабак РР" ЕООД са реално осъществени от този пряк доставчик. Този извод се налага от представения договор сключен на 1.12.2009 г. между ревизираното и задължено дружество с посоченото дружество, в чл. 1 от който изрично е описан предметът на същия и индивидуализиран чрез количествено-стойностна сметка, представляваща приложение № 1 към него за изпълнение на СМР, представляваща част от договора. По делото не се явява доказано обстоятелството, че изпълнението по този договор е било предмет на предоговаряне чрез сключване на друг договор с подизпълнител. Представеният договор с "Емпорики строй" ЕООД е от предшестваща дата, а именно 30.09.2009 г., поради което не може да се приеме, че е осъществено предоговаряне. Същият не съдържа конкретно посочен предмет, срок и цена на строителната услуга. По отношение на издадените в негово изпълнение фактури, конкретно посочени в ревизионния доклад, то същите са с дати (9.12.2009 г. и 15.12.2009 г.) преди процесните дати (4.01.2010 г. и 15.01.2010 г.) и само това не може да обоснове изпълнение от подизпълнител. Освен това по делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, като експертът по нея категорично установява счетоводното отчитане на фактурите във връзка с договора, респ. начисляването на данъка добавена стойност при прекия доставчик, осъщественото плащане по повод на същите. Към тях са представени и два броя актове обр. 19 относно приетите извършени СМР, които съответстват по видове на тези по количествено-стойностната сметка. Чрез допълнителното заключение на експерта се установява след преглед на счетоводството на ревизираното лице, че са направени, съответно осчетоводени разходи за материали във връзка с ремонта и преустройството на обекта. По повод спорния момент съдът се е аргументирал с липсата на кадрова и ресурсна специализирана обезпеченост на доставките, поради спецификата на предмета на договора. По делото не се оспорва, че при прекия доставчик има лица, които работят по правоотношения с него, като от вида на СМР не може да се направи категоричен извод, че е било необходима специална компетентност и подготвеност на персонала, съответно и на специализирана техника. Същите не налагат и приемането им от компетентен държавен орган, като от представените в касационното производство доказателства се установява, че СМР са осъществени, по което не е имало и спор. Обжалваното решение следва да се отмени и се постанови решение по съществото на спора. При този изход от делото на касатора следва да се присъдят направените съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, за държавни такси и за възнаграждение за вещо лице общо в размер на 925.00 лв. При този изход от спора и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,