Решение № 12267 от 1.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5714/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на К. К. К., М. Й. М., С. М. Б., Т. М. Ж., В. М. М. и М. П. Д., чрез адв. Р. Беловеждова, назначена за особен представител, срещу решение 5316 от 17.02.2025 г., постановено по адм. дело 763/2024 г. по описа на Административен съд- София град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че е налице спор за материално право, представляващ пречка за одобряване изменението на КККР, с оглед на което оспореният отказ се счита за законосъобразен административен акт. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество с отхвърляне на предявената жалба. Иска се присъждане на разноски. Ответникът началник на Служба по геодезия, картография и кадастър София, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът В. С. Г., чрез пълномощника си адв. К. Тенева, оспорва касационната жалба по съображения изложени в представен писмен отговор и устно в съдебно заседание. Иска присъждане на разноски по приложен списък. Ответникът Л. К. П., чрез пълномощника си адв. А. Сеизов, изразява становище за основателност на касационната жалба в писмен отговор, представен по делото. Претендира разноски за двете съдебни инстанции на осн. чл.38, ал.1 Закона за адвокатурата. Ответниците Р. И. П., Е. И. П., В. М. С., К. Н. А., И. Д. И., Р. Х. У., Д. Т. Д. и В. Д. Ц., не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: С оспореното решение, по жалба на В. С. Г., административният съд е отменил заповед 18-13478/30.11.2023 г. на началника на СГКК София в частта, с която на осн. чл. 54, ал.2 ЗКИР е отказано изменение на КККР на [населено място], община Столична, състоящо се в промяна на южната граница на ПИ с [идентификатор] в съответствие с южната граница на УПИ ІІІ-185, кв.9 по действащия регулационен план на м. гр. Банкя-кв. Девети септември и е изпратил преписката на органа за ново произнасяне по заявлението на В. С. Г. с рег. 01-642016/03.11.2022 г. съобразно дадените указания по прилагане на закона. За да постанови горния резултат, съдът е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма и без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но в оспорената й част противоречи на материалния закон. Обосновава извод, че в случая са доказани предпоставките за изменение на КККР поради допусната грешка в КК по см. на §1, т.16 ДР ЗКИР, тъй като южната граница на процесния ПИ не е нанесена в КК в съответствие с границата на УПИ ІІІ-185, кв.9 по действащия регулационен план, който се счита за приложен. С оглед на последното обстоятелство са отречени като неправилни мотивите на органа за наличие на спор за материално право, в каквато връзка са обсъждани данните относно площта на засегнатите имоти в представените от страните нотариални актове, които според съда не установяват конкуриращи се права. Решение е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения: Настоящият състав на касационната инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения отказ на органа за изменение на КККР на основанието по чл.54, ал.2 ЗКИР. По делото е установено, че действащата КККР на [населено място] е одобрена през 2012 г. и в нея е нанесен ПИ с [идентификатор]. Със заявлението до административния орган В. С. Г., легитимиращ се като собственик на празно дворно място с площ 936 кв.м., съставляващо УПИ ІІІ-185, кв.9 по плана на гр. Банкя, [жк], прави искане да се извърши изменение на КК на осн. чл.51, ал.1, т.2 ЗКИР с цел привеждане на северната, източната и южната граници в съответствие с регулационните такива по плана на населеното място, одобрен през 1976 г. От съдържанието на процесната заповед е видно, че началникът на СГКК София приема, че е налице грешка при одобряване на КККР на [населено място], тъй като границите са заснети неправилно съобразно границите по регулационния план, но предвид постъпилото възражение на съсобственика на засегнатия [ПИ] - К. К. К., и приложените към него документи за собственост на 1/6 ид. ч. от дворно място, представляващо парцел V-184, кв.9 по плана на гр. Банкя, целият с площ от 1000 кв.м., констатира наличие на конкуриращите се права, респ. спор за материално право. При горните данни, с издадената заповед, органът одобрява исканото изменение на КККР, състоящо се промяна на северната и източната граница на [ПИ] в съответствие със северната и източната граница на УПИ ІІІ-185 и отказва изменението в КККР, състоящо се в промяна на южната граница на [ПИ] на основание чл.54, ал.2 ЗКИР, който отказ е предмет на съдебен контрол. Както се посочи, оспореният отказ е обоснован с наличие на спор за материално право като пречка за извършване на исканото изменение. Противно на приетото в обжалваното съдебно решение, мотивите на органа са подкрепени от доказателства по преписката и делото с оглед на основанието на заявеното изменение по чл.51, ал.1, т.2 ЗКИР, т. е. в хипотезата на непълнота или грешка по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР. Безспорно е, че със заявеното изменение се засяга съседният от юг ПИ с [идентификатор], чиято площ се намалява от 1000 кв.м. на 976 кв.м., с оглед на което съсобственика К. К. К. е подал възражение в административното производство, като сочи, че площта и границите на имота съответстват на плана в частта за парцел V-184, кв.9 и на съставените документи за собственост на неговия праводател и на другите съсобственици, сред които са и касационните жалбоподатели, всички вписани в кадастъра като титуляри на поземления имот. От изложеното е видно, че насрещните страни се легитимират с удостоверяващи правата им на собственост актове, а позициите им по отношение местоположението на границата не съвпадат. Следователно, за частта от [ПИ] по южната му граница, която е обект на обжалвания отказ, е налице спор за материално право със съдържанието на понятието, дефинирано в § 1, т. 16 ДР на Наредба РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. За да се приеме спорът за обективиран е достатъчно противоречието в твърденията на страните, както е в процесния случай. Съществуването на спора е отрицателно материалноправно условие за отстраняване на грешка или непълнота в КККР до разрешаването му по съдебен ред по аргумент от чл. 54, ал. 2, изр. 1 ЗКИР и обжалваният отказ на органа, мотивиран с горните съображения, е законосъобразен. Следва да се посочи, че проверката на източниците, удостоверяващи вещните права на заинтересованите страни, е извън компетентността на началника на СГКК, тъй като спорът за права може да бъде решен само от общия съд. Тази проверка е извън компетентността и на съда, поради което мотивите в оспореното съдебно решение, с които са обсъждани документите за собственост на страните са неправилни. С оглед на основанието на заявеното изменение на КККР, а именно нанасяне на имотните граници в съответствие с регулационните, е необходимо да се уточни, че в тази хипотеза спор за материално право не би бил налице в случай, че регулацията е приложена, каквито доказателства не са представени. Констатациите на първостепенния съд в обратен смисъл са необосновани от документите по делото и от данните в приетото заключение на съдебно-техническата експертиза. По изложените съображения, настоящият състав на касационната инстанция, счита процесната заповед в оспорената й част за законосъобразен административен акт, а предявената жалба за неоснователна. Като е достигнал до извод в обратен смисъл, съдът е постановил обжалваното решение в противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Същото следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 1 от АПК да се постанови решение, с което да се отхвърли жалбата на В. С. Г. срещу постановения административен отказ, обективиран в оспорената част на издадената заповед. С оглед изхода по делото и претенциите на особения представител на жалбоподателите адв. Р. Беловеждова, както и на пълномощника на ответника Л. К. П. адв. А. Сеизов, който му предоставя безплатна защита и представителство, съдът присъжда в полза на адв. Беловеждова разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1250,00лв., определен съобразно фактическата и правна сложност на делото, извършената адвокатска работа и по правилото на чл.137, ал. 6 АПК вр. с чл.36, ал.2 Закона за адвокатурата вр. с чл.8, ал.2, т.1 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, а на адв. Сеизов разноски за адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.1 ЗА общо в размер на 2500,00лв. или по 1250,00лв. за двете съдебни инстанции, определени по правилото на чл.8, ал.2, т.1 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа вр. с чл.38, ал.2 ЗА, които разноски са дължими от В. С. Г.. Последният няма право на разноски. Предвид горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,