Решение № 300 от 17.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3025/2019 г.

Решение № 300 от 17.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3025/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова Производството е по глава ХХIV-та ГПК. Образувано е по молба от М. И. Н. и от В. В. Н. за отмяна на влязлото в сила решение № 8/28.01.1993 г. по гр. д. № 266/1992 г. на Никополски районен съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК. Претендират разноски. Ответниците по молбата Т. В. Н. и В. В. Н. възразяват, че е неоснователна. Също претендират разноски. С определение № 343/18.09.2019 г. по настоящото дело молбата за отмяна е допусната до разглеждане. Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че е неоснователна по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска, е прогласен за нищожен констативен нотариален акт № 368, т. II, н. д. № 675/1991 г. на Никополски районен съд по искове, предявени от Т. В. Н. и от В. В. К. срещу М. И. Н. и В. В. Н.. Молителите обосновават основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК с твърденията, че са неавтентични подписите, които удостоверяват да са им били връчени призовките по делото и съобщението за решението, а протоколът от открито съдебно заседание от 26.01.1993 г. невярно засвидетелства молителят М. Н. да се е явил лично и да е изразил становище по иска. Съгласно чл. 178, ал. 1 ГПК, доказателствената сила на документите се определя съобразно закона, който е бил в сила по времето и мястото, където те са съставени. Двамата молители са били ответници по приключилото дело, а призовките до всеки от тях са съставени от компетентния държавен орган (длъжностното лице – призовкар) и по реда, предвиден в Гражданския процесуален кодекс от 1952 г. - отменен, но действал в периода на висящност на делото (по реда на чл. 41, ал. 1 и чл. 461, ал. 2 ГПК (отм.); ). Същото се отнася и до двете съобщения за решението (чл. 52 ГПК (отм)). Протоколът от откритото съдебно заседание от 26.01.1993 г. е съставен от компетентния държавен орган (носи подписа на председателя и на секретаря на състава) и по предвидения за това ред (чл. 126 ГПК (отм.); ). Следователно официални удостоверителни са всички документи, чрез оспорването на които молителите обосновават твърденията, че са били лишени от възможност да вземат участие по делото, което е приключило с влязло в сила решение (чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК). Съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, официалните удостоверителни документи съставляват доказателство за верността на удостоверените чрез съставянето им факти. В тежест на молителите е да ги опровергаят (да докажат тяхната неистинност), за да докажат заявеното основание за отмяна на влязлото в сила решение. В настоящото производство обаче молителите не ангажираха, респ. и не представиха доказателства за това. Необорената материална доказателствена сила на официалните удостоверителни документи, съставени по приключилото дело, задължават настоящият състав да приеме, че: 1) двамата молители са били редовно призовани като ответници за откритото съдебно заседание от 26.01.1993 г. с преписи от исковата молба и при спазване на срока по чл. 41, ал. 5 ГПК (отм.); – аргумент от двете призовки, връчени на 11.12.2.1992 г. на молителя В. В. Н., лично и като съпруга на молителя М. И. Н.; 2) в откритото съдебно заседание на 26.01.1193 г. молителят М. И. Н. се е явил лично и като ответник е заявил, че искът е основателен – аргумент от вписаното в протокола и 3) препис от решението е бил връчен и на двамата – аргумент от съобщенията, получени на 08.02.1993 г. от молителя М. И. Н., лично и като съпруг на молителя В. В. Н.. Неопроверганата материална доказателствена сила на официалните удостоверителни документи, които са били съставени по приключилото дело и предвиденото в чл. 179, ал. 1 ГПК задължават настоящият състав да приеме, че е неоснователна молбата за отмяна на влязлото в сила решение. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на молителите са разноските, които ответниците по молбата са сторили в настоящото производство. Изразяват се в заплатените възнаграждения за представителството от адв. Х. К. от по 500 лв. Възражението на молителите по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, доколкото са в минималния размер по чл. 9, ал. 4, изр. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Отговорността за разноските по делото е гражданска, деликтна, а молителите следва да я понесат солидарно (арг. от чл. 53 ЗЗД). При тези мотиви, съдът