Решение № 6917 от 5.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1244/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Бургас против Решение 6840/09.11.2023 г., постановено по адм. д. 7336/2023 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменено негово Решение 32-356107/09.11.2021 г. От касационната жалба се извличат доводи за неправилност на съдебното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита изводите на първоинстанционния съд за противоречащи на събраните доказателства по делото. Намира, че не е следвало да бъде кредитирано заключението на вещото лице по проведената експертиза. Аргументира тезата, че новата митническа стойност на стоките е определена законосъобразно по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 след последователното обсъждане на методите по чл. 74, § 2 от Регламента. В тези насоки излага подробни доводи и претендира отмяна на обжалваното съдебно решение, отхвърляне на оспорването и присъждане на осъществените разноски. Ответникът - "Азия Кингстън ЕУ Инд" ЕООД, гр. София, чрез процесуалния си представител, с писмени бележки оспорва касационната жалба като неоснователна и претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пъррво отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е законосъобразността на Решение 32-356107/09.11.2021 г. на директора на ТД "Митница Бургас" към митнически декларации с MPH 20BG001007021106R2/16.07.2020 г., 20BG0010070210016R0/14.07.2020 г., 20BG001007021777R7/05.08.2020г., 20BG001007021777R7/05.08.2020 г., 20BG001007021777R7/05.08.2020 г., 20BG001007022576R7/25.08.2020 г., 20BG001007021105R3/16.07.2020 г., 20ВG001007022592R0/26.08.2020г. и 20BG001007020596R9/01.07.2020 г., с което е отказано да бъде приета митническата стойност на декларираните стоки "ел. велосипеди", "предни и задни светлини" и "кабели за ел. колела", определена е нова митническа стойност на стоките по посочените декларации, взети са под отчет вносно мито, окончателно антидъмпингово мито и окончателно изравнително мито на стоките, предмет на МД, в резултат на което "Азия Кингстън ЕУ Инд" ЕООД е задължено да плати възникналото митническо задължение за заплащане на вносно мито в размер на 11 804,86лв., окончателно антидъмпингово мито в размер на 47 441,81лв. и окончателно изравнително мито в размер на 18 035,75 лв., ведно със законната лихва за забава върху размера на установените държавни вземания от датата на възникване на митническото задължение. От фактическа страна по делото е установено, че дружеството е подало седем броя митнически декларации за поставяне в режим "едновременно допускане за свободно обращение и вътрешно потребление на стоки, които са обект на освободена от ДДС доставка до друга държава членка и в съответните случаи - отложено плащане на акциз" с код 42 стоки: "ел. велосипеди", с държава на износ Китай, деклариран произход Китай, условие на доставката CIF и CFR и съответно място на доставка - Бургас. Стоката, предмет на митническите декларации е декларирана с код по ТАРИК 8711609010 и допълнителен код по ТАРИК - С 426, съответстващ на производител Komda industrial (DONGGUAN) CO, Ltd. c обща декларирана митническа стойност в размер на 655 459,48 лв. Пред митническите органи са представени фактури, издадени от "Азия Кингстън Еу Инд" ЕООД за извършени последващи продажби, в които се съдържа информация за търговските марки на електрическите велосипеди - JEEP и KAWASAKI, с отбелязване, че в цената на стоките са включени роялти такси за съответната търговска марка. Направени са констатации, че във фактурите за покупка липсва информация за включване на роялти такси в митническата стойност съгласно чл. 71, § 1, б. в) Регламент (ЕС) 952/2013, както и че не са приложени документи, установяващи че Komda Industrial CO., Ltd. е страна по лицензионни споразумения с правопритежателите на посочените търговски марки. След получено уведомление от OLAF за започнало разследване по повод възможното избягване на антидъмпингови и изравнителни мита при внос на електрически велосипеди от Китай чрез подфактуриране и кражба на идентичност на износители, с цел заплащане на по-ниски мита при вноса на митническата територия на Съюза, са извършени последващи проверки. Със заповед за възлагане на основание чл. 33, т. 1 и т. 9 от Устройствения правилник на Агенция митници и чл. 84в, ал. 2, т. 2 ЗМ е възложено извършването на проверка по възникнал повод в рамките на последващия контрол на основание чл. 48 Регламент (ЕС) 952/2013 г. и чл. 84а, ал. 1 ЗМ на "Азия Кингстън Еу Инд" ЕООД за периода 15.01.2018 г. - 15.01.2021 г. Резултатите от извършените последващи проверки са обективирани в Доклад BG001000/2/1/05.11.2020 г. С Доклад BG005800/1/10/16.07.2021 г. проверяващите са направили предложение на основание чл. 77, § 1, б. а) от Регламент (ЕС) 952/2013 г., да бъде определена нова митническа стойност на стоки по посочени декларации, водеща до възникване на митническо задължение и изискуемост на данъка на основание чл. 54 ЗДДС. Анализът на счетоводната отчетност и изходящите парични потоци при "Азия Кингстън Еу Инд" ЕООД в хода на административното производство е наложил изводи за наличие на манипулации и невъзможност за проследяване на фактурите по процесните МД и данните за извършени плащания. Със Съобщение 32-265720/18.08.2021 г. дружеството е уведомено за мотивите за започване на административното производство и му е предоставена възможност да изрази становище в срок, като депозираният от него отговор е приет за неоснователен. За да достигне до извод за незаконосъобразност на оспореното решение, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че същото е издадено компетентен орган по смисъла на чл. 19, ал. 7 ЗМ във вр. с чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013, в предписаната от закона форма и при спазване на процесуалните правила. По същество съдът е свел спора до преценката на обстоятелствата във връзка с изразените от митническия орган "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447 и спазването на процедурата за определяне на митническата стойност по процесните МД. Редом с нормите от приложимата правна уредба съдът е отбелязал дадените насоки от СЕС в решенията по дела С-256/07, С-354/09 и С-263/06 и е направил изводите във връзка с разпределението на доказателствената тежест. Според изложените мотиви, регламентираният ред и възможността за преценка от страна на митническия орган на митническото остойностяване преследват основната цел на правната уредба на ЕС да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности при спазване на принципа за избягване на непропорционална административна намеса в отношенията. С оглед установената фактическа обстановка в случая, намесата на митническата администрация в процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента е възприета като непропорционална, тъй като съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност не са обосновани надлежно и са опровергани от заключението на вещото лице по проведената ССчЕ. Крайният извод на решаващия състав за основателност на оспорването е подкрепен и от липсата на мотиви на митническия орган за предпоставките, налагащи приложението на чл. 74, §3 от Регламент ( EС) 952/2013г. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Принципно вярно първостепенният съд е отграничил предмета на правния спор по делото, свеждащ се до преценката на предпоставките и спазването на реда за определяне на стойността по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 вр. с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 по подадените 7 броя митнически декларации от "Азия Кингстън Еу Инд" ЕООД в периода 01.07 - 26.08.2020 г. Въз основа на установените по делото факти и изложените в решението на митническия орган мотиви първоинстанционният съд обосновано е пристъпил към проверка досежно основателността на съмненията на митническия орган, а от там и относно наличието на предпоставката за това да се пристъпи към прилагане на вторичните методи за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл. 74 МК - вж. т. 36 от решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело С-291/15, EURO 2004 Hungary Kft. Според разясненията на СЕС, допустима е практика на митническите органи като разглежданата в главното производство, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорната стойност на сходни стоки, когато митническата стойност на внесените стоки е основана на изключително ниска фактурна цена спрямо наличната средна статистическа стойност на сходни стоки, което поражда съмнение, че декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по смисъла на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение 2015/2447, съответстващ на чл. 181а от Регламент (ЕИО) 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) 2913/92, отм. и тези съмнения не са отпаднали след представянето на допълнителна информация от вносителя. Независимо, че в случая митническите органи не са установили средна статистическа стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, 14) от регламента за прилагане, но доколкото са се позовали на установената от OLAF възможно най-ниска средна единична цена за най-евтините електрически велосипеди, а сравнението между фактурната стойност на процесната стока с нея показва, че първата е в пъти по-ниска, то следва да се приеме, че съмненията на митническите органи следва да се квалифицират като основателни и същите не са отпаднали, доколкото освен фактурите вносителят не е представил други документи, доказващи, че именно фактурираните стойности са договорените цени. В този аспект и по аргумент на т. 48 и т. 49 от Решението на СЕС от 16 март 2017 г. по дело С-47/16, Veloserviss, първостепенният съд не е съобразил, че докладът на OLAF може да бъде взет предвид, ако съдържа релевантни обстоятелства и не съдържа само общо описание на съответното положение. На следващо място, възникването на "основателни съмнения" е обосновано и от уговорките между страните за дължимите роялти и лицензионни такси, свързани с остойностяваните стоки, които по аргумент от чл. 71, § 1, б. "в" от Регламент (ЕС) 952/2013 са елемент, който следва да се добави към действително платената или подлежащата на плащане цена. При липсата на данни и доказателства, че тези елементи са добавени към декларираната митническа стойност, неправомерно решаващият състав е приел, че заключението на вещото лице опровергава установените предпоставки, пораждащи основателни съмнения у митническите органи дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ. Същите не са отпаднали и след изискването на допълнителна информация, с оглед на което законосъобразно митническите органи са приели, че митническата стойност на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, §1 от Кодекса и следва да се пристъпи към определянето й чрез прилагане последователно на методите по § 2 и § 3 на чл. 74. Съобразявайки, че визираните методи по чл. 74, §2 от Кодекса за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило следва да се приложи следващо в установената поредност, органът е обсъдил последователно всеки един от тях и е изложил изрични мотиви за тяхната неприложимост. В този контекст, с оглед на задължението си за полагане на дължимата грижа, митническите органи са изпълнили задължението си да проучат всички източници на информация и базата данни, с които разполагат, за да определят митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (вж. в този смисъл решения от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU:C:2017:839, т. 56 и от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, EU:C:2019:519, т. 27). Съгласно това задължение всеки митнически орган е длъжен да използва националната база данни, която той управлява и попълва. Доколкото тя му предоставя необходимите данни, не може да се изисква служебно или при обикновено поискване системно да се опитва да получи достъп до източници на информация или до бази данни. Евентуалното задължение на митнически орган на държавата членка, в която се извършва митническото оформяне, да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на Съюза, зависи от обстоятелството дали съответният митнически орган е в състояние да установи митническата стойност въз основа на данните, с които разполага (виж т. 39 и т. 42 от цитираното по-горе решение по делото FAWKES по прилагането на чл. 30, § 2 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 74, § 2 от сега действащия Регламент (ЕС) 952/13 според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) 450/2008). Следва да се посочи, че изпълнението на задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи при прилагането на Митническия кодекс, изисква възможност за ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност (виж в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 44 по тълкуването на чл. 6, § 3 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/13 според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) 450/2008). В този аспект ясна и точна е мотивировката в оспореното Решение, че всеки един от методите по чл. 74, § 2, б. "а" и б. "б" от МКС е изключен на база надлежна проверка в МИС3А (източник на информация и едновременно с това съставляваща базата данни, с която разполагат националните митнически органи по смисъла на горецитираната практиката на СЕС), която е обусловила възприетата невъзможност да бъдат установени данни за осъществен внос на "идентични", съответно "сходни" стоки, по смисъла на легалните определения, дадени в чл. 1, § 1, съответно т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение, за да се стигне до правилното прилагане на посочените методи. Съответно приложението на чл. 74, § 2, б. "в" и б. "г" от МКС са изключени също от липсата на необходимата информация и възможност за нейното набавяне, вкл. и на ниво ЕС. След като не са налични данни за внос на идентични и сходни стоки, произведени в държавата на износ, както и за единичната цена, на която такива се продават на митническата територия на Съюза в състоянието, в което са внесени, наред с неустановеността на разходите за материали, използвани за производството им, то законосъобразно издателят на акта е приложил чл. 74, § 3 от Кодекса, като е определил митническата стойност въз основа на данните на митническата територия на Съюза при използване на посочените в общностната норма разумни способи. Необходимо е да се посочи, че наличието на внос на стоки, които имат същите тарифни номера като процесните, не води до категоричния извод, че тези стоки са идентични или сходни. Макар и тяхното описание да се доближава до описанието на процесните, то липсва идентитет на техническите им характеристики, качество, търговска марка и репутация. Не са установени и договорни стойности на стоки, произведени в същата държава, които да имат сходни характеристики и съставни материали с декларираните стоки, което да им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Според чл. 74, § 3 от МКС, когато митническата стойност не може да се определи съгласно § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Съгласно § 1 и § 2 от чл. 144 от Регламента за прилагане, озаглавен "Резервен метод", при определяне на митническата стойност по чл. 74, § 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74, § 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. Когато не може да се определи митническа стойност по § 1, се използват други подходящи методи. По тълкуването на чл. 31, § 1 от Митническия кодекс на Общността (отм.), съответстващ на чл. 74, § 3 от настоящия кодекс, СЕС е постановил Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, "Baltic Master" UAB, в което в т. 51, т. 54 и т. 55 приема, че данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват "налични данни" в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно "разумно" и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. В случая законосъобразно е приложен методът по чл. 74, § 3 от МКС във вр. с чл. 144, § 1 от Регламента за изпълнение, като митническият орган е изпълнил задължението си да изложи своите мотиви в решението си за установяване на размера на дължимите вносни мита данните, въз основа на които е изчислена митническата стойност на стоките, за да се позволи на неговия адресат да защити правата си при възможно най-добри условия и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да обжалва, така и за да позволи на съдилищата да упражнят контрол за законосъобразност на това решение" (вж. в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 45). При спазване на приложимия материален закон, касаторът е издал законосъобразно решение, което не страда от пороци, обуславящи неговата отмяна. / така и Решение 10704/07.11.2023г. по адм.дело 3137/ 2023г. по описа на ВАС, постановено между същите страни и същия правен спор/. Като е достигнал до друг краен извод и е отменил обжалвания административен акт, АССГ е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което оспорването бъде отхвърлено. При този изход на спора и направеното искане, в полза на Агенция Митници следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение и осъществените разноски за проведените първоинстанционни и касационни производства, възлизащи общо на сумата от 2036,50 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение