Решение № 15305 от 14.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8393/2010 г.

Решение № 15305 от 14.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8393/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) - Ловеч против решение № 58 от 29.04.2010 г. по адм. дело № 25/2010 г. на Административен съд - Ловеч, с което е отменена заповед № РД- 02-Н-050/19.01.2010 г. на същия административен орган за спиране експлоатацията на обект овцеферма в регулацията на с. Торос, считано от датата на връчване на заповедта. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като заповедта е издадена от компетентния административния орган, при спазване на административнопроизводствените правила и на основанията, предвидени в закона. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Ответникът Николай Цаков оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд - Ловеч е незаконосъобразно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган (съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за здравето (ЗЗ) директорът на РИОКОЗ е овластен да спира експлоатацията на обекта или дейността при неизпълнение на задължителните предписания) и при спазване на изискванията за форма. Изводите на първоинстанционния съд за нарушение на административнопроизводствените правила и за противоречие на постановени административен акт с материалноправните разпоредби на Наредба № 7 от 1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда обаче са незаконосъобразни и не се споделят от настоящата инстанция. Оспорената пред съда заповед на директора на РИОКОЗ- Ловеч е издадена след изпълнение на процедурните изисквания на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗЗ директорът на РИОКОЗ издава заповед за спиране на експлоатацията на обекта или дейността, ако задължителните предписания не бъдат изпълнени в посочения срок. В случая на собственика на обекта Николай Цаков, жалбоподател в първоинстанционното производство и ответник по касация, е дадено задължително предписание изх. № 451/30.11.2009 г. да намали броя на отглежданите в двора на дома си в с. Торос 150 овце на такъв, който да съответства на изискванията на чл. 8 от Наредба № 7 от 1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда, или обемът на животновъдната дейност да се съобрази с определения от съответните специализирани общински служби, съгласувано с регионалните ветеринарно-медицински служби обем за такъв вид дейност в жилищните парцели, в срок до 30.12.2009 г. След като е установено, че предписанието не е изпълнено (жалбоподателят продължава да отглежда в стопанските постройки в двора си около 100 овце) директорът на РИОКОЗ - Ловеч издава процесната заповед, с която спира дейността на обекта. Изложеното налага извода, че визираните в текста на закона процесуални изисквания са изпълнени, поради което заключението на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила е незаконосъобразно. Изводите на съдебния състав за несъответствие на заповедта с изискванията на Наредба № 7/1992 г. също не могат да бъдат споделени. Цитираната наредба определя задължителните изисквания и норми за осигуряване на здравна защита на селищната среда и прилежащата й територия и редът за определяне на хигиенно-защитни зони. По смисъла на чл. 2, ал. 1 от наредбата хигиенно-защитна зона е територията между източниците, които отделят вредности в околната среда (обекти, съоръжения и инсталации) и границата на жилищната зона на населените места, курортните и излетните комплекси, както и предприятията и складовите бази от хранителната промишленост за обектите по приложение № 1. Производствените и стопански дейности са групирани според отделяните вредности, като за всяка група е определена отделна хигиенно- защитна зона (чл. 3 от наредбата). Овцефермите са включени в приложение № 1 на наредбата и следователно се приемат за източник на вредности, което налага да бъдат изграждани и експлоатирани извън границите на населените места и жилищните територии, като според броя на животните хигиенно- защитните зони са различни. В разглеждания случай е установено, че ответникът по касация отглежда в двора на къщата си в с. Торос около 150 овце. Това е дейност - източник на вредности и замърсявания, попадаща в приложение № 1, която не може да се осъществява в границите на населеното място и в жилищна зона (арг. от чл. 2, ал. 1 от Наредба № 7/1992). Предписанието за намаляване на броя на овцете в границите, допустими за отглеждане в жилищна зона, не е изпълнено (броят на овцете остава около 100), поради което в съответствие с нормативните изисквания директорът на РИОКОЗ- Ловеч издава процесната заповед за спиране дейността на обекта. Правилно е преценено, че в конкретния случая точният брой на овцете е без значение, тъй като и овцеферми с над 50 броя животни не могат да бъдат експлоатирани в населените места и за тях хигиенно - защитната зона е 50 м. (чл. 334б от приложение № 1). Без значение е и обстоятелството каква е отдалечеността на обекта от находящите се в близост жилищни сгради, тъй като, както вече се посочи този обект следва да се намира извън границите на населеното място. С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че заповедта на директора на РИОКОЗ- Ловеч е издадена при спазване на предвидените в чл. 38, ал. 2 от ЗЗ предпоставки, като правомощията на органа са упражнени в съответствие с нормативните изисквания. Ето защо като приема, че актът противоречи на материалноправни норми и на това основание го отменя, съставът на Административен съд - Ловеч постановява незаконосъобразно решение, което подлежи отмяна. Възраженията, че обектът попада в хипотезата на чл. 2, ал. 2 от Наредба № 7/1992 г., поради което следва да се изследва разстоянието до съседните сгради и обекти, е неоснователно. Цитираният текст разглежда хигиенно - защитните зони от обекти, който следва да се ползват със защита, а не такива - източник на замърсявания и вредности, каквато е овцефермата в двора на ответника по касация. Този обект попада в приложение № 1 към наредбата и следователно за него се отнасят правилото на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 7/1992 г. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че решението на Административен съд - Ловеч е незаконосъобразно и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Цаков против заповед № РД -02-Н-050/19.01.2010 на директора на РИОКОЗ- Ловеч да бъде отхвърлена. Както вече се посочи заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при осъществяване на материалноправните изисквания, предвидени в ЗЗ и Наредба № 7/1992 г. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,