Решение № 9418 от 26.10.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) Земеделие , чрез процесуалния представител адв. А. Пачаманов, срещу решение 267/05.08.2021 г., постановено по адм. дело 147/2021 г. по описа на Административен съд Смолян. С него по жалба на Е. Пехливанова с ЕТ Е. - Е. Пехливанова , [ЕИК], с адрес: общ. Доспат, [населено място], [улица], е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 54/3/3110955/3/01/04/01 от 08.02.2021 г. с изх. 01-6500/8482#2, издаден от изпълнителния директор на ДФ Земеделие и ответникът е осъден да заплати разноски по делово в размер на 3 600 лв. Първоинстанционното съдебно решение се обжалва като неправилно поради аргументи за постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според изложените съображения, съдът не е отчел характера на допуснатите нарушения и поради това неправилно е приел, че административният орган не е спазил утвърдения ред за издаване на акта в случая. В тази връзка поддържа, че вземанията, които възникват въз основа на административен договор или акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП. При наличие на окончателно плащане по проекта, органът е бил длъжен да издаде АУПДВ, тъй като проверките спрямо бенефициента са извършени в периода на мониторинг. В касационната жалба са развити подробни съображения. Отправя молба за отмяна на оспореното решение и постановяване на ново, с което жалбата срещу административния акт бъде отхвърлена или алтернативно, делото да бъде върнато за извършване на допълнителни съдопроизводствени действия пред друг състав от същия съд. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представените доказателства за извършването им и списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът - Е. Пехливанова, действаща като ЕТ Е. - Е. Пехливанова , чрез процесуалния представител адв. Е. Велков, оспорва основателността на касационната жалба по аргументи, изложени в писмен отговор. Отправя молба първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявените касационни основания и след извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд Смолян е бил АУПДВ 54/3/3110955/3/01/04/01 от 08.02.2021 г. с изх. 01-6500/8482#2, издаден от изпълнителния директор на ДФ Земеделие , с който на основание чл. 3, ал. 1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП на мерките от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2007- 2013 г., във вр. с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП, е определено като окончателно подлежащо на възстановяване публично вземане в размер на 104 331,59 лв., представляващо 100% от предоставената финансова помощ. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че на 20.10.2014 г. ЕТ е сключил договор 54/3/3110955 за отпускане на финансови средства по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от ПРСР 2007- 2013г. с ДФ "Земеделие", Сдружение Местна инициативна група Високи Западни Родопи Борино - Доспат". Предмет на договора е Преустройство на втори етаж и надстройка за стаи за гости в [населено място], общ. Доспат, обл. Смолян". Договорът е сключен при условията на Наредба 23 от 18.12.2009 г. и Наредба 30 от 11.08.2008 г., с които се определят условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по съответните мерки от ПРСР 2007- 2013 г. В хода на административното производство е констатирано окончателното изплащане на финансовата помощ в размер на 104 331,59 лв. във връзка с подадена заявка от 15.10.2015 г. При извършени проверки от контролните служители в периодите 19.06.2019- 27.06.2019 г. и 16.07.2019- 23.07.2019 г. е констатирано неспазване на договорните и нормативни задължения в две направления, както следва: 1. За три пълни финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) установеното средно аритметично изпълнение на бизнес плана е 2,56% от заложените приходи; и 2. Неспазване на изискването за разкриване и поддържане на три работни места (1 бр. управленски и 2 бр. производствен персонал) за първите три прогнозни години, считано от 2016 г., тъй като бенефициерът е поддържал здравно и социално осигуряване за едно лице. Съдът е отбелязал факта, че от страна на ЕТ през 2019 г. са сключени още два трудови договора с В. Пехливанов - на длъжност Домакин сграда и С. Пехливанова на длъжност "Служител резервации", но същите са неотносими към проверяваните периоди При проверка на мотивите за издаване на АУПДВ, решаващият съд е отбелязал констатацията на органа за неспазване на критериите за допустимост, каквото е неизпълнението на бизнес плана в част заетост, както и неспазване на други задължения, каквото е задължението за изпълнение на приходната част на бизнес плана. По съществото на спора съдът е обосновал заключение, че производството неправилно се е развило и приключило по реда на АПК. Изложени са съображения и относно одобрените показателите в бизнес плана и начина на определяне на окончателния размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ. Според правните изводи в обжалвания съдебен акт, изпълнителният директор на ДФЗ не е следвало да се позовава на разпоредбата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП при издаването на АУПДВ, доколкото в случая е приложим редът по ал. 6 на чл. 27 от ЗПЗП, препращащ към ЗУСЕСИФ. При това положение е прието, че налагането на финансова корекция при установена нередност е следвало да бъде извършено с решение по ЗУСЕСИФ. За да достигне до крайното си заключение съдът е разгледал условията на сключения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и е определил приложимите норми от националното и европейското законодателство. В изложените мотиви са цитирани конкретни решения от практиката на ВАС, които подкрепят даденото тълкуване относно непостигането на индикаторите в одобрения проект по мерките и подмерките от ПРСР. Постановеното решение от Административен съд - Смолян е валидно, допустимо и правилно. Фактическите установявания на първоинстанционния съд са правилни като изложените по-нататък правни аргументи и мотиви са логически издържани и в съответствие с доказателствата по делото и приложимата нормативна уредба. Предоставянето на финансова помощ на ЕТ е въз основа сключен Договор 54/3/3110955 от 20.10.2014 г. при условията на Наредба 23 от 18.12.2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие" от ПРСР 2007- 2013 г. и Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР 2007- 2013 г. В случая петгодишният мониторингов период, считано от датата на сключването на договора, е изтекъл на 19.10.2019 г., т.е преди образуване на административното производство по издаване на оспорения административен акт с писмо изх. 01-6500/8487 от 25.10.2019 г. От изложеното следва, че административният орган е бил длъжен да прецени дали са налице материалноправните основания за налагане на финансова корекция, регламентирани в чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ (ЗУСЕФСУ след изм. с бр. 51 на ДВ от 2022 г.), и само ако те не са налице, да издаде АУПДВ на основание чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП (ДВ, бр. 51 от 2019 г. и в сила от 28.06.2019 г.). Изпълнителният директор на ДФ Земеделие не е съобразил действащата нормативна уредба при издаването на процесния АУПДВ и това е довело до неговата закономерна отмяна от съда. Следва да се има предвид, че АУПДВ по общо правило се издава по реда за издаване на административни актове на АПК, доколкото в съответния закон не е предвиден специален ред за установяване на публичното вземане (по арг. от чл. 166, ал. 2, изр. 1 от ДОПК). Именно този принцип е възпроизведен от законодателя и в ал. 7 на чл. 27 от ЗПЗП и това е видно от текста на разпоредбата. Основните касационни аргументи са насочени в подкрепа на подхода и реда, възприети от изпълнителния директор на ДФ Земеделие за установяване на безвъзмездната финансова помощ, подлежаща на възстановяване от ЕТ. Административен съд - Смолян е определил правилно относимите законови разпоредби и е съобразил факта, че АУПДВ е издаден на 08.02.2021 г., след измененията в Закона за подпомагане на земеделските производители (ДВ, бр. 51/2019 г.), които са в сила от 28.06.2019 г. Противно на възражението на касатора, крайното заключение на административния съд е в съответствие с разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от приложимата редакция на ЗУСЕСИФ, която гласи, че неизвършените финансови корекции след окончателното плащане по проект са публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Същото не изключва приложението на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, въведен с ДВ, бр. 51 от 2019 г. Съобразно чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове във връзка с другите алинеи на същия законов текст, под извършване на финансова корекция се разбира изпълнение в смисъла на възстановяване на средствата от съответния бенефициер, а не установяване по смисъла на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП. При липса на спор от фактическа страна по делото следва, че разпоредбата на § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (ДВ, бр. 2 от 2018 г.) е неприложима в случая. Текстът на разпоредбата предвижда започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9 б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. да бъдат довършени по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. В тази връзка е необосновано твърдението, че проверките спрямо ЕТ са извършени в периода на мониторинг, а не след него. В случая няма спор, че производството по издаване на АУПДВ е открито с писмо изх. 01-6500/8487 от 25.10.2019 г. и това обстоятелство е посочено изрично в процесния административен акт. Аргументите на и тезата за отклонение в правилото на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП (ДВ, бр. 51 от 2019 г.) не са правно обосновани предвид факта, че не се държи сметка за съдържанието и съотношението между цитираните по-горе нормативни разпоредби. При действието на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ или ЗУСЕФСУ след изм. с бр. 51 на ДВ от 2022 г., предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и за отмяна на Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета и Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета, в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. Предвиденото друго положение не се съдържа в ЗПЗП, доколкото § 12, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП ограничава прилагането на досегашния ред за производствата, започнали по издадените до датата на влизане в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., до периода на мониторинг. В конкретния случай основанието за издаване на акта е неизпълнение или по-точно, непостигане от ЕТ на заложените в приходната част на бизнес плана финансови показатели, които са послужили като основание проектът да бъде определен като допустим. Както обосновано е отбелязал и административния съд, практиката на ВАС е категорична, че непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и съставлява именно основанието, предвидено в чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция. По тези съображения настоящият касационен състав намира и искането на касатора за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия за безпредметно. Обжалваното съдебно решение, с което оспореният административен акт е отменен, е правилно постановено и следва да се остави в сила. Претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна с оглед изхода от делото. Поради липса на списък за разноски пред касационната инстанция и доказателства в тази насока, съдът приема, че с обжалваното решение на ответната страна са присъдени всички направени разноски от Е. Пехливанова, действаща като ЕТ Е. - Е. Пехливанова с оглед воденето на процеса. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,