Решение № 12403 от 16.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2721/2016 г.

Решение № 12403 от 16.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2721/2016 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за енергийно и водно регулиране срещу решение № 166 от 11.01.2016 г., постановено от Административен съд С.-град, трето отделение, 2 състав по адм. д. № 5254/2015 г. С касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Допълнително в проведеното съдебно заседание се релевира довод за недопустимост на съдебното решение като постановено по недопустима за разглеждане жалба. Касационният жалбоподател прави искане за обезсилване на съдебното решение и алтернативно за отмяна. Ответникът "Й." ЕАД, с представена по делото писмена защита, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Заинтересованата страна "Електроенергиен системен оператор" ЕАД не изразява становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на решение № КМ-1 от 13.03.2014 г., прието от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), сега Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР). След уточнение, направено от оспорващата страна, съдът е приел, че предмет на оспорване е решението в частта му по т. 1.2.1. Съдът е отменил акта в оспорената част, като постановен в нарушение на материалния закон. За да стигне до този извод, съдът приема, че по отношение на оспорващата страна, легитимирана като производител на електрическа енергия от възобновяем източник (вятър), не са налице кумулативните предпоставки на чл. 32, ал. 4 от ЗЕ за определяне на компенсаторни мерки. Съдът приема, че след като временните цени, определени с решение Ц33/2012 г., са отменени с обратна сила по отношение на всички, то загубите, възникнали за адресатите му, доколкото са пряка и непосредствена последица от отменения акт, следва да се търсят по реда на ЗОДОВ, или по реда на ЗЗД, ако са вреди от облигационни отношения. На следващо място съдът приема, че решение № Ц-6 от 13.03.2014 г. е обжалвано и не е влязло в сила, поради което макар и решението да подлежи на незабавно изпълнение, не е налице и втората предпоставка на чл. 32, ал. 4 от ЗЕ, а именно определена окончателна цена с влязъл в сила административен акт. По тези доводи съдът е отменил решение № КМ-1 от 13.03.2014 г. на ДКЕВР, сега КЕВР в частта му по т. 1.2.1. Обжалваното решение е недопустимо на две основания. На първо място, съдът неправилно е приел, че оспорващата страна има личен, пряк и непосредствен правен интерес от оспорването, съставляващ абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването. По делото безспорно е установено, че жалбоподателят "Й." ЕАД не е сред дружествата, оспорили решение Ц-33/2012 г., поради което с оспорения акт за това дружество са определени компенсаторни мерки, съставляващи задължение на електроразпределителното дружество да възстанови на производителя разликата между определената и заплатена временна цена и окончателната цена за достъп до електроразпределителната мрежа. В този смисъл оспорения акт създава права за дружеството, което по предвидения регулаторен механизъм има право на възстановяване на платената разлика. По дефиницията на чл. 147, ал. 1 от АПК право да оспорват административен акт имат субектите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от акта или за които акта поражда задължения. В случая с решението, в оспорената част, за дружеството жалбоподател се признава правото да бъде компенсирано за платената разлика между определената временната и окончателната цена за достъп до електроразпределителната мрежа. Решение № КМ-1/2014 г. засяга правата единствено на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, които изрично са изключени от прилагането на разпоредените компенсаторните мерки, а това са производителите, които са оспорили решение № Ц-33/2012 г. Оспорващото дружество не е от тази категория лицензианти, поради което неправилен е изводът на решаващия съд, че дружеството има правен интерес от оспорване. Изложените от съда мотиви, в тази част са противоречиви, нелогични и при пълно несъобразяване на приложимата специална регулация на отношенията. По тези доводи, настоящият състав счете, че обжалваното решение е постановено по недопустимо оспорване. Жалбоподателят няма личен, пряк и непосредствен правен интерес от оспорването, тъй като с решението в оспорената част за дружеството се признава право на компенсиране по предвидения специален ред, който изключва прилагането на друг общ ред за обезщетяване. На следващо място решението е недопустимо и поради отмяната с влязъл в сила съдебен акт на решение № КМ-1/2014 г., в частта му по т. 1.2.1. С решение № 12344 от 15.11.2016 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - четвърто отделение по адм. д. № 595/2016 г. е оставено в сила решение № 6832 от 9.11.2015 г., постановено от Административен съд С.-град, трето отделение, 39 състав по адм. д. № 5244/2015 г. С това решение е отменено решение № КМ-1 от 13.03.2014 г., изцяло в частта му по т. 1.2 и т. 2. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК, решението има сила за страните по делото, а ако оспореният акт е отменен, решението има действие по отношение на всички. Разпоредбата на чл. 297 от ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК, предвижда, че влязлото в законна сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Р. Б.. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно, а съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 4 от ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК, съдът взема предвид и фактите, които са от значение за спорното право. С оглед установените релевантни факти, настоящият състав приема, че след отмяната на решението на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, сега комисия за енергийно и водно регулиране, в оспорената част, с влязло в законна сила решение, жалбата на "Й." ЕООД се явява процесуално недопустима и на това основание, тъй като във връзка с оспорването на административния акт е постановено съдебно решение, което е влязло в сила - чл. 159, т. 6 от АПК. Липсата на влязло в законна сила решение по оспорването на атакувания индивидуален административен акт е отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата (по аргумент на чл. 159, т. 6 от АПК), за която съдът е длъжен да следи служебно - чл. 159 от АПК - през цялото време на процеса. Възникването на тази предпоставка по време на разглеждане на спора в касационната инстанция също води до недопустимост на производството, а от там и до недопустимост на решението, постановено от първоинстанционния съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение