Решение № 9399 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2651/2011 г.

Решение № 9399 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2651/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Кърджали срещу решение № 4397 от 23.12.2010 г., постановено по административно дело № 3046/2010 г. по описа на Административен съд София - град, с което първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата му за прогласяване нищожността на експертно решение (ЕР) № 0010/07.01.2010 г. на НЕЛК по хирургични болести, с което е отменено ЕР № 0351/10.02.2009 г. на ТЕЛК - Кърджали. По съображения за неправилност на съдебното решение, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска неговата отмяна и решаване на спора по същество чрез отмяна на потвърденото с него експертно решение на НЕЛК или връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът по касация Национална експертна лекарска комисия чрез процесуалния си представител юрисконсулт Цветанка Иванова писмено възразява срещу касационната жалба и моли същата да се отхвърли като неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Останалите ответници Айля Мюмюн Байрам, Анна Михайлова Плеснева и Руска Красимирова Стоянова, трите от гр. Кърджали, и "Булфанко" АД гр. Кърджали, не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оставянето й без уважение, като навежда доводи за правилност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд София - град, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С обжалваното пред Софийския градски административен съд експертно решение на НЕЛК по хирургични болести е отменено ЕР на ТЕЛК - Кърджали № 0351/10.02.2009 г., отменило издадените от д-р Плеснева и д-р Стоянова три болнични листи за временна неработоспособност на Айля Мюмюн Байрям поради бременност и раждане, и тези болнични листи са потвърдени. При разглеждане на делото Административен съд София - град е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства Софийският градски административен съд е достигнал до краен правен извод за законосъобразност на процесното експертно решение, след като е установил, че то е постановено от компетентен орган в установената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. В хода на съдебното производство пред Административен съд София - град (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на администрацията и на обуславящите го такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Видно от мотивите на проверявания съдебен акт, противно на твърдяното от касатора решаващият съдебен състав е извършил цялостна проверка съобразно изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК, а постановеният от него диспозитив е коректно произнасяне по искането за прогласяване на нищожност, с което е бил сезиран. Правилна е и преценката на съда за действителност на оспореното него експертно решение и несъстоятелност на доводите на РУСО - Кърджали за пропуснат срок за обжалване на ЕР на ТЕЛК - Кърджали от заинтересованите лекари, издали отменените от ТЕЛК болнични листи. В хода на съдебния процес е било установено, че заинтересованите лица не са били надлежно уведомени за решението на ТЕЛК. След получаването на ревизионен акт за начет, който е последващ на посоченото решение, в 14-дневния срок по чл. 112, чл. 1, т. 3 от Закона за здравето те са подали жалба до висшестоящата инстанция. В рамките на своите законови правомощия НЕЛК е извършила проверка на оспореното от заинтересованите страни ЕР на ТЕЛК, и след като е констатирала нарушения на законови и подзаконови нормативни разпоредби при издаването на това експертно решение, го е отменила, и действайки като инстанция по същество, се е произнесла по болничните листи. След като не се касае за самосезиране на НЕЛК, ограничението по чл. 113, ал. 1 и ал. 2 от Закона за здравето за тримесечен срок за произнасяне, е неприложимо. В тази връзка следва да се отбележи, че направените и пред ВАС възражения за своевременно връчване на ЕР на ТЕЛК на д-р Плеснева и д-р Стоянова са проверени от първоинстанционния съд, който се е произнесъл по тях и чиито изводи се споделят от настоящата инстанция. Досежно касаторовото твърдение, че ЕР на НЕЛК е постановено въз основа на нормативен акт, несъществувал към момента на издаването му, следва да се отбележи, че позоваването от специализирания състав по хирургични болести на НЕЛК на чл. 26, ал. 1 от Наредбата за медицинска експертиза на работоспособността от 2005 г. само по себе си не е съществено нарушение, опорочаващо непоправимо оспореният акт на администрацията, защото в приложимата за казуса Наредба за експертиза на работоспособността от 2000 г. съществува текст с идентично съдържание и това е чл. 64, ал. 1, който урежда издаването на болничен лист за временна неработоспособност при бременност и раждане. Касае се за едно и също нормативно разрешение по отношение на едни и същи обществени отношения, и за разпоредба, съществуваща и в двете наредби под различна номерация на съответния текст. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касаторовият пълномощник, за неправилност на първоинстанционното решение и нищожност на потвърденото с него експертно решение на НЕЛК, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по касация НЕЛК за производството пред тази инстанция е основателно и трябва да бъде уважено в размер на 150 лв. (дължими от касатора), определен съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,