Решение № 675 от 13.11.2024 г. на ВКС по г.д. № 20248002102202/2024 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на Е. В. от [населено място], Р. Италия, чрез адв. Б. П., за отмяна на влезли в сила решение № 3167 от 03.10.2022 г. по допускане на съдебна делба и решение № 3622 от 07.08.2023 г. по нейното извършване, постановени по гр. д. № 9758/2021 г. на Пловдивския районен съд. Молителката се позовава на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 6 ГПК, като излага твърдения, че не е била призована на известния на страните в производството неин адрес в Р. Италия, а въз основа на представена от ищцата по реда на чл. 48 ГПК декларация с невярно съдържание, в която е посочено, че не знае какъв е нейният адрес, тя е представлявана по делото от назначен от съда особен представител. По този начин молителката е била лишена от възможността да участва в процеса и да защити своите права и интереси, а назначеният й особен представител не ги е защитил в пълна степен. Ответниците по молбата за отмяна М. К. М. и М. Л. В. считат същата за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след като прецени данните по делото и доводите на молителя, приема следното: С решението от 03.10.2022 г. е допусната съдебна делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на [населено място], с административен адрес на обекта: [населено място], район „С.“, [улица], етаж *, ателие *, ведно с разположено на таванския етаж складово помещение № 7, с площ от 6, 34 кв. м, както и 5.57 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот; на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], общ. А., с площ от 549 кв. м, ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 53 кв. м; на мотоциклет, марка „ДУКАТИ“, модел „М.“, с peг. [рег.номер на МПС]; на лек автомобил, марка „ДЖИП“, модел „В.“, с рег. [рег.номер на МПС], както и на товарен автомобил, марка „ТАТА“, модел „*“, с peг. [рег.номер на МПС], между М. Л. В., М. К. М. и Е. В., при квоти: 6/8 ид. части за първата и по 1/8 ид. част за останалите две съделителки. С решението от 07.08.2023 г. делбата на горепосочените имоти е извършена по реда на чл. 353 ГПК. Делбеното производство е образувано по искова молба на М. К. М. против М. Л. В., К. К. М. и Е. В., в която е посочено, че молителката е гражданка на Р. Италия, без постоянен и настоящ адрес в Р. България. По делото е представено удостоверение № 38600- 1565/23.07.2021 г. от сектор „Миграция” – ОД на МВР – Пловдив, според което в информационните им системи няма данни за регистрация и разрешено пребиваване на лицето Е. В., [дата на раждане], гражданка на Италия, както и декларация от ищцата по чл. 48 ГПК, в която тя е посочила, че не й е известен адресът на ответницата Е. В. в Р. Италия, поради което с разпореждане № 15500 от 04.08.2021 г. съдът е постановил препис от исковата молба да се връчи на Е. В. по реда на чл. 48, ал. 1 ГПК, като се направи обявление в „Държавен вестник”. Това е сторено в ДВ, бр. 70 от 24.08.2021 г. и тъй като в определения двуседмичен срок молителката не се е явила да получи съдебните книжа, съдът й е назначил на основание чл. 48, ал. 2 ГПК за особен представител определената от АК-Пловдив адв. Й. Д., която я е представлявала по делото. Молбата за отмяна на влязлото в сила решение е основателна. Отмяната по чл. 303 ГПК e средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само на изрично изброените в закона основания. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.1, т. 6 ГПК заинтересуваната страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато тя при нарушаване на съответните правила е била или съответно не е била представлявана от лице по чл. 29. В разглеждания случай независимо от обстоятелството, че молителката Е. В. няма постоянен или настоящ адрес в Р. България и ищцата в първоинстанционното производство М. К. М. е декларирала, че не й е известен адресът на същата в Р. Италия, в представеното с исковата молба европейско удостоверение за наследство /формуляр V/ е посочен нейният адрес в Р. Италия, а именно: [населено място], [улица]/ф. Ето защо съдът е следвало да предприеме действия по връчване на съдебните книжа на молителката на посочения адрес, а не по реда на чл. 48, ал. 1 ГПК чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник”, респ. да й назначава особен представител. Ето защо са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК за отмяна на влезлите в сила решения по допускане и извършване на делбата. В случая не е налице установено по надлежния ред престъпно действие на страната или неистинност на документ по смисъла на чл. 303, ал.1, т. 2 ГПК, респ. нередовно връчване на книжа и непризоваване на страната по смисъла на чл. 303, ал.1, т. 5, пр. 1 ГПК, поради което молбата за отмяна на тези основания е неоснователна. С оглед изложеното влезлите в сила решения следва да бъдат отменени, а делото следва да се върне на Пловдивския районен съд за ново разглеждане от друг състав от етапа на изпращане на препис от исковата молба заедно с приложенията на ответницата по иска за делба Е. В.. При този изход на делото и съгласно дадените в т. 4 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения разноски в настоящото производство не следва да се присъждат. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.