Решение № 5865 от 8.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4659/2017 г.

Решение № 5865 от 8.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4659/2017 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на Регионалния отдел "Национален строителен контрол" – Софийска област към Регионалната дирекция за национален строителен контрол – [район] срещу Решение № 93/13.02.2017 г. на Административен съд – София-област по адм. дело № 508/2016 г., с което, по жалба на [фирма], е отменена негова Заповед № ДК-11-Сф-04/11.05.2016 г., отменяща Разрешение за строеж № 34/19.04.2016 г. на главния инженер на община Елин Пелин за 1) "Опорна абонатна мрежа за пренос на данни" и 2) "Безжичен рутер с антена за външен монтаж" в [населено място], община [община], област Софийска.

Ответниците [фирма] и главният архитект на община Елин Пелин не изразяват становище по оспорването.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на решението.

Касационната жалба е допустима и основателна.

1. Неправилен от материалноправна страна е решаващият извод на съда, с който е обоснована отмяната на заповедта като противоречаща на чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "з" ЗУТ и чл. 6, ал. 7 от Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи – че кабелната електронна съобщителна мрежа не е съоръжение, изграждано от магистрален тип на национално ниво, нито свързва общински и/или областни центрове, а се отнася само за [населено място] и затова не е строеж от трета категория.

а. Вторият подобект от РС – безжичният рутер, по същността си представлява ретранслатор – вж. заключението по т. 1 на приетата в първоинстанционното производство техническа експертиза. Критерият за принадлежността на ретранслаторите/радиорелейните станции към трета категория строежи по чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "з" ЗУТ и чл. 6, ал. 7 от Наредба № 1/30.07.2003 г. е самият вид на съоръжението, а не неговия обхват, който е общ категоризиращ белег за електронните съобщителни мрежи и съоръжения, независимо от съставящите ги елементи. Т. е. те са изрично включени в съответната категория на самостоятелно основание.

б. Дори и граматическото тълкуване на разпоредбите да дава повод за друг извод, то не съответства на резултата от функционалното тълкуване. Обектите от този вид са добавени към строежите от трета категория със ЗИД на ЗУТ – ДВ, бр. 82 от 2012 г. В случай, че териториалният обхват като признак за обвързаност с категорията беше приложим и за тези обекти, тогава последващата им индивидуализация в текста на чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "з" ЗУТ би била безпредметна, тъй като те по принцип биха попаднали в общата група на съобщителните мрежи и съоръжения като част от тях (вж. дефиницията по § 1, т. 15 ДРЗЕС). Аргумент в очертаната насока може да се почерпи и от систематичното тълкуване с разпоредбите, регламентиращи четвърта и пета категория строежи - чл. 137, ал. 1, т. 4, б. "ж" и т. 5, б. "д" ЗУТ, в редакциите им към релевантния момент на издаване на РС.

в. Категорията на строежа се изяснява и от специалната разпоредба на чл. 8, т. 2 от Наредба № 21 от 11 май 2007 г. за правилата за изграждане на мобилни далекосъобщителни мрежи и съоръжения – базовите и радиорелейни станции в хипотезата на изграждане на съпътстваща носеща конструкция, както е в случая, са определени като строежи трета категория по чл. 137, ал. 1 ЗУТ и Наредба № 1/30.07.2003 г.

1. След като единият от обектите по РС попада в по-висока категория, целият строеж се категоризира в по-високата категория – чл. 137, ал. 4 ЗУТ. Затова меродавната за строежа категория е трета, а не шеста, както я е квалифицирал главният архитект.

1. При разрешен въпрос относно категорията на строежа, РС е било издадено без да са осъществени елементите от фактическия му състав – наличие на одобрен инвестиционен проект и съпътстващата го документация (чл. 148, ал. 4 и чл. 143, ал. 1 ЗУТ), дължими на общо основание и по аргумент за противното от чл. 147, ал. 1 ЗУТ за строежите от трета категория. Поради пороците на РС заповедта за отмяната му е материално законосъобразна, а отменителното съдебно решение е засегнато от касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК.

Изложеното мотивира отмяната на оспореното решение и произнасянето по същество с отхвърлянето на жалбата срещу контролната заповед - чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение