Решение № 4203 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5579/2016 г.

ВАСIV отделение04.04.2017 г.докладчик Светослав Славов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1746 от 14.03.2016 г. на Административен съд С. - град, по адм. дело № 8814/2015 г. ОСЪЖДА "Е. Миролио" ЕАД ЕИК *********, "С. Я." ЕООД ЕИК *********, "Е. М." ЕООД ЕИК ********* и "Х. П. Ц." ЕООД ЕИК *********, да заплатят солидарно на Комисия за енергийно и водно регулиране, юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 800.00 /осемстотин/лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 4203 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5579/2016 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Е. Миролио" ЕАД, "С. Я." ЕООД, "Е. М." ЕООД и "Х. П. Ц." ЕООД чрез процесуален представител адв. Калдамуков срещу решение № 1746 от 14.03.2016 г., постановено по адм. д. № 8814/2015 г. на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата на дружествата срещу Решение № Ц-27/31.07.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта по раздел III, т. 7, с която на "Национална електрическа компания" ЕАД /НЕК/, е определена цена за задължения към обществото. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касационния жалбоподател има противоречие на мотивите в решението на АССГ и текста на обжалвания административен акт. На следващо място касационният жалбоподател сочи, че съдът неправилно е копирал цели пасажи от оспорваното решение на КЕВР като не е изложил самостоятелни мотиви за някои съществени изводи в решението си. По тези съображения моли за отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател, чрез процесуалният си представител адв. Калмуков от Адвокатска колегия - С., поддържа жалбата. Претендира и присъждане на разноски, за които представя списък съгл. Разпоредбата на чл. 80 от ГПК. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител Р. Р., оспорва касационната жалба, излага доводи за нейната неоснователност и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за защита пред първата и касационна инстанция -за юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - "НЕК" ЕАД, изразява становище за неоснователност на депозираната касационна жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на съда е законосъобразно и следва да се остави в сила. Настоящият тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението, от страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 1746 от 14.03.2016 г. на Административен съд С. - град, по адм. дело № 8814/2015 г., е отхвърлена жалбата на "Е. Мирлио" ЕАД, "С. Я." ЕООД, "Е. М." ЕООД и "Х. П. Ц." ЕООД срещу Решение № Ц-27/31.07.2015 г. на КЕВР, в частта му по раздел III, т. 7, в която е определена цена за задължения към обществото електропреносната мрежа в размер на 37,90 лв./МВтч без ДДС, - т. ч. компонента, отразяваща разходите за ел. енергия, произвеждана от възобновяеми източници в размер на 22,51 лв./МВтч., дължима от присъединените към електроенергийната система крайни клиенти на свободния пазар на електрическа енергия, клиентите на доставчика от последна инстанция, електропреносното и електроразпределителните дружества за закупената електрическа енергия за покриване на технологични разходи. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че атакуваното решение е издадено от компетентен орган, на когото са възложени функции по регулиране на дейностите в енергетиката - с чл. 21, т. 17 на КЕВР е възложено да разглежда исканията на енергийните предприятия за компенсиране на невъзстановяеми и произтичащи от наложени им задължения към обществото разходи по чл. 34 и 35, утвърждава техния обоснован размер и определя начина на компенсирането им при спазване изискванията за държавните помощи. Решението е постановено в предвидената от закона писмена форма, като са изложени фактическите и правни основания за неговото издаване, поради което не страда от порок във формата. На следващо място съдът е приел, че атакуваното решение е постановено в съответствие с административнопроизводствените правила и с реда, предвиден в ЗЕ и Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. От дружествата, в частност НЕК ЕАД, е постъпило заявления, назначена е работна група със заповед на Председателя на КЕВР, същата е изготвила доклад, приет на заседание на Комисията. Спазени са изискванията на чл. 45 и чл. 46 от Наредба № 1/2013 г., относно приемането на доклад на закрито заседание и обсъждането му в открито заседание. В съответствие с чл. 14 от ЗЕ е проведено обществено обсъждане, като информацията, включително докладът и проектът на решение са обявени на интернет страницата на КЕВР, достъпна до всички лица. По този начин е спазено изискването на чл. 26 от АПК, предвид факта, че в ЗЕ липсва задължение за изпращане на индивидуални покани до всички производители на ел. енергия, поради което в съответствие с чл. 26, ал. 2 вр. чл. 61, ал. 3 от АПК и с чл. 25, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 3 от Правилника за дейността на КЕВР и нейната администрация лицата са били надлежно уведомени, чрез публикуване на информацията в интернет страницата на КЕВР. На следващо място съдът подробно е изследвал приложимите материалноправните разпоредби на Закона за енергетиката, Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, както и Правилата за търговия с ел. енергия, като не е констатирал противоречие между съдържанието на Решение Ц-27, в обжалваната част на раздел III, т. 7 и приложимите материалноправни разпоредби на цитираните актове. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Изложените доводи за неправилност на решението са неоснователни. Съдът е изпълнил процесуалното си задължение за проверка на акта на всички основания по чл. 146 от АПК, както и правилно е разпределил доказателствената тежест като в производството са събрани относимите доказателства и е прието, че оспорващите дружества не са доказали твърденията в жалбата. Правилно съдът е приел, че са спазени изискванията на чл. 45 и чл. 46 от Наредба № 1/2013 г. относно приемането на доклад на закрито заседание и обсъждането му в открито заседание, както и в съответствие с чл. 14 от ЗЕ е проведено обществено обсъждане, като информацията, включително докладът и проектът на решение са обявени на интернет страницата на КЕВР, достъпна до всички лица, а Комисията е изпратила и индивидуални писма до заинтересуваните организации. В тази връзка съдът е обсъдил приложението на чл. 26 от АПК, както и че в специалното производство по Наредба № 1/2013 г. и ЗЕ липсва задължение за изпращане на индивидуални покани до всички производители на ел. енергия. В случая на закрито заседание на 08.06.2015 г. КЕВР е приела проект за решение, като е насрочено обществено обсъждане на проекта на решение на 10.06.2015 г. и в съответствие с чл. 14 от ЗЕ е проведено обществено обсъждане, като информацията, включително докладът и проектът на решение са обявени на интернет-страницата на КЕВР. Публикуването на информацията във връзка с провеждане на публичното обсъждане за приемане на цената за задължение към обществото на "НЕК" ЕАД е дало обективна възможност на жалбоподателя да участва в това обсъждане, независимо от поканите до заинтересовани организации на производители на ел. енергия от ВЕИ. В самото решение на КЕВР са обсъдени становищата на заинтересованите страни и са изложени мотиви - правните и фактически основания за издаване на административния акт, обосноваващи приемане на цената за задължение към обществото в размер на 37,90 лв./МВтч., без ДДС, в т. ч. компонента, отразяваща разходите за ел. енергия, произвеждана от възобновяеми източници в размер на 22,51 лв./МВтч. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че Решение № Ц-27/31.07.2015 г. на КЕВР, в частта по раздел III, т. 7, е постановено в съответствие с материалноправните разпоредби на чл. 35, чл. 36б, чл. 36е и чл. 100, ал. 3 от ЗЕ. При постановяването му са съобразени и основните принципи залегнали в чл. 23, чл. 24 и чл. 31 от ЗЕ. Първостепенния съд подробно е изследвал ценообразуващите елементи на цената за задължения към обществото, дължима на "НЕК" ЕАД от присъединените към електроенергийната система крайни клиенти на свободния пазар на ел. енергия, клиентите на доставчика от последна инстанция, електропреносното и електроразпределителните дружества за закупената ел. енергия за покриване на технологични разходи. Правилни са изводите на съда, че КЕВР законосъобразно е определила цената за задължение към обществото. Видно от решението на административния орган, в обжалваната му част, цената за задължение към обществото е формирана съгласно изискванията на чл. 35 от ЗЕ. При формирането й са използвани данни за разходите, които следва да се компенсират съгласно чл. 35, ал. 2 от ЗЕ. При определяне на процесната цена, КЕВР е намалил необходимите приходи от цената за задължение към обществото с очакваните приходи от Фонд "Сигурност на електроенергийната система", създаден по чл. 36б, ал. 1 от ЗЕ. Плащанията към обществения доставчик за покриване на разходите със средствата от фонда са оценени на 437 000 лв. като включват приходите получени от търгове на квоти за емисии на парникови газове, предвидени в Закон за опазване на околната среда, постъпленията от продажбата на енергия от възобновяеми източници, постъпили по договори за статистическо прехвърляне по ЗЕВИ и приходите съгласно чл. 36е от ЗЕ. Размерът на тези приходи е оценен на 226 000 лв. като са взети предвид постъпленията от началото на годината до средата на месец май 2015 г. в размер на 87 млн. лева и прогнозата за нарастване на борсовите цени. Въз основа на прогнозата за следващия ценови период за вътрешно потребление на ел. енергия и ел. енергия за износ, обвързана с производството на ел. енергия, приходите във фонда по чл. 36е от ЗЕ са оценени на 211 000 лв. В табличен вид са посочени цифрово разходите на обществения доставчик, които фондът следва да покрие. Изрично са посочени и разходите на обществения доставчик, които следва да се покрият от цената за задължение към обществото. Приети са отчетни данни от "АЕЦ К." ЕАД и "ТЕЦ М. изток 2" като за целите на ценообразуването е приета средногодишна цена от 73,00 лв./МВтч. Настоящият състав на ВАС, четвърто отделение смята, че АССГ правилно и обосновано на доказателствата е приел, че КЕВР е определила цена за задължение към обществото дължима на "НЕК" ЕАД в съответствие с приложимите материалноправни норми и при спазване на административнопроизводствените правила. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че административен съд е мотивирал решението си с проект за Наредба за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници, използван от КЕВР при постановяване на обжалвания административен акт. Настоящият съдебен състав приема, че административния акт в обжалваната му част не се основава на текстове от проект за Наредба както правилно е заключил първостепения съд. Позоваването на същата е свързано с посочване на цени определени с тази Наредба, ако същата евентуално влезе в сила и тези цени са различни от определените въз основа на цитираните по-горе нормативни разпоредби, с раздел III, т. 7 от Решение № Ц-27/31.07.2015 г. на КЕВР. Видно от самия административен акт /л. 31 от Решението на КЕВР/ в него изрично е посочено, че съгласно § 3, ал. 2 от ПЗР на проекта на Наредба, условията на Наредбата, относими към цената по чл. 30, ал. 1, т. 17 от ЗЕ, могат да се заложат в ценовото решение на КЕВР за утвърждаване на цени в сектор "Енергетика" за регулаторния/ценови период, започващ от 1 август 2015 г. като помощта, предвидена в чл. 2 се предоставя след произнасяне на Европейската комисия с положително решение относно съвместимостта й с вътрешния пазар. Ясно е посочено от КЕВР, че във връзка с § 3, ал. 2 от ПРЗ на проекта за Наредба и предвид факта, че към момента не е завършила процедурата във връзка с издаването и влизането в сила на Наредбата, в мотивите на решение Ц-27/31.07.2015 г. на КЕВР, в обжалваната му част от раздел III, т. 7, освен цената по чл. 30, ал. 1, т. 17 от ЗЕ, са представени и цените определени в съответствие с условията на проекта за Наредба. Крайният извод на настоящата съдебна инстанция е, че сочените отменителни основания не са налице. Напротив - изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства, като е съобразена спецификата на процедурата и правилно са тълкувани и приложени относимите правни норми от материалния закон - в случая по ЗЕ и издадената въз основа на него Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Следва да бъде посочено, че наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания по съществото им са аналогични с доводите и оплакванията в жалбата пред първоинстанционния съд, които обосновано и правилно са обсъдени, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в касационната жалба доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че подадената касационна жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от пълномощника на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно и в съответствие с чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва жалбоподателите да бъдат осъдени да заплатят на КЕВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за всяко едно дружество. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

2