Решение № 11377 от 10.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2833/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности гр.Варна в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, срещу решение 24 от 05.02.2021 г. постановено по адм.д.458 по описа на Административен съд гр.Шумен за 2020 г. С атакуваното решение е отменена заповед 386-ФК/30.11.2020 г. издадена от касатора, с която на ЕТ П. Петров, е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект - автомат на самообслужване вендинг машина за продажба на кафе 1, находяща се в търговски обект Print & Сopy в гр.Велики Преслав. Според касатора постановеното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Неправилен е изводът на съда, че наложената ПАМ не отговаря на нито една от целите по чл.22 от ЗАНН. По делото безспорно е установено, че търговецът е извършил нарушение и при тази констатация следва да бъде приложена по отношение на него принудителна административна мярка. При налагането на ПАМ, преценката на органа се отнася до определяне продължителността на срока, а не дали да бъде приложена мярка. В отменената заповед са изложени подробни мотиви относно тежестта на нарушението и относно срока, за който следва да бъде затворен търговския обект. Отчетени са тежестта на извършеното нарушение, последиците от него, вида и характера на търговската дейност. Въз основа на подробно изложени в касационната жалба аргументи се иска решението на първоинстнационния съд да бъде отменено, като бъде постановено друго, по силата на което жалбата срещу заповедта да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът ЕТ П. Петров, чрез адв.Еленкова, в приложен отговор по касационната жалба я оспорва, като намира че същата е неоснователна. Решението е правилно и законосъобразно, постановено е в унисон със събрания доказателствен материал, като се иска от съда да бъде оставено в сила. С приложена молба по делото от 27.09.2021 г. е поискано прекратяване на производството, тъй като търговеца е заплатил всички наложени му имуществени санкции от НАП. Претендира присъждане на разноски в размер на 100 лв. съгласно приложен списък. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор изразява становище, че подадената касационна жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да обоснове правните си изводи за незаконосъобразност на административния акт, съдът е изложил обстойни мотиви, които се основават на доказателствата по делото , като правилно е приложил материалния закон. Обжалваното решение не страда от пороци по чл.209, т.3 от АПК налагащи неговата отмяна поради което следва да се остави в сила, а касационната жалба подадена срещу него да бъде оставена без уважение като неоснователна. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените с нея отменителни касационни основания съобразно чл. 218, ал. 1 и чл. 220 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от лице което е неблагопирятно засегнато от съдебното решение и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд гр.Шумен е била заповед 386-ФК от 30.11.2020 г. издадена от вр.и.д.началник отдел Оперативни дейности гр.Варна в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП. С атакуваната заповед на ЕТ П. Петров е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект автомат на самообслужване - вендинг машина за продажба на кафе 1, находящ се в търговски обект Print & Сopy , с административен адрес: гр.Велики Преслав, ул.Борис Спиров 41 и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. б от ЗДДС и чл.187 от ЗДДС. Нарушението е констатирано при извършената на 24.11.2020 г. проверка, за която е изготвен протокол 0429895 от 24.11.2020 г. е установено, че в търговския обект има 4 бр. автомата на самообслужване. Процесната ПАМ е приложена по отношение вендинг автомат 1. Констатирано е, че оборота от всички четири автомата на самообслужване, включително и процесния, се отчитат в края на работния ден от ФУ Eltrade A1-KL, който е монтиран в обекта на фирмата. Оборотите са отчитани. Органите по приходите приемат, че търговецът е извършил нарушение по чл.186, ал.1, т.1, б.б от ЗДДС. При така установените факти, като е преценил в съвкупност събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел за установено извършено от задълженото лице нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС (към момента на проверката от 24.11.2020 г.). По делото пред АС-Шумен, са представени и не се оспорват от касатора доказателства, че на 25.11.2020 г. са закупени четири броя ФУАС, които са въведени в експлоатация. Въз основа на това е направен извод, че нарушението е отстранено преди издаване на ЗПАМ. Въз основа на тези факти съдът е приел, че действително на 24.11.2020 г. е констатирано нарушение, но наложената ПАМ е незаконосъобразна. Според изложените мотиви принудителната административна мярка за всяко от нарушенията по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, има за цел да дисциплинира търговците при осъществяване на тяхната стопанска дейност, но както многократно ВАС се е произнасял по сходни случаи, когато мярката е наложена след преустановяване на нарушението, както е в процесния случай, тя има характер на санкция, а принудителните административни мерки не изпълняват такава функция. Прието е също така, че мотивите на административния орган свързани с продължителността на срока са общи и не относими към конкретното нарушение. Не са съобразени с установеното при извършената проверка и поради това наложената ПАМ не изпълнява целите предвидени по чл.22 от ЗАНН. Решението е валидно, допустимо и правилно. Нарушението, за което е санкциониран търговеца, е такова по чл.186, ал.1, т.1, б.б от ЗДДС. Констатацията на органите по приходите, че процесният вендинг автомат няма монтирано ФУ и не се визуализират фискални касови бележки не се оспорва. Представителят на дружеството твърди, че е отстранил незабавно нарушението, като представя доказателства за това. Налице са и констатации на проверяващите, че оборотите от четирите автомата на самообслужване са отчитани надлежно, с конкретно посочено ФУ, монтирано в копирния център, което отговаря на нормативните изисквания и е свързано дистанционно с НАП. При тези факти правилно съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 22 ЗАНН. По делото е установено, че нарушението на чл.186, ал.1,т.1,б.б ЗДДС е преустановено на 25.11.2019 г., а заповедта за налагане на ПАМ е издадена на 30.11.2020 г. Преди налагане на ПАМ нарушението е преустановено. В случая запечатването на обекта за срок от 14 дни не изпълнява целите по чл. 22 ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните последици от тях. Когато принудителната административна мярка е наложена след преустановяване на нарушението, тя има характер на санкция, а по определение принудителните административни мерки не изпълняват такава функция. За констатираното административно нарушение законът предвижда имуществена санкция, която се налага с други цели - за да се предупреди и превъзпита нарушителя. От доказателствата по делото е видно, че санкция за административното нарушение е наложена на търговеца, като са му издадени наказателни постановления, които към датата на проведеното касационно заседание са заплатени изцяло. Според формираната трайна практика на ВАС съгласно решение 1720/10.02.2021 г. по адм.д.9433/2020 г.; решение 4547/14.04.2021 г. по адм.д.389/2021 г. ; решение 7132/14.04.2021 г. по адм.д.389/2021 г. и др. налагането на ПАМ, след отстраняване на нарушението е в нарушение на материалния закон и в противоречие с целите по чл.22 от ЗАНН. Споделя се и приетото от АС-Шумен, че в заповедта са изложени бланкетни мотиви относно продължителността на наложената ПАМ. Административният орган е посочил, че констатираното нарушение е от най съществените данъчни нарушения, тъй като предполага директно укриване на извършените продажби, съответно неотчитане на приходите и неплащане на данъци. Така изложените мотиви, са в пряко противоречие с доказателствата по делото, от които е видно, че не става дума за укриване на приходи, тъй като приходите от вендинг автомат 1 са отчитани от ФУ монтирано в копирния център. Не е налице укриване на продажби и неплащане на данъци. Напротив, именно от въз основа на отчетените чрез ФУ Eltrade A1-KL е изваден периодичен отчет по артикули и е установен общ оборот от продажбите на кафе. Развитите съображения не мотивират извод за неизпълнение на задълженията на търговеца, а само за некоректно отчитане на приходите от функционирането на кафе автомат на самообслужване 1. Още по малко са налице доказателства за създаване на организация, водеща до отклонение от данъчно облагане. Ето защо, налагането на ПАМ за 14 дневен срок и то без продължителността му да е мотивирана с конкретни доводи е явно несъразмерно на целта, за която актът се издава. Като е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора на ЕТ П. Петров, следва да бъдат присъдени разноски за адвокатска защита в касационното производство в размер на 100 лева. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,