Решение № 3080 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10333/2016 г.

Решение № 3080 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10333/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Л., подадена срещу решение № 75 от 29.07.2016 г., постановено по адм. дело № 238/2015 г. по описа на Административен съд - Л., с което по жалба на Н. П. Н. е отменена издадена от касатора заповед рег. № 906з-42/14.10.2015 г. за наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от десет месеца. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. О. Н. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението като краен резултат, въпреки че не споделя някои от изложените в него мотиви. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, поради следното: Оспореното решение е неправилно предвид извода на съда за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила в хода на дисциплинарната процедура. На служителя, който заема длъжността автоконтрольор, дисциплинарното наказание по чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР е наложено за извършени по време на две негови дежурства в смесен наряд дисциплинарни нарушения, квалифицирани като съставомерни по чл. 194, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 8 и т. 11, предл. второ от ЗМВР. Заповедта е издадена от компетентен орган съгласно чл. 204, т. 4 от същия закон, но от лице, което е било в състава на комисията, определена с резолюция на директора да извърши проверка по сигнала на Дирекция "Вътрешна сигурност" за допуснати от полицейски служители нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на вменените им задължения при извършване на пътен контрол. По този начин издателят на заповедта е участвал в извършената проверка и в качеството си на председател на комисията началникът на СПП е подписал справката за резултата от проведеното дисциплинарно производство и конкретното предложение за налагане на дисциплинарното наказание. При така установеното от фактическа страна, административният съд неправилно е приел, че ЗМВР не допуска възможността едно лице да изпълнява функции както на дисциплинарно разследващ, така и на дисциплинарно наказващ орган. В случая не се касае за тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1 от ЗМВР, когато задължително се налага дисциплинарното наказание "уволнение". При наличие на данни за извършено нарушение от изброените от т. 2 до т. 15 от тази разпоредба нарушения провеждането на дисциплинарно производство е регламентирано в чл. 207 от ЗМВР. В тази процедура, която е подчинена на отделни императивни правила, изрично е направено разграничението между функциите на дисциплинарно наказващ и дисциплинарно разследващ орган. В останалите случаи чл. 208 от ЗМВР не само допуска дисциплинарното производство да започне без издаването на нарочна заповед, но в чл. 205, ал. 2 от същия закон диспозитивно предвижда извършването на проверка по разпореждане на дисциплинарно наказващия орган. Същият съгласно чл. 206, ал. 4 от ЗМВР е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител. Следователно за хипотезите на извършени дисциплинарни нарушения по чл. 198 - 202 и чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР функциите по установяването им и по налагането на съответното наказание е допустимо да се съвместяват от компетентните органи по чл. 204 от ЗМВР. Затова, след като в настоящия случай дисциплинарната отговорност на служителя е ангажирана по чл. 200, ал. 1 от ЗМВР, то не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Останалите констатации на решаващия съд за пороци при проведената процедура и за несъответствие на заповедта с материалния закон също са неправилни и необосновани. Касационната инстанция не споделя изводите, че в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във връзка с чл. 210, ал. 1 от ЗМВР оспорената заповед не съдържа фактическите и правни основания за издаването й и че видеозаписите от автоматизираната информационна система "Видеозаснемане на пътен контрол", предоставени от Дирекция "Вътрешна сигурност" - МВР, не могат да бъдат годно доказателствено средство в дисциплинарно производство. Неправилен е и изводът на съда, че утвърждаването на часовия график за работа на нарядите в случая е след изтичане на посочените в него дати на дежурства на наказания служител. Видно е, че същите са изготвени и утвърдени в началото на месец май, а датата 6.07.2015 г. сочи регистрирането на отчетите в ОД на МВР - Л.. Неправилно е прието за основателно възражението на наказания служител за несъставомерност на нарушението по чл. 200, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. След като същият не заявява кой от двамата в наряда е поставил предмет (полицейска шапка) върху камерата в купето на служебния автомобил, каквото нарушение на конкретни разпоредби от Указанията за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил е установено, то е налице укриване на същото. Необоснован е и изводът на съда, че по това нарушение младши инспектор Николов не се е защитил. То фигурира в изготвената справка, с която същият се е запознал преди да даде писмено обяснение с рег. № 906р-6187/14.10.2015 г., което от своя страна и противно на заключението на съда доказва още, че е спазено изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Единственото допуснато от органа нарушение е в правната квалификация на нарушението на чл. 82, ал. 2 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. за организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Съгласно това правило, отклоняването от пост, маршрут или района се допуска след доклад и разпореждане на непосредствения началник и/или ОДЦ/ОДЧ. По време на двете дежурства на наряда с участието на Николов е налице такова отклонение съобразно утвърдения график, без надлежно уведомяване, поради което нарушението следва да се квалифицира като неизпълнение на служебни задължения по чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо от ЗМВР. Неправилната му квалификация по предл. второ - неизпълнение на заповеди обаче не е съществено и не води до отмяна на заповедта на това основание, тъй като е ясно в какво се изразява нарушението. Спазена е разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР по индивидуализацията на вида и размера на наказанието. Изрични мотиви в тази насока не е следвало да бъдат излагани, доколкото в чл. 200, ал. 1 и 2 от ЗМВР изрично е посочено, че за изброените нарушения се налага дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца до една година. Предвид изложеното първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата срещу заповедта да се отхвърли като неоснователна. При този изход на делото разноски не се присъждат. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,