Решение № 401 от 25.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 1837/2011 г.

Решение № 401 от 25.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 1837/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Касационното производство е образувано по жалби от страна на подсъдимия В. М. и такава от гражданските ищци и частни обвинители Д. И., А. Т. и М. Т. Атакува се въззивно решение № 68 от 18.03.11 г., постановено по ВНОХД № 821/11 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е изменена присъда от 27.11.10 г. по НОХД № 4995/09 г. на Софийски градски съд. Подсъдимият обжалва решението само в гражданската му част, като незаконосъобразно. Визира нарушение на чл. 52 ЗЗД. Иска изменяване на съдебния акт с намаляване на присъдените обезщетения на съпругата и двете деца на пострадалия. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Защитата му пледира жалбата от страна на гражданските ищци и частни обвинители да се остави без уважение. И., Т. и Т. обжалват решението в изменителната му част. Считат, че незаконосъобразно М. е оправдан престъплението, за което е осъден, да е извършено и при нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП и в нарушение на закона са намалени обезщетенията за неимуществени вреди на И. и Т. от 70 000.00 лв. на 60 000.00 лв. Искат да се отмени решението и да се потвърди присъдата. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Пледира се за неоснователност на жалбата на подсъдимия. Прокурорът счита присъдата в наказателната част за законосъобразна, а по отношение на присъдените обезщетения предоставя въпроса за решаване от касационната инстанция. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилите жалби, доводите, исканията и становището на страните, намира следното: С цитираната присъда подсъдимият В. М. е признат за виновен в това, че на 13.01.09 г. в [населено място], при управлението на товарен автомобил марка "Мерцедес" с рег. [рег. номер на МПС], в нарушение на правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 1 и 2 ЗДвП, по непредпазливост причинил смъртта на И. Т., като след извършване на деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на осн. чл. 343а, ал. 1, б. "б", вр. чл. 343, ал. 1, б. "в" и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" и чл. 42а, ал. 2, т. т. 1 и 2, вр. ал. 1 НК е осъден на пробация, изразяваща се в следните пробационни мерки: "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от две години, с периодичност два пъти седмично; за същия срок "задължителни периодични срещи с пробационен служител". На осн. чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК е лишен от правоуправление на МПС за срок от две години. Осъден е на осн. чл. 45 ЗЗД да заплати, ведно с лихвата, считано от 13.01.09 г., обезщетения за неимуществени вреди на съпругата, сина и дъщерята на починалия - А. Т., М. Т. и Д. И. - сумата от по 70 000.00 лв. на всеки един от тях. В останалата им част, до сумата от по 100 000.00 лв., исковете са отхвърлени като неоснователни. Съдът се е произнесъл по държавната такса върху уважените части на исковете и по разноските, направени по делото от страна на държавата и гражданските ищци. С атакуваното решение присъдата е изменена. Подсъдимият е оправдан престъплението да е извършено и при нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП. Обезщетенията на М. Т. и Д. И. са намалени от 70 000.00 лв. на по 60 000.00 лв. за всеки един от тях, съответно е намалена и държавната такса. В останалата част присъдата е потвърдена. По силата на чл. 353, ал. 5 НПК в касационното производство не се провежда съдебно следствие, поради което настоящата инстанция не може да удовлетвори направените от страна на гражданските ищци и частни обвинители доказателствени искания. Няма правомощие и да приема нови фактически обстоятелства, различни от приетите от контролираните инстанции, ако не са допуснали съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК, каквито не се констатират от ВКС, за да се отмени решението и делото да се върне за ново разглеждане. Безспорно е установено, че в районна на местопроизшествието не е имало пешеходна пътека, поради което пострадалият не е предприел пресичане на пътя на регламентирано от закона място в тъмната част на денонощието. Ето защо, приемайки съпричиняване на вредоносния резултат, предходните инстанции не са нарушили основния принцип по чл. 14, ал. 1 НПК да вземат решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, ръководейки се от закона. Законосъобразно САС е приел, че подсъдимият не е нарушил правилото за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП. Отразените в обвинителния акт фактически обстоятелства, които М. изцяло е признал при условията на съкратено съдебно следствие, не обосновават от правна страна несъобразена с пътните условия скорост, движейки се с 50 км/ч при максимално допустима в участъка - 60 км/ч, съгласно знак № В 26. В този смисъл, правилно въззивният съд е игнорирал приети от СГС факти /интензивно присъствие на пешеходци, наличие на автобусна спирка и др. /, с които последният е обосновал нарушението на правилата за движение, но които прокурорът не е очертал в обвинителния акт във връзка със събраните на досъдебното производство доказателства. От друга страна, съдебната практика е последователна в решенията си, че двете нарушения по чл. 20, ал. 2 ЗДвП са взаимно изключващи се. От друга страна, въззивният съд изцяло е възприел всички обстоятелства приети от СГС, имащи значение за решаване на въпроса за гражданските претенции на ищците: напредналата възраст на пострадалия; доброто му здравословно състояние до произшествието; активната му социална ангажираност, работещ като сътрудник на обществени организации; уважаван чл. на обществото; добрите семейни отношения; вредите, които търпи Т. от това, че е лишена от подкрепата на съпруга си - емоционална и материална; обстоятелството, че тежко преживява внезапната загуба на дългогодишния си спътник в живота; търпените болки и страдания от загубата на родителя си от страна на И. и Т.; съществуващите между тях и баща им морална подкрепа, разбирателство, доверие и взаимопомощ. От своя страна, обаче, е отчел, че последните са пълнолетни зрели хора, които не са живеели в едно домакинство с пострадалия. Последните две обстоятелства, справедливо са довели до решението на въззивния съд, да намали присъдените им от първата инстанция обезщетения от 70 000.00 лв. на 60 000.00 лв. Това, което в значителна степен е повлияло на взетото решение от апелативния съд по отношение на гражданските претенции, е обстоятелството, че пострадалият е допринесъл в немалка степен със своето поведение за настъпването на вредоносния резултат. Той е предприел пресичане на силно натоварена пътна артерия на нерегламентирано място в тъмната част на денонощието, което е нарушение на чл. 113 - 114 ЗДвП. Посоченото обстоятелство не е отчетено от първоинстанционият съд. Степента на съпричиняване, с оглед реализирането на посоченото нарушение от страна на пострадалия, законосъобразно е намерило израз при обсъждане параметрите на гражданската отговорност от САС. Това в никакъв случай не обезличава високата степен на обществената опасност на деянието, а само види до корекция при определяне на размера на присъдените обезщетения, което е стандартна практика. Оплакванията на гражданските ищци И. и Т. за несправедливост на обезщетенията поради намаляването им от въззивния съд до размера от 60 000.00 лв. са неоснователни. Актуалната съдебна практика и разумното тълкуване на чл. 52 ЗЗД демонстрира тенденция към уважаване на гражданските претенции в по-големи размери, които при случаи без принос на пострадалия, присъдените обезщетения са ориентирани в порядъка около 100 000.00 лв. В конкретния случай е установен принос на пострадалия, който не е незначителен и не е надценен от САС. Затова, отчитайки степента на съпричиняване, очертана от допуснатите от пострадалия нарушения, които са в причинна връзка с удара и настъпилата му смърт, ВКС намира, че с въззивното решение е постигнат справедлив баланс между престъпните вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда, като са намалени до 60 000.00 лв. за всеки от пълнолетните и живеещи в различни домакинства деца на починалия. Присъдените и на тримата наследници обезщетения са съобразени с практиката на ВКС, поради което не са налице основания за коригирането им по размер. При посочените съображения жалбите са неоснователни и атакуваното решение на САС следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,