Решение № 10956 от 3.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4005/2012 г.

Решение № 10956 от 3.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4005/2012 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Крумов Попов от гр. Дупница, чрез пълномощниците му адв. Румен Антимов и адв. Светлана Канева, срещу решение № 38 от 02 февруари 2012 г., постановено по адм. дело № 259/2011 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ДК-02-ЮЗР-109/04 април 2011 г. на началника на РДНСК Югозападен район. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът началникът на РДНСК Югозападен район, чрез своя представител юрк. Христина Георгиева, намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Димитър Попов срещу заповед № ДК-02-ЮЗР-109/04 април 2011 г. на началника на РДНСК Югозападен район, с която е наредено премахването на незаконен строеж "Двуетажна вилна сграда", находяща се в поземлен имот № 200, землището на с. Кременик, община Дупница, представляващ земеделска земя по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че строежът е незаконен, тъй като е изграден без изискващите се строителни книжа. Прието е също така, че строителството не е било допустимо по действащите правила и норми към момента на извършването му, нито съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ), поради което не е търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и подлежи на премахване. Така постановеното решение е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че строежът е изпълнен без необходимите строителни книжа. Това го квалифицира като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Тази му характеристика, както правилно първоинстанционният съд е установил, е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, която да предизвика като правна последица премахването на строежа. При горните данни изследването на факта дали имотът попада в границите на определена санитарно-охранителна зона на инсталацията за питейно-битово съоръжения е ирелевантно и не може да санира порочността на извършеното. Законосъобразен е извода на първоинстанционният съд относно липсата на предпоставките на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Съгласно цитираната норма строежи, изградени до 07 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно Закона за устройство на територията, са търпими строежи и не подлежат на премахване. В случая процесната вилна сграда е изградена в терен, за който няма и не е имало одобрен подробен устройствен план, което е достатъчно основание да се приеме липсата на търпимост на строежа. В изложения контекст неоснователни са оплакванията в касационната жалба и за търпимост на строежа с оглед застроената площ на същия, както и приложението на тълкувателно решение № 2 от 13 септември 2011 г. на ОСГК на ВКС. Цитираният тълкувателен акт има отношение към вещноправния статут на строежа, но не и към градоустройствения му такъв. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касатора пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,