Решение № 12196 от 1.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6009/2020 г.

Решение № 12196 от 1.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6009/2020 г., IV о., докладчик председателят Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), чрез юрк. Стоянов, срещу решение № 1101 от 19.02.2020 г. по адм. д. № 7812/2019 г. по описа на Административен съд С.-град (АССГ), с което е отменено негово решение № 3493 от 05.06.2019 г., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ е отхвърлена молбата на Ф. Ахметова и Д. А., [гражданство], за предоставяне на статут на бежанци и хуманитарен статут. Касаторът счита, че обжалваното съдебно решение е постановено при нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и излага подробни съображения. Иска се отмяна на съдебния акт и отхвърляне на оспорването. Ответниците – Ф. Ахметова, в лично качество и като законен представител на Д. А., [гражданство], представлявани в производството от адв. Гитева, излагат доводи за неоснователност на касационната жалба и заявяват искане обжалваното решение, като правилно, да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, поради което предлага отмяна на обжалваното решение. Настоящият тричленен състав на четвърто отделение на ВАС намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна и в срока, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Ф. Ахметова, в лично качество и като законен представител-майка на Д. А., [гражданство], срещу решение № 3493 от 05.06.2019 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ е отхвърлена молбата им за предоставяне на статут на бежанци и хуманитарен статут. Съдът е приел от фактическа страна, че с молба рег. № УП-20172 от 07.11.2018 г. до Държавната агенция за бежанците Ахметова е поискала предоставяне на международна закрила за себе и за сина си. На основание чл. 15, ал. 1 и ал. 4 от ЗЗДет, с писмо рег. № УП-20172 от 12.11.2018 г., е уведомена дирекция "Социално подпомагане" - Красно село, относно участието на малолетното дете в производството пред ДАБ. Със заповед № РОК18-РД09-356 от 21.11.2018 г. Ахметова е определена да представлява малолетния си син на основание чл. 25, ал. 2 ЗУБ в производството пред ДАБ. С решение № 18-115-1246 от 27.11.2018 г. на председателя на НБПП на основание чл. 25, ал. 2 и, ал. 3 ЗПП на кандидатите за международна закрила е назначен служебен защитник, който да осъществява правна помощ в производството по ЗУБ. С Ахметова е проведено интервю на 04.02.2019 г., в което тя посочва, че притежава документи за углавно дело, тъй като е излъгана и потърпевша - останала на улицата. Съдът подробно е описал житейската история на кандидата, която, като краен резултат, е останала без местожителство в [град]. П. 2011 г. била нападната и живяла в социален дом. Получавала е заплахи във връзка с имотната измама. Връхната точка на заплахите била през м. септември 2015 г., когато двама мъже поискали да влязат в апартамента на майка й. На 17.12.2015 г. напуснала [град] легално, с влак и виза, издадена за състезание на сина й по табла. На 20.12.2015 г. пристигнала в България. Като преживяна заплаха за нея и детето в [държава] сочи липсата на местожителство, което ги лишавало от медицинска и социална помощ. Обърнала се към съда, за да защити правата си, но започнала да получава заплахи по телефона още през 2009 г. През 2011 г. и майката започнала да получава заплахи, а през 2008 г. адвокатката на групата на потърпевши от жилищните разпоредби била убита - ударена с бутилка по главата, но полицията заключила, че е битов инцидент. Тогава започнала за получава заплашителни SMS-и, заради което се обърнала към полицията, но там й казали, че не могат да възбудят углавно дело, тъй като обажданията били от скрити номера. Споделя, че е потърпевша от приет през 2005 г. в [държава] нов жилищен закон, според който хората можело да бъдат изхвърлени на улицата. Създали група на потърпевши от него. Тя давала показания срещу хора от жилищния комитет. Счита, че са нарушени правата на детето й на нормално детство и медицински грижи. Била заплашена, че ще й вземат детето, тъй като не можела да се грижи за него. С малолетния син на Ахметова и кандидат за статут е проведено интервю на 12.02.2019 г. в присъствието на майката, на социален работник и на адвокат. Детето споделя, че се чувства добре в България, посещава училище и има приятели, предизвикал интерес в целия клас, защото е от [държава], печелил олимпиади по история. На същата дата е проведено интервю и с Ахметова на което кандидатката пояснява, че след 2011 г. влошила отношенията с майка си, а след като била ударена на улицата, решила вече да не ходи по инстанции. От една страна я тормозели от Комитета по местожителство, а от друга - от Органа по опеката на детето. През 2014 г. отново подала молба до съда, тъй като практически живеела с майка си в една стая. Тогава спечелила две дела за материални и морални щети, но след 2 месеца я ударили по главата в метрото. През м. ноември 2014 г. я нападнали с нож, късно вечерта. Не получила защита от органите за разследване и това окончателно я отказало да ходи в съда. През м. декември 2014 г. майка й подала обява, че продава стаята и с детето започнали често да се местят. Като основен мотив за подаване на молба за закрила сочи заплахите и ударите срещу нея, а нежеланието да се върне в страната на произход обосновава с мотив, че не иска да живее в страх. Там детето не можело да се обучава нормално, а тя дори започнала да се страхува да излиза по тъмно. За да отмени обжалвания административен акт съдът е приел от правна страна, че през 2014 г. е въведено ново законодателство, предвиждащо рестрикции в получаването на адресна регистрация като мярка за повишаване на сигурността на гражданите и борба с тероризма. С тези промени гражданите на [държава] могат да получат или да сменят адресната си регистрация само ако представят документ за собственост, договор за наем или разрешение от собственика на жилището. Граждани без адресна регистрация не могат да бъдат официално наети на работа, както и нямат достъп до административни и медицински услуги, не могат да отворят банкова сметка или да получат шофьорска книжка, а децата не могат да постъпят в училище или детска градина. Тези доказателства за липса на адресна регистрация, обсъдени съвкупно с твърденията на кандидатите за липса на медицинско и социално обслужване, особено по отношение на детето, както и данните от справка от м. 01. 2020 г. относно актуалната ситуация в [държава], изготвена от Център за правна помощ "Глас в България", навеждат съда на извод за дискриминационно отношение спрямо тях в страната им на произход. Причините, поради което Ахметова е останала без адресна регистрация са преценени за ирелевантни към основанията по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Според решаващия съд кандидатите не излагат причини за преследване поради своите раса, религия, националност или политическо мнение. При проведените интервюта Ахметова заявява, че не е арестувана или осъждана в страната на произход и не изразява основателни опасения от преследване поради принадлежност си към конкретна политическа партия. Основните опасения на пълнолетната кандидатка са свързани с извършена имотна измама, която я определя в родината й като лице без адресна регистрация, което от своя страна й създава трудности при медицинското и социално обслужване на нея и малолетното й дете. Според съда, кандидатите са лица от уязвима група по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ, поради множество обстоятелства, които следва да се тълкуват в тяхната съвкупност. Съдът е приел, че неправилно административният орган е приел, че представените медицински документи за заболявания на Ахметова не обосновават предоставяне на хуманитарен статут, а при липсата на адресна регистрация лицата са изложени на висок риск от произволно задържане и тормоз. Решението е неправилно, постановено при допуснато нарушение на материалния закон и е необосновано. Условията за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут са изчерпателно посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ и следва да са свързани с основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието на едно лице да се завърне в държавата си по произход. Изтъкнатите причини по делото са от личен и криминален характер и не попадат в приложното поле на ЗУБ. Недоказано е твърдението на ответника, че е бил в невъзможност да се обърне за съдействие и защита от държавните органи в [държава]. По делото няма данни да е била търсена помощ от властите в страната на произход на търсещия закрила, за справяне с възникналите проблеми и да са му отказали съдействие. На първо място, видно от доказателствата по делото, по-голямата част от възприетата от съда бежанска история на кандидатите не се подкрепя от никакви преки или косвени доказателства. При провеждане на интервюто с Ахметова от 04.12.2019 г., на въпроса защо е подала молба за закрила в Република България същата отговаря, че го прави заради заплахи, заради удар по главата и за това, че може да изгуби съзнание ако се случи отново (л. 70 от делото). Липсват доказателства че е била нападана, удряна, или други такива от които да е видно, че срещу нея е употребявано насилие – напр. копия на протоколи от медицински прегледи, сигнали в полицията срещу неизвестни извършители. Не са представени и копия от подадени жалби срещу заплахите по телефона, скрийншот на заплашителни SMS-и или доказателства, които да сочат на извод, че настоящият ответник е част от инициативна група срещу жилищните закони в страната, поради което тези твърдения от бежанската история са ирелевантни за спора и не следва да се преценяват в съвкупност. От представените доказателства в хода на административното производство се обосновава обратната теза – за липса на предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ – Ахметова е получила възможност да закупи собствено жилище. След осъществената имотна измама същата е получила достъп до справедлив съд (по делото се съдържат косвени твърдения, че обвиняемите за измамата са осъдени). Същата е получила и безплатно временно пребиваване (т. е. на държавна издръжка) в държавна институция за жени в трудни житейски ситуации (видно от договор – л. 59-61 от делото), както и помощи за своя син и осъществяване на държавна закрила чрез проверка полагат ли се от родителя дължимите грижи за детето (л. 69-70 от делото). Всички тези факти, преценени в съвкупност, водят до извод, че държавата по произход е защитила правата и интересите на Флорова. Същата твърди, че не е против президента на [държава] и неговата администрация (стр. 2 от протокол от проведено о. с. з. от 22.01.2020 г.). От изложеното дотук се налага извод за липса на предпоставките за предоставяне на бежански и хуманитарен статут, а именно по делото не е установено съществуването на каквито е да е заплахи спрямо заявителя – доказани проблеми с властите или други факти и обстоятелства, които да обосновават основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др. Такава и не се твърди по делото нито от страните, нито от първоинстанционния съд. Административният орган е обсъдил всички тези факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето, заедно с въпроса, относно сигурността в страната му на произход, с което е изпълнил изискването на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. От съвкупната преценка на данните по делото се заключава, че ответниците желаят да живеят в страна, различна от [държава], тъй като не могат да получат местожителство в [град], но биха могли да получат жителство в друга част на страната съобразно чл. 8, ал. 8 от ЗУБ. Неправилно съдът е преценил, че причините, поради което Ф. Ахметова и синът й са останали без адресна регистрация в [град] са ирелевантни към основанията по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, защото тези обстоятелства не са следствие от осъществена държавна репресия и преследване или дискриминация, а следствие на влошени семейни и роднински отношения, както и житейски несгоди, с оглед извършената спрямо Ахметова имотна измама. Резултатът от тези събития – липсата на адресна регистрация и затруднена медицинска помощ и достъп до учебни заведения, дори и да се приеме, че поставят лицата в уязвима група по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ, не сочи автоматично на извод, че същите отговарят на изискванията за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Неправилно съдът е кредитирал и представената справка от Център за правна помощ "Глас в България", тъй като тя не произхожда от официален източник. Не се споделят съображенията на съда, че не са отчетени нуждите на детето. В административния акт релацията между кандидатите за статут е разгледана с оглед отношението майка-малолетен син. В административния акт е посочено, че както по отношение на майката, така и по отношение на сина не е налице преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. В административния акт органът се е позовал и на изслушване на детето по реда на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДет (стр. 72-74 от делото). Видно от отговорите, чиято преценка следва да се съобрази и с възрастта му, не е налице страх, обосноваващ предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, а са посочени единствено субективни причини свързани с проблеми в общуването. Трайна е съдебната практика, съобразно която мотивите към един административен акт могат да се съдържат в отделен документ. Доказаните по делото здравословни проблеми на Ахметова също не попадат в приложното поле на ЗУБ. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и следва да бъде отменено като вместо него се постанови друго решение по съществото на спора с което жалбата срещу административния акт да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,