Решение № 16565 от 15.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9550/2011 г.

Решение № 16565 от 15.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9550/2011 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на "Ники - БТ" АД, гр. Шумен, представлявано от изпълнителния директор Николай Тончев Тончев, против решение № 56/17.06.11 г. по адм. дело № 90/11 г. по описа на Административен съд - Шумен, с молба за отмяната му като необосновано и неправилно, с твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. Ответната страна - Началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Североизточен район, се представлява от юрк. Игнатов, който оспорва жалбата, моли за отхвърлянето й и за оставяне на решението в сила, като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт - процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. С оспореното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на дружеството срещу заповед № ДК-02-СИР-37/28.02.2011 г. на Началника на РДНСК Североизточен район, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, за премахване на незаконен строеж, собственост на жалбоподателя, по силата на договор от 2006 г., представляващ "едноетажна постройка със санитарен възел", находящ се в ПИ № 333, землище на с. Ловец, общ. Върбица, обл. Шумен, изпълнен в терен - публична държавна собственост, съгласно чл. 13 от Закона за водите - прилежащ терен на язовир "Тича", без одобрен проект и разрешение за строеж, извън регулационния план на с. Ловец. Приел е, по подробно изложени мотиви законосъобразност на административния акт, отговаряйки на всички възражения в жалбата, позовавайки се на изводите на допуснатата и неоспорена тройна съдебно-техническа експертиза, обсъждайки в пълнота и доводите за липса на предпоставките за търпимост на строежа. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила. Няма спор, че дружеството - жалбоподател е собственик, (по силата на договор за покупко-продажба от БДЖ), на обекта, описан в заповедта. Правилна е преценката на съда, че "Ники - БТ" АД е адресат на акта, по смисъла на § 3 ДР на Наредба № 13/2001 г., затова и погрешното му посочване като възложител на строежа не е съществено нарушение, което да съставлява основание за отмяна на заповедта. Законосъобразно и обосновано съдът е приел процесната постройка за "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, (а не преместваем обект по смисъла на чл. 56 ЗУТ), поради което за нея е следвало да бъде издадено разрешение за строеж, а не разрешение за поставяне, независимо от посоченото в издаденото удостоверение за търпимост правно основание - чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.), което също изисква разрешение. Строежът е изграден без застроително решение по чл. 98 ППЗТСУ (отм.) и в неурегулирана земя, в нарушение на чл. 55 ЗТСУ и чл. 234 ППЗТСУ, с оглед което са налице основанията по чл. 225, ал. 1 и 2, т. 1 и 2 ЗУТ и същият подлежи на премахване. С основание съдът е приел и че строежът не е търпим по смисъла на § 16 ДР ЗУТ. Той е изграден в извънселищна територия, за която няма одобрен подробен устройствен план, затова и не може да се приеме съответствие на строежа с такъв към момента на изграждането му, или към настоящия момент - съгласно § 16, ал. 1 това е една от предпоставките, за да бъде определен строежът като търпим. Противоречия в решението не са не са налице - видно от констатациите на експертното заключение, с основание кредитирано от съда, съгласно действащия ПУП от 1993 г., имотът е извън регулация, по предшестващия план от 1933 г. е бил в регулация, а с отчуждаването на земите, попадащи в чашата на язовир "Тича", е останал извън границите на населеното място. Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗВ, комплексните и значими язовири, посочени в приложение 1, между които е и язовир "Тича", са публична държавна собственост, което също така изключва приложението на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, но дори това да не бе така, предвид липсата на ПУП, не са налице основанията на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Всички останали доводи в касационната жалба не следва да се коментират, тъй като в една част са свързани с оборване на констатациите на тройната техническа експертиза, което е следвало да се осъществи пред съда по съществото на спора, а в друга са ирелевантни и неотносими. Налага се извода, че оспореното решение не страда от пороци, които да обосноват отмяната му, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 218 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,