Решение № 389 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12487/2013 г.

Решение № 389 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12487/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 36 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Административен съд - Ямбол, представляван от председателя Диана Петкова, срещу решение по т. 4.2.11 от протокол № 31 от 25.07.2013 г. на Висшия съдебен съвет, с което е намалена щатната численост на Административен съд - Ямбол с две заети щатни бройки за съдебни служители на длъжности "работник по поддръжката" и "съдебен деловодител". Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно поради наличието на основанията на чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК (неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствени правила и противоречие на материалноправни разпоредби). Ответникът - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния представител юрк. Харитонова моли съдебното производство да се прекрати като образувано по недопустима жалба (твърди, че актът не подлежи на оспорване и оспорващият няма правен интерес да го стори) или жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България всички административни актове подлежат на съдебен контрол, като същият е изключен само в изрично посочените в закона, а решенията по чл. 30, ал. 1, т. 3а от ЗСВ (каквото е обжалваното по делото) не е сред тези изключения. Възможността за съдебен контрол върху актовете на ВСС като орган по ръководството и администрирането на съдебната власт е изведена като принцип в § 39 от Становище 10/2007 г. на Консултативния съвет на европейските съдии, касаещо устройството и ролята на Съвета на съдебната власт или друг подобен орган по ръководството и администрирането на съдебната система. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗСВ Висшият съдебен съвет определя състава и осъществява организацията на съдебната власт, като постановените от него решения съдържат властнически волеизявления и като такива разкриват белезите на административни актове. Обжалваемостта им е въведена както в нормата на чл. 36, ал. 1 от ЗСВ (визираща всички решения на ВСС), така и в чл. 132, ал. 2, т. 3 от АПК, и е достатъчно решението да засяга жалбоподателя, както е в настоящия случай, за да подлежи то на обжалване. Процесното решение на ВСС е взето по отношение на жалбоподателя, което обосновава правният му интерес по смисъла на чл. 36, ал. 1, изр. 1 от ЗСВ от търсената съдебна защита (това решение рефлектира в правната му сфера и засяга неговите права и законни интереси), а съгласно чл. 169 от АПК, дори административните актове, издадени при оперативна самостоятелност, подлежат на контрол за законосъобразност. Административен съд - Ямбол е организация по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на АПК като юридическо лице, организационно обособено въз основа на закона. С обжалваното решение се създават задължения за административния ръководител на този съд да прекрати поради съкращаване на щата трудовите правоотношения на двама съдебни служители, а от друга страна за съда възниква задължението да осъществява дейността си с намален брой съдебни служители. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Помощната на ВСС комисия "Съдебна администрация" е изготвила "Анализ по апелативни райони на съдебната администрация и оптимизиране на щатовете в съдилищата", който на стр. 54 касае администрацията на Административен съд - Ямбол. Документът е изготвен, след като са съобразени становищата на съответните административни ръководители и съдържа задълбочен анализ на натовареността на съдебната администрация по апелативни райони, на база заета и незаета щатна численост, съотношение магистрати - служители, съпоставено със средното за страната, както и действителната натовареност и натовареност по щат на съответните органи. С процесното решение на Висшия съдебен съвет въз основа на този анализ и предложение за оптимизиране на щатни длъжности за съдебни служители в органи на съдебната власт, след проведено явно гласуване при наличие на необходимия кворум за заседаване (присъстват 24 от общо 25 членове на ВСС) и нужното за вземане на легитимно решение мнозинство при гласуването (14 гласа "за"), е намалена щатната численост на Административен съд - Ямбол с 2 (две) заети щатни бройки за съдебни служители - на длъжност "работник по поддръжката" и на длъжност "съдебен деловодител". Видно от представеното по делото извлечение от пълния стенографски протокол № 31 от заседанието, проведено на 25.07.2013 г., при приемане на обжалваното решение ВСС е спазил изискванията на закона, като изрично е дискутирана ситуацията с Ямболския административен съд. Съобразено, че се касае за съд с много ниска спрямо средната за страната натовареност, в който работят 7 магистрати и 22 служители, сред които има пет деловодители, четирима секретари, един архивар, двама работници по поддръжка и един шофьор. По отношение на специализираната администрация е приложен еднакъв критерий за всички съдилища и относим към всички структурни звена - един секретар и един деловодител на двама магистрати, така че тя да отговаря адекватно на щата на магистратите. При тази фактическа обстановка по делото, Върховният административен съд намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспореното от него решение на Висшия съдебен съвет като прието при липса на мотиви, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. При извършената проверка на обжалвания административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 и чл. 169 във връзка с чл. 146 от АПК настоящият съдебен състав констатира, че същият е издаден от компетентен по смисъла на ЗСВ орган при осъществяване на законоустановените му правомощия по чл. 30, ал. 1, т. 3а от ЗСВ, в предвидената от закона форма (вкл. съдържа коректно посочени фактически и правни основания), при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, актът не противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на Закона за съдебната власт. Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 3а от Закона за съдебната власт, ВСС определя броя на съдебните служители съобразно степента на натовареност - по предложение на или след съгласуване с административните ръководители на органите на съдебната власт, като може да разкрива нови или да съкращава длъжности. Видно от изказване на чл. на ВСС на стр. 149 от стенограмата окончателния вариант на обжалваното решение е приет след като са били съобразени всички становища, дадени от административните ръководители, като е било изискано и становище от Административен съд - Ямбол, представляван от председателя Диана Петкова. Неоснователно е позоваването от жалбоподателя на решение № 13/16.12.2002 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 17/2002 г., с което е обявена за противоконституционна подобна разпоредба, съществувала в чл. 27, ал. 1, т. 3 от отменения през 2007 г. ЗСВ, защото сега съществуващата разпоредба на чл. 30, ал. 1, т. 3а от ЗСВ, освен, че не е обявявана за противоконституционна, но ако и да касае същия въпрос като предходната, тя представлява, видно от редакцията й, различно законодателно разрешение, като въвежда процедура, по която се упражнява разписаното в нея правомощие на ВСС. Неправилно се тълкува в тази връзка от жалбоподателя употребеният термин в закона "съгласуване". Целта на законодателя очевидно не е било да обвърже упражняването от ВСС на предоставеното му с нормата на чл. 30, ал. 1, т. 3а от ЗСВ правомощие с предварителното съгласие на съответните административни ръководители на органите на съдебната власт. Действията и решенията на ВСС не са обвързани с мнението на административния ръководител, като законовото изискване е единствено то да бъде поискано и съобразено преди решаване на въпроса по същество. Определянето на броя на съдебните служители, както и разкриването и съкращаването на съдебни длъжности е изключително правомощие на ВСС. Съветът постановява своите актове в условията на оперативна самостоятелност, без да има нормативно установено задължение да се съобразява с отправените до него предложения и мнения на административните ръководители, като тази оперативна самостоятелност в случая е упражнена съгласно изискванията на чл. 4, ал. 2 и чл. 6 от АПК - с избраната от органа възможност се постига целта, за която законът то е оправомощил да издаде акта, в случая не е било възможно решение, по-малко обременително за трети лица или осъществимо с по-малко обществени разходи (средства, усилия и време). По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение, приема, че не са налице основания по чл. 146 от АПК за отмяна на процесното решение на Висшия съдебен съвет, поради което оспорването по жалбата срещу него не следва да бъде уважено. Предвид изхода на спора основателно се явява заявеното от ответника по жалбата искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което настоящият тричленен състав на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд следва да осъди жалбоподателя да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,