Решение № 11898 от 4.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2749/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ, Агенцията/, чрез главен юриск. П. Петрова срещу Решение 19/09.02.2023 г. на Административен съд /АС/ Велико Търново, постановено по адм. дело 514/2022 г., с което е отменена Заповед ОСПД-74/02.06.2021 г., издадена от Изпълнителния директор на БАБХ и Агенцията е осъдена да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението изцяло като неоснователно, необосновано и немотивирано. Изложени са доводи, че решението на първоинстанционния съд е постановено при неправилно приета и обсъдена фактическа обстановка, както и че не са взети предвид аргументите му изложени в писмената му защита. Сочи, че решението е постановено и без да е посочена практика на съда, която да е в подкрепа на постановения съдебен акт. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което се остави в сила Заповед ОСПД-74/02.06.2021 г. изпълнителния директор на БАБХ. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция и направените по делото разноски. В съдебно заседание касаторът е представлява от юриск. Петрова, която поддържа касационната жалба по изложените в нея доводи. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касация М. Георгиева оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. В съдебно заседание ответната страна не се явява лично, представлява се от адв. Червенков, който поддържа писмения отговор и моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски за адвокатски хонорар, определен в минимален размер. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на касационен контрол решение. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съдебното решение, предмет на касационната проверка, е постановено при ново разглеждане на делото, след като с Решение 7209/18.07.2022 г. по адм. дело 2900/2022 г. на Върховният административен съд е отменено Решение 426/29.12.2021 г. на АС - Велико Търново, постановено по адм. дело 388/2021 г. Първоинстанционният съд е отменил Заповед ОСПД-74/02.06.2021 г. на Изпълнителния директор на БАБХ, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 3 и ал. 2 и чл. 16, ал. 3 от Закона за държавния служител /ЗДСл./ чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 10, и ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник на Българска агенция по безопасност на храните /УПБАБХ/, във връзка с допусната техническа грешка в Заповед ОСПД-274/13.04.2020 г., считано от 14.04.2020 г. е поправена Заповед ОСПД-274/13.04.2020 г. като текста: Държавният служител да получава заедно със заплатата си и 50 на сто от минималния размер на основната заплата за незаетата длъжност, сума в размер на 604,00 лв. е заменен с: Държавният служител да получава заедно със заплатата си и 50 на сто от минималния размер на основната заплата за незаетата длъжност в размер на 325,00 лв.. В т. 2 на заповедта е разпоредено надвзетите суми над 325,00 лв. по Заповед ОСПД-274/13.04.2020 г. да се удържат от заплатите на държавния служител, заемал длъжността. При новото разглеждане на делото АС- Велико Търново е изпълнил в цялост задължителните указания на ВАС, като е изискал доказателства за компетентност на издателя на процесната заповед и е допуснал съдебно - счетоводна експертиза , която да установи какъв е минималният размер на основната заплата, предвидена за длъжността, изпълнявана по съвместителство от д-р Георгиева - началник отдел Защита на животните и определяне на размера на дължимото възнаграждение на основание чл.16, ал.3 от ЗДСл. За да отмени заповедта съдът е изложил съображения, че същата е издадена от компетентен орган Изпълнителния директор на БАБХ, като орган по назначаването на държавните служители в администрацията на агенцията, в рамките на неговата компетентност, съгласно чл.5,ал.1, т.10 от Устройствения правилник на БАБХ и на основание Заповед за възлагане РД-11-917/12.05.2021 г. Решаващият съд е направил анализ на разпоредбите на чл.72, ал.1 от ЗДСл., регламентиращ хипотезите, в които могат да се правят удръжки от заплатата на държавния служител, аналогична с разпоредбата на чл.272, ал.1, т.1 - 3 от Кодекса на труда. За да обоснове противоречие на процесната заповед с материалния закон, изразяващо се в липса на хипотезата на чл.72, ал.1, т.3 от ЗДСл, която разпоредба предвижда, че удръжки от заплатата могат да се правят при надвзети суми вследствие на технически грешки. Спорът по делото е дали посочената в заповедта сума 604 лв. представлява техническа грешка. Според административния съд размерът на получаването възнаграждение е определен в нарушени на нормативните изисквания на закона, което не представлява обаче техническа грешка. Административният орган, чрез процесуалния му представител, е заявил, че посочването на тази сума се дължи на неправилно разтълкуван чл.16,ал.2 и ал.3 от ЗДСл, което е различно от допусната техническа грешка. От заключението на вещото лице по приетата ССчЕ се установява, че сумата от 604 лв. представлява точно 50% от посочената в колона 15 за индивидуална основна месечна заплата в представените два броя Поименно разписание на длъжностите на ОДБХ - Велико Търново, съответно едното с дата 08.04.2020 г. и последващо от дата 14.04.2020 г., утвърдени от Изпълнителния директор на БАБХ. В Класификатор на ОДБХ - териториални звена на Централна администрация от 01.01.2020 г. на ред 2, КДА 193, за длъжността началник отдел, за 2 - ра степен, е посочена заплата в размер от 700 до 2750 лв. Според вещото лице при така определения минимум от 700 лв., дължимият размер е съответно 350 лв., а не както е приел административният орган - 325 лв., поради което разпореждането надвзетите суми над 325 лв. да се удържат от заплатите на държавния служител е незаконосъобразно. И двете суми - 604 лв./възнаграждение за незаета длъжност/ и 325 лв./ над която сума да се удържат надвзетите суми/ са незаконосъобразно определени. Решението е правилно. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че решението на първоинстанционния съд е постановено при неправилно приета и обсъдена фактическа обстановка, както и че не са обсъдени аргументите му. В Закона за държавния служител липсва легално определение на понятието техническа грешка. Следва да се приеме, че т. нар. техническа грешка, посочена в чл. 72, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. е очевидна фактическа грешка по чл. 62, ал. 2 от АПК, която може са бъде поправена по реда на АПК. Поправянето обаче предполага разкриване на вече формираната действителна воля на органа, тъй като техническа грешка е всяко несъответствие между действителната воля на административния орган и нейното външно изразяване. След като по делото категорично се установява, че сумата от 604 лв., представляваща допълнително възнаграждение за заета незаета длъжност, е неправилно определена, т.е. върху основа, която не е предвидена в Класификатора на ОДБХ, посочен по - горе, то не мое да се приеме, че става въпрос за допусната техническа грешка. В този смисъл правилен е изводът на АС - Велико Търново, че не са налице основанията за прилагане на разпоредбата на чл.72, ал.1, т.3 от ЗДСл. По изложените съображения обжалваното решение ще следва да се остави в сила, като правилно и законосъобразно, постановено при спазване на материалния закон. Предвид изхода на спора, в полза на ответна страна следва да бъдат присъдени разноски за адвокатски хонорар в размер на 350 лв., който е надлежно претендиран и доказан. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от процесуалния представител на касатора, тъй като освен, че е бланкетно, същото не е съобразено с факта, че размерът на адвокатското възнаграждение е в размер, по - нисък от определените такива в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения 1/9.07.2004 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение