Решение № 8210 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14224/2018 г.

Решение № 8210 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14224/2018 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на К. Гутев в качеството си на полицейски орган при 04 Районно управление при Столична дирекция на вътрешните работи чрез процесуалния си представител юрисконсулт Пашунов против решение № 5652/08.10.2018 г. по адм. дело № 5192/2018 г. на Административен съд София – град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – Б. Борисова, чрез пълномощника си, изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. В допълнителна молба, моли да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие и да бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменена заповед за задържане на лице рег. № 228 зз-791/29.04.2018 г. на полицейски орган при 04 РУ-СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи е задържана Б. Борисова. Административният съд е приел, че не е изпълнено законовото изискване по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР за посочване на основанието за прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ). Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, но при съществено нарушение на изискванията за форма, поради непосочване в заповедта на каквито и да е било фактически основания за издаването й, както и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на приложимата материалноправна норма. Така постановеното съдебно решение е правилно. В отменената заповед за полицейско задържане на лице е посочено фактическо основание за задържането на лицето "във връзка с установяване на съпричастност по чл. 216 от НПК", а правното основание, чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Видно от представените по делото материали по досъдебно производство ДП № 952/2018. по описа на 04 РУ-СДВР, същото е образувано за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК срещу неизвестен извършител. Образувано е по повод получен сигнал на 29.04.2018. за опит за кражба, извършен около 5. 40 ч.. на фарове от л. а. "Ауди Кю 7" с ДК [рег. номер на МПС], предприет от две лица от мъжки пол; след като лицето, подало сигнала им извикало, те се скрили в паркиран наблизо л. а. "Ситроен Саксо" с ДК [рег. номер на МПС]. Ответничката е задържана, тъй като по време на огледа на втория автомобил, започнал в 6. 55 ч е пристигнала заедно е А. Атанасов, който се представил като водач на автомобила. Липсва и описание на факти и обстоятелства относно извършено от Борисова деяние, което е възможно да бъде квалифицирано като престъпление и както правилно е посочил административният съд липсата на описание на фактите възпрепятства установяването им. Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 73 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Освен това, тя се предприема с цел - започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР предполага наличието на данни, от които да може да се направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило престъпление. Целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване. В случая не е ясно защо е задържана ответничката по касационната жалба, има ли достатъчно данни за нейното участие в извършване на престъпление. За всеки конкретен случай на задържане установяването на данните е в тежест на административния орган и в случая това не е извършено. Доводът, че при задържането на Борисова са били налице достатъчно данни, че е съпричастна към извършване на престъпление е неоснователен, след като не са отразени в оспорения акт и по преписката не са приобщени съпровождащите издаването му документи, които да индицират фактически обстоятелства в хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е неоснователна по наведеното в нея касационно основание, а обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Ответникът в касационното производство претендира разноски, поради което с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени в поискания им размер, а именно 560 лева. С оглед фактическата и правна сложност на спора, настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението за прекомерност. По изложените съображения, Върховният административен съд, първо отделение