Решение № 13350 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14470/2016 г.

Решение № 13350 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14470/2016 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба и допълнение към нея от К. Н. Н. от гр. Р., срещу решение № 54/08.11.2016 г., постановено по адм. дело № 96/2016 г. на Административен съд - Р., с искане за отмяната му като неправилно и необосновано. В съдебното заседание касационната жалбоподателка, редовно призована, не се явява и не се представлява. Ответната страна - Кмет на О. Р., редовно призован, не се представлява, не е депозирал отговор по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспорения съдебен акт АС-Р. е отхвърлил жалбата на Н. срещу заповед № 1136/31.10.1997 г. на Кмета на община-Р., за одобряване на ЗРП на кв. 69 на гр. Р., в частта досежно ПИ с идентификатор 61710.505.520, парцел I, с площ 255 кв. м. (по нот. акт № .., нот. д. № 948/1981 г. - 215 кв. м., с която е поискано прогласяването й за нищожна. Приел е, че в процеса не са се доказали такива нарушения при издаването на заповедта, които да са толкова тежки по своя характер, че да съставляват основания за прогласяването на нейната нищожност. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила. В касационната жалба не се отрича, че в съдебния акт сравнително изчерпателно е посочено при наличието на какви предпоставки може да се приеме, че административният акт е нищожен. Такива действително не са налице, споделят се изцяло направените от съда изводи. Заповедта е издадена от компетентния материално и териториално орган, в изискуемата форма, с посочено правно основание (чл. 6, т. 6 и т. 7 ЗТСУ, чл. 75, ал. 2, т. 5 ППЗТСУ и две решения по Протокол № 25/29.09.1997 г. на О. Р.), фактическите основания по издаването й се съдържат в приложените по административната преписка доказателства, обнародвани са и проектът за изменение и самата заповед за частично изменение на ЗРП. Не се споделя твърдението в жалбата за липса на мотиви в процесната заповед, което съдът не е отчел - по делото са приобщени две извадки от ЗРП за кв. 69, представена е и обяснителната записка по проекта, протокол от заседанието на АГКК, докладна записка до ОбС, в които се съдържат мотивите за предприетото изменение и целите му, онагледено в графичната част. С оглед характера на заповедта и обема й - за повече от един квартал, обичайно е мотивите на акта да се съдържат в приобщените по преписката доказателства. Твърдението, че заповедта в оспорената й част цели узаконяване на незаконно строителство, не е доказано в производството, данни за принудително отчуждаване на 15 кв. м. от имота на жалбоподателката не са налице, а по отношение на законосъобразността на акта, съдът е постановил нарочно определение, влязло в сила, с оглед което и останалите доводи в жалбата не следва да се обсъждат. Налага се извода, че в производството пред първата инстанция не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, решението е обосновано, липсват касационни основания по чл. 209 от АПК, с оглед което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,