Решение № 4387 от 10.5.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Милев, понастоящем в Затвора в [населено място], чрез особения му представител адв. Юруков срещу решение 5264/25.08.2021 г. по адм. дело 9573/2019 г. по описа на Административния съд София град, с което е отхвърлен предявения от него иск срещу Главна дирекция Охрана за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лева за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от конвоиране на ищеца с "крачни белезници" от Затвора [населено място] до Софийски районен съд на 13.08.2019г. и 14.08.2019г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, като е поисканото да бъде отменено и да бъде постановено ново решение по съществото на спора. Подадена е и втора жалба от лицето лично, с наведени аргументи за неправилност на съдебното решение. В съдебно заседание касаторът се явява лично, без представител, поддържа касационната си жалба и в подробно изявление по съществото на спора посочва практика на ЕСПЧ, която според него е релевантна. Главна дирекция Охрана при Министерството на правосъдието не е взела становище по касационната жалба, в съдебно заседание не изпраща представител. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, за неоснователност на двете жалби и правилност на решението на АССГ, което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Е. Милев срещу Главна дирекция "Охрана" при Министерство на правосъдието, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000лв., за периода от 13.08.2019г. до 14.08.2019г., поради противоправно "деяние" на ответника - изтезание с "крачни белезници". Твърди се, че на 13 и 14.08.2019г. от Затвора [населено място] до Софийски районен съд служителите от дирекцията незаконно и в нарушение на цитирани конкретни разпоредби, са му поставили крачни белезници. Претендира се, че ищецът бил представен за виновен от служителите на ГДО "Охрана", в нарушение на Директива 2016/343 на ЕС. Иска се и присъждане на лихва върху сумата на обезщетението, считано от 13.08.2019г. до 14.08.2019г. (уточнено с допълнителна жалба). Допълнително се твърди, че в тези два поредни дни, ищецът е бил подложен на изтезание с крачни белезници и са нарушени правата му по чл.1, 3, 53 от ЕКПЧ и чл.166, пар.1 и пар.7 от ДФЕС, настъпило е увреждане на краката му, болели го глезените и ахилесовите сухожилия, развил чувство за малоценност, нарушено било личното му достойнство и бил длъжен да търпи унижение. Административният съд София-град установил, че Е. Милев е с взета мярка за неотклонение задържане под стража като подсъдим по НОХД 3555/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд. Производството по това дело e приключило с частична осъдителна присъда през 2020г. - Решение 242/16.04.2020г. по н.д. н. д. 1018/ 2019 година, Трето наказателно отделение на Върховния касационен съд, публично достъпно на електронния сайт на този съд, като резултат ищецът е осъден ефективно на лишаване от свобода 17,5 години с още две лица. Видно от данните в това съдебно решение, ищецът от задържането му през 2018г. като подсъдим по н.о.х.д. 3555/18 на СпНС до постановяването на окончателното му осъждане с решението на ВКС през 2020г., а следователно и към процесиите две дати - 13.08.2019г. и 14.08.2019г., е бил подсъдим за тежко умишлено престъпление, наказуемо с над 10 г. лишаване от свобода, както и за участие в организирана престъпна група. Не е оспорван от ответника фактът, че към 13 и 14.08.2019г. ищецът и настоящ касатор е имал качеството на неосъждано лице, по отношение на което е била приложима презумпцията за невиновност. Съдът е установил, че на 13.08.2019 г. съгласно заповед 3-1035/12.08.2019 г. на директора на РД Охрана - София" касаторът Милев е конвоиран от Затвора - [населено място] до Софийски районен съд по дело 7062/18 г. от 10:00ч., а на 14.08.2019г., съгласно заповед 3-1042/13.08.2019 г. на директора на РД Охрана - София" до Софийски районен съд по дело 12164/18 г. от 13.50 ч. Допълнително на 14.08.2019 г., в изпълнение на заповед 3-1042/13.08.2019 г. на директора на РД Охрана - София , Е. Милев е бил конвоиран от Затвора [населено място] до Софийски районен съд по дело 12164/19 г. от 13.50 ч. и върнат обратно със специализиран автомобил на РД Охрана - София . Ответникът в изрично писмено изявление по делото, по указания на съда е посочил, че към процесните дати, в Главна дирекция Охрана не е имало получена информация за осъществено или подготвяно бягство от страна на Е. Милев от конвои, затвори, следствени арести и други. Главна дирекция Охрана не е разполагала с доказателства за поведение на Е. Милев в нарушение на изискванията за охрана. Конкретното поведение на ищеца не е било основание за поставянето на фиксирани белезници на ръцете и допълнителни белезници на процесните дати. По делото е изслушано заключение от съдебно-психиатрична експертиза, което е посочило, че Е. Милев е преживял стрес и безпокойство, като интензитетът е варирал, но в най-голяма степен е бил в момента на конвоирането, когато е бил с въпросните белезници. Налице били силни емоционални страдания от функционално-реактивно естество, но вещото лице не може да прецени променен ли е начина на живот на Милев и в каква посока. Вещото лице при изслушването е посочил, че Е. Милев е със здрава психика и сам се е справил с преживяванията като функционално разстройство, което може да бъде преработено в течение на времето, без да пие лекарства и без консултации от психолог и психиатър. Изслушани са и свидетелски показания на свидетелите - К. Бекяров и М. Петров по отношение на обстоятелствата на конвоирането /св. Бекяров/ и как се е отразило това на поведението и възприятията на лицето /св. Петров/. По делото не са представени други доказателства или медицински справки на Е. Милев не е бил извършван медицински преглед в процесния период, с оглед твърденията му за нараняване на краката от поставените белезници. От правна страна административният съд е приел, че при конвоирането на ищеца не са допуснати нарушения на Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност, утвърдени със заповед ЛС-04-1228/14.07.2017 г. на министъра на правосъдието. Е. Милев попадал в категорията лица по чл.18, ал.6, т.1 от Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност, за които задължително по време на конвой се поставят помощни средства - специални колани, с фиксирани белезници на ръцете и допълнително белезници на краката. Тъй като Милев е подсъдим за тежки умишлени престъпления, за които се предвижда наказание лишаване от свобода повече от 10 години, използването на белезници за краката при конвоирането му било в съответствие с одобрените правила. Що се отнася до нараняването, същото не било доказано по несъмнен начин. Съдът е приел, че с оглед изслушаното заключение от съдебно-психиатричната експертиза действително превес имат психическите последици, но негативните изживявания поради конвоирането на ищеца на процесиите две дати, не са достигнали такава степен на суровост, която да обоснове извод на съда за нарушаването на забраната по чл.З от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Също по делото няма данни за неправилно поставяне на белезниците на краката - по начин, който да увреди жалбоподателя. С оглед преценката, че не са били установени незаконни действия или бездействие на длъжностни лица на Главна дирекция Охрана при конвоирането на ищеца АССГ отхвърлил предявения от него иск по чл.1, л.1 ЗОДОВ за търсене на имуществена отговорност от Главна дирекция "Охрана" за причиняване на неимуществени вреди от незаконни административни действия/бездействия. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви за установените по делото обстоятелства и е направил съответни на доказателствата правни изводи, които настоящата инстанция споделя. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът не е разгледал доводите на ищеца за допуснати от длъжностните лица на Главна дирекция "Охрана" нарушения на Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство. По правило директивата като нормативен акт няма пряко приложение, освен по изключение, когато при определени условия, във връзка с преценка за упражняването на субективни права, могат да се приложат отделни разпоредби. Що се отнася конкретно до Директива (ЕС) 2016/343, тя има отношение към защитата на процесуални права на физически лица, заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство, което разбира се не изключва прилагането й в исковото производство, но това преценката на относимите правни норми се прави от друг ъгъл. В настоящия случай, първостепенния съд е отговорил на възражението на ищеца като е прегледал релевантните текстове и е пояснил защо е приложимо Съображение 20 от същата директива в светлината на специфичните за делото съображения , залегнали и в чл.18, ал.6, т.1 от Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойна дейност. Възражението, че не са съобразени конкретните обстоятелства от първоинстанционния съд е повторено и в касационните жалби, но е неоснователно. В конкретния случай, специфичните съображения за делата, разглеждани пред СРС, макар и да не са представлява високата степен на обществена опасност на деянията, за които е било обвинено лицето Милев, всъщност са представлявали високата степен на обществена опасност на дееца, който едновременно с това е бил подсъдим по друго дело за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода повече от 10 години. Това е наложило съобразяване и прилагане на съответните националните норми, уреждащи конвойната дейност на лице, отговарящо на изискванията на чл. 18, ал. 6 от Правилата. Административният съд не е допуснал и противоречие с материалния закон. Статутът на Главна дирекция Охрана е уреден в чл.391 чл.394 от Закона за съдебната власт. Главна дирекция Охрана е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София. Устройството и дейността й, свързана с охрана на органите на съдебната власт, се уреждат с правилник, издаден от министъра на правосъдието. Една от задачите на дирекцията е да организира и осъществява конвоирането на обвиняеми и подсъдими, за които се иска или е постановена мярка за неотклонение задържане под стража, или конвоирането до органите на съдебната власт на лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода (чл.2, ал.3 ПУДГДОЕ). Изпълнението на взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение "задържане под стража", която засяга правото му на свободно движение, обуславя и конвоирането му с прилагането на помощни средства. Съгласно чл.18, ал.6, т. 1 ПУДГДОЕ при конвоирането на лицата се поставят специални колани с фиксирани белезници за ръцете и допълнителни белезници за краката или специален комплект белезници за ръце и крака. В ал. 3 се посочва, че това е задължително при конвоирането на лицата. При отвеждането им пред органи на съдебната власт свалянето на белезниците се извършва след разпореждане на съдията, прокурора, следователя. В касационната жалба се оспорват изводите на съда с позоваване на чл.3 от Европейската конвенция за правата на човека, който забранява подлагането на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание, както и на чл.1 и чл.4 от Хартата на основните права на Европейския съюз /цитиран Договорът за функциониране на Европейския съюз/, които прогласяват защитата на човешкото достойнство и забраната за изтезанията, на нечовешкото или унизително отношение или наказание. В този контекст следва да се отбележи, че поставянето на белезници на краката на обвиняеми лица при тяхното конвоиране само по себе си не представлява изтезание, както и не изразява нечовешко или унизително отношение. Поставянето на белезници на краката при конвоирането на ищеца се е налагало, тъй като е бил подсъдим по повече от едно наказателно дело, а повдигнатите му обвинения са такива за извършени тежки престъпления, което подкрепя преценката на административния съд, че действията на длъжностните лица на Главна дирекция "Охрана" са предприети в съответствие с нормативните правила за конвоирането на лица с рисково поведение. Касационната инстанция споделя извода, че спрямо ищеца не е осъществена необоснована употреба на белезници, която да му е причинила повече от обичайните страдания и психологични проблеми, както се твърди в подадената от него искова молба. Презумпцията за невиновност, според която всеки се смята за невинен до доказване на противното, не изключва ограничаването на негови права като следствие от законното прилагане на мярка за неотклонение, взета в рамките на наказателното производство, включително при конвоирането му на места извън следствения арест/затвора. Всяко лице с поставени на краката белезници би изпитало неудобства и болки, които обаче не са от такова естество и с такава сила, че въобще да не се допуска използването им под претекст, че би представлявало изтезание. От фактите по делото не може да се съди, че белезниците на краката на ищеца при конвоирането му на 13.08.2019г. и 14.08.2019г и впоследствие, при явяването му пред СРС, са поставени по начин, че умишлено да му причинят силни физически болки и душевни страдания, като следствие от незаконни действия или бездействия на натоварените с неговата охрана длъжностни лица. Както е посочил административният съд, органите на ГД Охрана в процесния случай са действали в условията на обвързана компетентност и съобразно данните за ищеца в качеството му на подсъдим, и второ, същият не е излаган пред обществеността през процесния период, с оглед на което не е било налице нарушаване на презумпцията за невинност чрез поставянето на белезници за краката. При отсъствието на поддържаните в касационната жалба оплаквания постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на на основание чл. 221, ал. 2 Върховният административен съд