Решение № 581 от 14.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10234/2008 г.

Решение № 581 от 14.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10234/2008 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Донка Тодорова, Мария Тодорова, Никола Тодоров, Невена Константинова и Стоян Константинов срещу Решение № I-63/08.05.2008 г., по адм. д. № 138/2007 г. на Бургаски окръжен съд. В жалбата се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост и се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът МРРБ, чрез Областния управител на Област Бургас, в писмено възражение излага становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът кмета на Община Приморски не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба като постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, окръжният съд, в производство по § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР на ЗКИР, във връзка с чл. 54, ал. 2 ЗКИР е отхвърлил жалбата на настоящите касатори срещу мълчалив отказ на кмета на Община Приморско за попълване на нов имот в кадастралния план на гр. Приморско, по заявления с вх. № № 1446 и 7969 от 2006 г. За да постанови решението си съдът е приел, че отказът е законосъобразен, тъй като претендирания за нанасяне в кадастъра имот, собствеността върху който е възстановена със съдебно решение не е идентифициран с решението, а също и по визирания в същото протокол от 1919 г. и по действащия кадастрален план от 1962 г. Само част от имота е с установени граници, а именно: п-л V-414 по регулационния план, но същата попада изцяло в имот, актуван като държавен - двор на сграда на МДААР и за тази част липсва изискуемото съгласие на засегнатия собственик, т. е. налице е спор за материално право, което е пречка за издаване на исканата заповед за попълване на кадастралния план. Обсъдени са приетите по делото първоначално и допълнителни заключения на съдебно-техническата експертиза, от които се установяват горните обстоятелства. Решението е правилно, обосновано и законосъобразно. Административното производство е инициирано през 2006 г., т. е. след отмяната на §6, ал. 6 от ПЗР на ЗУТ (отм. с бр. 36/2004 г.) и е по реда на § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР на ЗКИР, който визира, че процедурата по нанасяне в кадастъра е по реда на ЗКИР - чл. 53, ал. 3, във връзка с ал. 1 ЗКИР, съгласно които одобрените кадастрални карти и регистри могат да се изменят, когато съдържат непълноти или грешки, които се установяват на самото място с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Факта на неподписване на акта е индиция за спор за собственост. В конкретния случай липсва съгласието на засегнатия собственик, а в съдебната фаза изрично е заявено възражение срещу нанасяне на имота. Тази процедура не се прилага само при наличие на влязло в сила съдебно решение, което има сила на присъдено нещо между страните - заявителя и засегнатия от нанасянето собственик на имот. В случай тази хипотеза не е налице, тъй като Решение № 2229/13.07.1994 г. по дело № 2872/1994 г. на ВС на РБ е постановено в реституционно производство по ЗВСНОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. закони по реда на надзора. Съгласно ал. 2 на чл. 53 ЗКИР, когато непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред, т. е. по общия исков ред за установяване на грешките или непълнотите. С оглед на това обосновано и законосъобразно е прието от окръжният съд, че е налице спор за материално право досежно идентифицираната част от имота, съставляваща п-л V-414 по регулационния план, който съгласно чл. 53, ал. 2 ЗКИР е пречка за издаването на исканата заповед, преди същият да е разрешен по общия исков ред. Тази пречка е относима и досежно целия имот, тъй като е безспорно установено по делото, че същият попада в двора на сградата на МДААР. Неоснователно е възражението по касационната жалба, че административният орган е следвало да постанови спиране на производството при констатиран спор за материално право, тъй като в закона не е уредена такъв вид процедура, а чл. 53 ЗКИР регламентира спора за материално право като пречка за уважаване на искането за нанасяне в кадастъра, т. е. това е основание за отказ, а не за постановяване на акт по чл. 54 АПК, тъй като т. 5 на ал. 1, чл. 54 АПК е неприложима. Освен това е налице правна възможност за депозиране на ново искане за нанасяне на имота след решаване на спора за собственост. Доводите по процедурата по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ се явяват ирелевантни, тъй като т. 2 касае изменение на ПУП, а не изменение на кадастралния план. Предвид изложеното и тъй като не са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221 АПК