Решение № 7993 от 27.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4876/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на здравеопазването, чрез процесуален представител юрисконсулт П. Генков, против решение 1469 от 07.03.2023г., постановено по адм. д. 10109/2022г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 474/29.09.2022. на Комисията за защита от дискриминация по преписка 460/2020г. в оспорената от него част. Твърди се в касационната жалба, че в решението липсва анализ на фактите и обстоятелствата като въобще не са обсъдени и разгледани доводите и доказателствата, представени както от МЗ, така и от ИАМН. Оспорват се изводите, както на КЗД, така и на първостепенния съд, че от министерство на здравеопазването не са представени доказателства за проучване на възможността за извършване на трансплантация на А. П., с което бездействие са допринесли до повишаване на риска за здравето му. Излага доводи, че в решението на КЗД, констатациите от доклада на Инспектората на МЗ са интерпретирани некоректно и избирателно. По подробно развити съображения в касационната жалба се иска отмяна на съдебното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско от ответната страна. Ответната страна - Изпълнителна агенция "Медицински надзор", чрез процесуален представител юрк. Кожухарова в представено писмено становище по делото и в съдебно заседание, намира касационната жалба за основателна. Иска отмяна на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответната страна - Комисия за защита от дискриминация в представени писмени бележки, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Иска решението като правилно да остане в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответниците - А. Н. Ц. и Ю. П. Ц., в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание, чрез адв. А. Чобанова и адв. Х. Николова, оспорват касационната жалба и молят решението като правилно да остане в сила. Претендират разноски за касационното производство. Прокурор от Върховна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага оспореното решение като правилно да остане в сила. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение са отхвърлени жалбите на министъра на здравеопазването и Изпълнителна агенция "Медицински надзор" срещу Решение 474/29.09.2022г. на КЗД по преписка 460/2020г. в оспорените части. Предмет на проверка в касационното производство е решението, в частта му, с което е отхвърлена жалбата на министъра на здравеопазването срещу решение 474/29.09.2022г. на КЗД. В останалата му част по отношение на ИАМН, решението като необжалвано е влязло в законна сила. С оспореното пред АССГ решение на КЗД, на основание чл.65, т.1 ЗЗДискр. е прието, че от министъра на здравеопазването на Република България е извършено нарушение на чл.10 и чл.11 от ЗЗДискр., чрез неизпълнение на задълженията си за предприемане на всички възможни и необходими мерки за постигане на целите на ЗЗДискр. по отношение на А. П. - син на жалбоподателите А. Ц. и Ю. Ц., нарушение на чл. 5 от ЗЗДискр. във вр. с §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. на основата на признак "увреждане", както и нарушение на чл.37 от ЗЗДискр. С решението е предписано на министъра на здравеопазването да предприеме мерки, необходими за осъществяване на процедурата на [заличен текст] на български граждани в чужбина по начин, по който се постигне своевременен и адекватен достъп до нужното им лечение с оглед съхраняване на собственото им здраве и живот. За да се произнесе по спора, АССГ е приел, че решението на КЗД е постановено от законен състав на КЗД, в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Изложил е съображения, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на акта. Съдът е обсъдил събраните в хода на проведеното производство пред КЗД доказателства, доводите и възраженията на страните и е стигнал до извод за материална законосъобразност на оспореното решение на КЗД в частта му, касаеща извършени нарушения от министъра на здравеопазването. Съдът правилно е установил фактите по спора. От представената по делото административна преписка е приел, че производството пред КЗД е образувано по жалба, подадена от А. Ц. и Ю. Ц. в качеството им на наследници на А. Ю. П. с оплаквания за дискриминация под формата на тормоз по признаците "увреждане" и "лично положение", както и твърдения за нарушение на правата по чл.37 ЗЗДискр. От представените по делото писмени доказателства, съдът е приел за безспорно, че А. П. е страдал от заболяването [заличен текст]от детството си, както и че това заболяване е прогресирало рязко през 2018г. и необходимото лечение за А. П. е чрез [заличен текст], както и че от негова страна са предприети своевременно необходимите действия за извършване на такава в чужбина, поради обстоятелството, че такъв вид трансплантация не се извършва в България. Въпреки това той не е получил необходимото му лечение и е починал на 13.10. 2018г. Въз основа на тези данни, първоинстанционният съд е приел, че правото на живот като основно човешко право е гарантирано в Конституцията на Република България и защитата му кореспондира със задължението на държавата в лицето на съответните органи да осигури необходимите медицински услуги посредством, които се осъществява политиката по здравеопазване. Според АССГ, съгласно чл.5, ал.1 от Закона за здравето, министърът на здравеопазването ръководи националната система за здравеопазване и осъществява контрол върху дейностите по опазване здравето на гражданите и държавен здравен контрол и осъществяване на спешна медицинска помощ, трансфузионна хематология, стационарна психиатрична помощ, медико - социални грижи за деца до тригодишна възраст, трансплантация и здравна информация. По силата на чл.10, ал.1 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, министърът на здравеопазването провежда държавната политика в областта на трансплантацията, а събраните по делото доказателства, безпротиворечиво установяват бездействие на компетентните органи по изпълнение на законово вменените им задължения. В заключение е прието, че е налице бездействие по отношение на подаденото от А. заявление от 20.03.2018г. до Комисията за лечение в чужбина, която е консултативен орган към министъра на здравеопазването - чл.5, ал.2 от действащата към този момент Наредба 12 от 22.12.2011г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина, в която са регламентирани редът и сроковете за произнасяне на комисията. Съдът е установил, че тези срокове не са спазени и произнасянето по образуваната по заявлението преписка е продължило повече от осем месеца, макар състоянието на А. да е било животозастрашаващо. На следващо място е прието, че към онзи момент в България не се извършвала [заличен текст] и за осигуряване на лечението на български граждани, нуждаещи се от този вид трансплантация е било сключено споразумение между Република България и Университетската болница във Виена, Австрия. Срокът на това споразумение е изтекъл през месец май 2017г. В заключение от установените по делото данни и събрани доказателства, съдът е извел извод, че макар и касатора да е доказал, водена между отделни институции в България кореспонденция с болници и организации в чужбина, тези доказателства не установяват изпълнение на законовите му задължения. АССГ е споделил изводите на КЗД в оспореното решение, че министърът на здравеопазването, съвместно с другия правнозадължен държавен орган - ИАМН (сега ответник) с проявеното бездействие във връзка с нуждите на П. за гарантиране предоставянето на лечение са накърнили правото му на живот и достъп до здравни услуги. Макар и да не е налице отказ на поисканата здравна услуга - [заличен текст] в чужбина за А. П., то проявената спрямо него небрежност и неглижиране на правата му, представлява дискриминация по смисъла на чл.6 ЗЗДискр., нарушение на чл.10 и чл.11 ЗЗДискр., тормоз по смисъла на чл.5 от с.з. на основата на признак "увреждане", както и нарушение на права по глава Втора, раздел III , чл.37 от ЗЗДискр. спрямо поминалия А. П. - син на жалбоподателите по преписката. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Правилен е извода на АССГ, че оспорения акт на КЗД е постановен от компетентен орган, при спазване на установената от закона писмена форма, без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, установени в чл.50 чл.70 от ЗЗДискр., и в съответствие с приложимия материален закон. По делото не е налице спор по фактите и фактическата обстановка правилно е установена както от първостепенния съд, така и от КЗД в проведеното администативно производство. Спорът е относно приложението на материалния закон и наличие на дискриминация по чл.6 от ЗЗДискр., нарушение на чл.10 и чл.11, тормоз по смисъла на чл.5 от ЗЗДискр. във вр. с §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. на основата на признак "увреждане", както и нарушение на права по глава Втора, раздел III , чл.37 от ЗЗДискр. спрямо починалия А. П.. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че както КЗД, така и съдът не са взели предвид направените изводи в доклад на Инспектората на МЗ, изготвен във връзка с извършена извънпланова проверка на дейността на ИАТ по случая на А. Ю. П.. Напротив изводите на КЗД в постановеното решение, както и на АССГ, че не е налице отказ от страна на министерство на здравеопазването на поисканата здравна услуга - [заличен текст ]в чужбина на А. П., кореспондират на констатациите в посочения доклад на Инспектората на МЗ, но правилно е прието от съда, че водената кореспонденция с болници и организации в чужбина не обосновава извод на изпълнение на законовите задължения от страна на касатора да гарантира достъп до здравни услуги на лице с увреждане, чрез осигуряване на трансплантация с оглед гарантиране правото му на живот. Задължения национален орган съгласно приложимите материалноправни норми-чл.12 вр. чл.2, ал.2 от Международния пакт за икономически, социални и културни права, чл.168 ДФЕС, чл.5, ал.1 ЗЗ вр. §40 ПЗР ЗЗО(ДВ, бр. 48/27.06.2015г.), чл.45, ал.1, ал.2 и ал.4 ЗЗО, е министъра на здравеопазването. Представените по делото доказателства, както правилно е посочил първоинстанционния съд, сочат на еднозначен извод за проявено бездействие от министъра на здравеопазването по изпълнение на законово вменени му задължения в качеството му на орган, който ръководи националната система по здравеопазване и осъществява контрол и държавна политика в областта на трансплантацията, съгласно чл.5, ал.1 от Закона за здравето и чл.10, ал. 1 от ЗТОТК. Обосновани от доказателствата по делото са изводите на КЗД, потвърдени и от АССГ за неоснователни бездействия на министъра на здравеопазването в качеството му на задължен субект по смисъла на чл.2 от Закона за здравето и чл.10 и чл.11 от ЗЗДискр. по отношение на лице с физическо увреждане, които бездействия са довели до нарушаване на човешкото му достойнство и застрашаваща живота му среда. Липсата на предприети мерки за сключване на споразумение между компетентните органи на Република България с лечебни заведения от други държави - членки, след изтичане на споразумението между Република България и Университетската болница във Виена, Австрия през м. май 2017г. при безспорно установения факт по делото, че [заличен текст] към този момент не се извършва в Република България, неизвършване на необходимите действия и адекватни мерки за продължаване на двустранното споразумение с фондация "Евротрансплант Интернешънъл", след 2016г. сочат на бездействие от страна на МЗ и пълно неглижиране на ангажимента към българските граждани, нуждаещи се от [заличен текст]. Видно от констатациите в доклада на Инспектората на МЗ, проведената кореспонденция за продължаване, участието на България и включването на ИАТ в споразумението за участие и поддържане на проект FOEDUS Joint Action за улесняване и ускоряване на трансграничния обмен на донорски органи между държавите - членки е необходимо разрешение и одобрение от МЗ. Проведената по този повод кореспонденция между ИАТ и МЗ е основно през 2016г. и е свързана с уточняване на организационни и финансови ангажименти от страна на България и възможността за ползване на други алтернативни начини за взаимодействие и не е довело до формиране на мнение във връзка с предложенията на ИАТ за участие на страната ни в многостранното международно споразумение на органи FOEDUS. Видно от констатациите в доклада кореспонденцията е възобновена през 2018г. и към момента на доклада (26.10.2018г.) министърът на здравеопазването е изразил единствено принципна подкрепа за участие на ИАТ в многостранното международно споразумение за разпределяне на органи FOEDUS . Следователно в един продължителен период от две години не са предприети каквито и да е мерки и ангажименти в областта на [заличен текст]. Всички тези мерки, описани по - горе, които касаторът твърди, че са предприети в изпълнение на законовите му задължения като орган, който ръководи националната система по здравеопазване, сочат на следните изводи. Министърът на здравеопазването не провежда държавна политика в областта на трансплантацията и не осъществява реален контрол върху дейностите по опазване на здравето на гражданите и в частност контрол върху дейностите по трансплантация на органи. Правилно от представените по делото доказателства, както КЗД, така и първостепенния съд са стигнали до извод, че от министъра на здравеопазването в качеството му на национален орган по политиките, координацията и контрола в здравеопазването в Република България, не са предприети каквито и да е навременни мерки и действия за възможността за извършване на трансплантация на А. П., чрез запитване до посочените от националните консултанти доц. О. и проф. К. болници за възможностите за извършване на [заличен текст], с което бездействие е допринесъл за застрашаване на здравето и живота на А. П., довело и до преждевременно настъпване на смъртта на български гражданин. Неизпълнението (независимо от причините за това) на действащите законови норми по начин, който да гарантира реализирането на основните права на български граждани, страдащи от заболявания, налагащи извършването на белодробна трансплантация, закрепени в Конституцията на РБ и в международните договори, по които Република България е страна, има за последица и нарушение на чл.10 и чл.11 от ЗЗДискр. от страна на Министъра на здравеопазването. Правото на здравни грижи, гарантирано от Конституцията на РБ и приложимата законова уредба- Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване, попада в обхвата на забраната на чл.6, ал.1 от ЗЗДискр., съгласно който текст забраната за дискриминация действа спрямо всички при упражняването и защитата на предвидените в Конституцията и законите на Република България права и свободи. Министърът на здравеопазването като орган разполагащ и със законодателна инициатива и собствена компетентност, не е предприел необходимите действия с цел осигуряване гарантиращата право на живот на А. П., [заличен текст]. Съгласно дадените определения в чл.2 от Конвенцията за правата на хората с увреждания /Ратифицирана със закон, приет от 41-ото НС на 26.01.2012г. - ДВ, бр.12 от 10.02.2012г. Издадена от Министерството на труда и социалната политика, обн., ДВ, бр. 37 от 15.05.2012г., в сила от 21.04.2012г./, "Дискриминация по признак на увреждане" означава всякакво правене на разлика, всякакви ограничения или изключения, основаващи се на увреждане, имащи за цел или последица нарушаване или отменяне на зачитането, признаването или равноправното упражняване на всички права на човека и основни свободи в политическата, икономическата, социалната, културната, гражданската или всяка друга област. Това включва всякакви форми на дискриминация, включително отказ за предоставяне на разумни улеснения., "Разумни улеснения" означава всякакви необходими и подходящи модификации и приспособления, които не водят до непропорционално или неоправдано обременяване на околните, когато такива са необходими във всеки конкретен случай, за да се осигури на човека с увреждане признаването или упражняването на всички права и основни свободи наравно с всички останали. В качеството му на правно задължен субект по силата на чл. 2 от Закона за здравето и по силата на чл.10 и чл.11 от ЗЗДискр. министърът на здравеопазването е длъжен да предприеме мерки по смисъла на чл.7, ал.1, т.13 и т.14, когато това е необходимо за постигане на целите на този закон и това са мерки за превенция срещу дискриминация и изравняване възможностите за участие в обществения живот на уязвимите лица, нуждаещи се от особената държавна и обществена грижа. Поради рядкото си заболяване от детска възраст и прогресиране на същото през 2018г. , А. П. е лице - български гражданин, който се е нуждаел от особена държавна грижа за осигуряване на животоосигуряващата му [заличен текст], която не е получил в резултат на бездействието на правно задължените субекти в Република България и в частност министъра на здравеопазването. По делото е безспорно установено, че държавна политика в областта на трансплантациите липсва. Налице са хаотични и ненавременни действия, водене на безкрайна кореспонденция, относно сключване на споразумения, неподновени такива и неизпълнени ангажименти по приетия План за действие на органно донорство и трансплантация на Европейската комисия и съгласно Директива 2010/53/ЕС и стартиран проект FOEDUS Joint Action за улесняване и ускоряване на трансграничния обмен на донорски органи между държавите - членки за който министъра на здравеопазването, видно от доклад от 26.10.2018г. е изразил принципна подкрепа за участие на националния орган в многостранното международно споразумение за разпределение на органи. Не се кредитират доводите в касационната жалба. Противно на доводите на касатора, министъра на здравеопазването е задължено лице по чл.10 и чл.11 ЗЗДискр. предвид действащите материалноправни разпоредби, конкретно посочени по-горе, а доводите на касатора, относими към правата и задълженията на заинтересованата по делото страна - ИАМН не се обсъждат, предвид факта, че същата не е обжалвала решението на КЗД в частта, относима към тази страна в административното производство, и същото по отношение на нея е влязло в сила. Съобразно изложеното, като е приел, че административния орган в хода на валидно проведено административно производство е приложил правилно действащите материалноправни разпоредби, първоинстанционния съд е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон. Не се установяват допуснати от АССГ съществени процесуални нарушения. В съответствие с разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът е извършил проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл.170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл.171, ал.4 от АПК. Решението на съда е постановено след събиране на допустимите и относимите към предмета на съдебното производство доказателства и след тяхното обсъждане, включително доводите на страните. Не се констатира от настоящия състав необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на първостепенния съд кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт, не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответниците А. Ц. и Ю. Ц. за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Искането е направено своевременно и е основателно за претендирания размер от 1600 лева, представляващ заплатена сума от 25.08.2023г. по сметка на адв. Х. Николова. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото и реално осъщественото процесуално представително по делото от упълномощените адвокати. Следва да бъде уважено и искането на КЗД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100лв. на основание чл. 78, ал.8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение