Решение № 15102 от 7.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4386/2020 г.

Решение № 15102 от 7.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4386/2020 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по три касационни жалби, подадени от: 1. Главния архитект на район "Слатина", Столична община, 2. Ц. П. и 3. М. И., чрез процесуалните си представители, срещу решение № 515 от 28.01.2020 г., постановено по адм. дело № 6364/2019 г. по описа на Административен съд София - град в частта, в която е отменено разрешение за строеж № 12/26.02.2019 г. на главния архитект на район "Слатина", Столична община. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната му в обжалваната част и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването, както и присъждане на направените по делото разноски, като вторият и третият касатор правят алтернативно искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Подадена е и частна жалба от В. М. и Е. М. срещу същото решение в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата им срещу разрешението за строеж поради просрочие и производството по делото е прекратено в тази част.

Ответниците - Д. С. и А. С., чрез пълномощника си, в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба на главния архитект на район "Слатина", Столична община.

Главният архитект на район "Слатина", Столична община, чрез процесуалния си представител, в писмени отговори поддържа становище за основателност на касационните жалби на втория и третия касатор и за неоснователност на частната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, второ отделение, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното:

1. Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледани по същество са основателни по следните съображения:

С обжалваното решение по оспорване на Д. С. и А. С. е отменено разрешение за строеж (РС) № 12/26.02.2019 г. на главния архитект на район "Слатина", Столична община за строеж: "реновиране на ап. 6 на 3-ти етаж, преустройство и промяна на предназначението на таван № 1 към него за обединяването им в апартамент - мезонет № 6", намиращи се в жилищна сграда - бл. [номер], [ж. к.] съгласно инвестиционни проекти, одобрени от същия административен орган на 22.02.2019 г., с възложители Ц. П. и М. И.

За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Като се позовава на неоспореното от страните заключение на съдебно-техническата експертиза, приема, че с проектираното преустройство се предвиждат конструктивни изменения на общи части на сградата, които са съществени. Обосновава извод за липса на необходимото за това съгласно чл. 185, ал. 2 във с ал. 1, т. 3 ЗУТ решение на общото събрание на етажната собственост и изрично писмено съгласие на всички собственици - непосредствени съседи на обекта, каквито са оспорващите Д. и А. С. Приема, че представеното по делото решение на общото събрание не съдържа съгласие за промяна в конструкцията и наклона на покрива в частта над предвиденото за преустрояване таванско помещение.

Решението в отменителната му част е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

По делото е установено, че по заявление на Ц. П. и М. И. са одобрени инвестиционни проекти и е издадено разрешение за строеж за "Реновиране на ап. 6 на 3-ти етаж, преустройство и промяна на предназначението на таван № 1 към него за обединяването им в апартамент - мезонет № 6", намиращи се в жилищна сграда - бл. [номер], [ж. к.], [населено място].

Според чл. 38, ал. 5 ЗУТ самостоятелни обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена сграда, могат да се преустройват и да променят предназначението си по общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, при условие че се спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 - т. 4 и не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. Ако не са налице тези условия, се спазват изискванията на чл. 185, ал. 2 и, ал. 3 ЗУТ. Към проектите за преустройства по ал. 3 - 5 задължително се представя мотивирано становище на инженер-конструктор с пълна проектантска правоспособност, доказващо, че не се увеличават натоварванията, не се засягат конструктивни елементи и не се намаляват носимоспособността, устойчивостта и дълготрайността на конструкцията на сградата, а когато се налагат изменения в конструкцията или се увеличават натоварванията, се представя и конструктивна част към проекта - чл. 38, ал. 7 ЗУТ.

Данните по делото сочат, че с предвиденото преустройство не се отнемат общи помещения и площи или части от такива и не се променя предназначението им, поради което не се изисква сключване на договор в нотариална форма с останалите собственици в етажната собственост, както правилно приема съдът. Не се извършва и свързване на вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос, от което следва, че са спазени изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУТ. Доказателствата по делото, включително заключението на съдебно - техническата експертиза установяват, че е налице частично преустройство на подпокривно пространство в жилище, което представлява промяна на предназначение по смисъла на чл. 185, ал. 1, т. 1 ЗУТ, както и надзидване с повдигане и промяна наклона на покрива на сградата в частта на таванското помещение на заявителите, изпълнение на отвор в плочата на междуетажната конструкция между последния жилищен и таванския етажи за изграждане на свързващото двете нива стълбище. Изменението на наклона и конструкцията на покрива се извършва с цел осигуряване на прозоречно осветление на преустроеното таванско помещение. Законосъобразно е прието от съда, че засягането на конструктивни елементи, съставляващи общи части на сградата – плоча и покрив съгласно (чл. 38, ал. 1 от Закона за собствеността) представлява съществено изменение на тези части по смисъла на чл. 185, ал. 1, т. 3 ЗУТ, независимо от обстоятелството, че с промяната на покривната конструкция не се променят устройствените предвиждания за силуетни очертания на сградата, височините на застрояване, вкл. кота корниз и кота било, както и другите параметри на действащия подробен устройствен план. В случай на съществено изменение на общи части на сградата е необходимо решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред и изрично писмено съгласие на всички собственици - непосредствени съседи на обекта съгласно чл. 185, ал. 2 ЗУТ.

Настоящият състав не споделя заключението, че съгласие за извършване на промените в общите части в пълния им предвиден с одобрените проекти обем не е дадено. Представеното по делото решение на общото събрание на собствениците в етажната собственост от 09.10.2018 г. обективира съгласие за преустройство на таванско помещение № 1 като се свърже с апартамент № 6 и се поставят капандури. Даденото съгласие не може да обхване извършването на всички необходими строително-монтажни работи за реализиране на исканото преустройство. От формална страна решението на общото събрание е прието при спазване на изискването на чл. 17, ал. 3 ЗУЕС, а именно с необходимото мнозинство - повече от 50 на сто от представените идеални части от общите части на етажната собственост. В случая в протокола от провеждането му е отбелязано, че от шест собственици на апартаменти присъстват шест, т. е. 100 %. Възраженията относно редовността на това решение не следва да се обсъждат, тъй като в ЗУЕС е предвиден специален ред за оспорване на решенията на общото събрание по съдебен ред пред съответния районен съд, каквото оспорване не се сочи да е било проведено. В случая протоколът от проведеното общо събрание на собствениците е подписан от изброените в него лица като представители на семейства - съсобственици на всеки от апартаментите, формиращи етажната собственост.

Съгласно чл. 24, ал. 2 СК управление на общото имущество, което е съпружеска имуществена общност, може да извършва всеки от съпрузите. Действията, насочени към запазване и охраняване на правата, т. е. тези по използване, запазване и поддържане на вещта, са действия на обикновено управление, поради което участието и гласуването в общото събрание на етажната собственост на един от съсобствениците на жилище, като действие на обикновено управление относно засягането на общите части в сградата за реализиране на исканото преустройство, може да бъде извършено от всеки отделен съсобственик, без да е необходимо участието на останалите съсобственици. Правилно съдът приема, че съгласието може да бъде дадено едновременно от общото събрание на етажната собственост и от собствениците - непосредствени съседи на обекта. В случая обаче не е изследвано по делото дали по отношение на някои от апартаментите в етажната собственост не се касае за обикновена съсобственост, в която хипотеза действията следва да се извършат със съгласието на всички съсобственици на съответното жилище. Изясняването на това обстоятелство е от значение за преценката относно наличието или липсата на надлежно дадено съгласие от всички субекти по чл. 185, ал. 2 ЗУТ.

Безспорно свързването на таванското помещение с апартамент № 6 означава изпълнението на отвор в плочата между жилищния и таванския етажи, за да се изгради стълбище между тях. Поставянето на капандури цели осигуряване на осветление и проветряване на приобщеното към апартамента таванско помещение. Ето защо, неправилно съдът приема, че в случая даденото с решението на общото събрание съгласие не включва промяна в конструкцията и наклона на покрива в частта над таванското помещение на възложителите, доколкото поставянето на капандури не засяга конструкцията на покрива и не изисква повдигането му чрез изграждане на надзид по фасадните стени. Капандурата представлява издатина над покривната плоскост съгласно чл. 86 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, което в случаите на реализиран строеж може да наложи промяна в покривната конструкция и наклона на покрива. Изискванията към такъв тип архитектурни елементи се съдържат в чл. 92 от същата наредба. По делото не е изследван въпроса отговаря ли предвиденото с одобрените проекти прозоречно осветление, тип табакера на понятието капандура и спазени ли са условията на чл. 92 от Наредба № 7/2003 г. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че за изграждане на капандурите над таванското помещение има повдигане на скатна повърхност, надзид от 1, 20 м от юг и от изток. Съдът приема, че този надзид е по фасадните стени и за него не е дадено съгласие, без да изложи съображения допустимо ли е предвиждането му с цел осигуряване на прозоречно осветление на приобщеното към апартамента таванско помещение.

Предвид изложеното обжалваното решение в отменителната част е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което налага отмяната му като неправилно. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да изследва посочените по-горе обстоятелства с излагане на съответните фактически и правни съображения, като при необходимост се назначи допълнителна съдебно-техническа експертиза.

1. Частната жалба срещу решението в прекратителната му част е допустима като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 230 АПК.

Разгледана по същество е основателна.

За да остави без разглеждане като недопустимо оспорването на В. М. и Е. М., съдът приема, че то е подадено извън преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 ЗУТ. Излага съображения, че разрешението за строеж е било съобщено лично на В. М. на 12.04.2019 г., който факт е удостоверен с нейния подпис върху представения по делото разписен лист. При тези данни приема, че за нея и за съпруга й Е. М., в качеството им на етажни собственици на ап. № 4, срокът за оспорване на индивидуалния административен акт е изтекъл на 30.04.2019 г., а жалбата е постъпила при органа едва на 31.05.2019 г., поради което е просрочена.

Решението с характер на определение в прекратителната част е неправилно по следните съображения:

Видно от разписен лист за обявяване, за оспореното разрешение за строеж е извършено съобщаване, като в него изрично е посочено, че може да се обжалва от заинтересованите лица по чл. 149, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ пред началника на Столична РДНСК чрез район "Слатина", Столична община. Към този момент разпоредбата на чл. 216 ЗУТ, предвиждаща оспорване на разрешението за строеж заедно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти пред началника на РДНСК, е отменена с ДВ, бр. 25/2019 г. Разписният лист съдържа подпис на В. М., с отбелязване на дата 12.04.2019 г. По делото е представена жалба срещу разрешението за строеж, подадена от частните жалбоподатели и ответниците в настоящото производство, чрез главния архитект на района до началника на РДНСК – София град, входирана в деловодството на район "Слатина" на 25.04.2019 г., т. е. в указания в обявлението 14-дневен срок. Обстоятелството, че е адресирана до неправилно посочения в съобщението орган, който към този момент не е компетентен да се произнесе по нея, не може да обуслови извод за подаването й извън срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ. Издателят на РС е бил длъжен след постъпване на жалбата да я изпрати на административния съд, компетентен да се произнесе по нейната допустимост, респ. основателност, а не да извършва ново съобщаване на административния акт. Като не съобразява наличието на подадено оспорване от В. М. и Е. М. в рамките на преклузивния срок, оставя го без разглеждане и прекратява производството по делото в тази част, съдът постановява неправилно решение в тази част. Същото подлежи на отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по оспорването на В. М. и Е. М. при съобразяване с дадените по-горе указания.

По исканията за присъждане на разноски за касационната инстанция дължи произнасяне първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение