Решение № 688 от 27.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1555/2009 г.

Решение № 688 от 27.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1555/2009 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Костадинка Арсова Производството е по чл. 290, ал. 2 ГПК. С определение № 700 от 28.07.2010 г. е допуснато обжалване по касационната жалба на Р. А. А. на решение № 631 от 12.05.2009 г. по гр. д. № 181 от 2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение от 31.10.2008 г. на Варненския районен съд по гр. д. № 4338 от 2006 г. и уважен предявеният от С. С. К. срещу Р. А. А. отрицателен установителен иск за собственост на част от имот пл. № 207 с площ от 382 кв. м по плана на с. о. "В." при граници им. пл. № 208, останалата част от им. пл. № 207 и от две страни път. Обжалването е допуснато по процесуалния въпрос за допустимите доказателствени средства за установяване на учреденото право на ползване по някои актове на Министерския съвет и за значението на представеното удостоверение за ползване. Касацията е допусната при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Ответницата С. С. К. е заявила становище в отговора, представен в производството по допускане на касационно обжалване на решението. В този отговор се излагат и аргументи по неговата правилност. Ответникът Я. С. Я. се е отказал от иска и производството по отношение на него е прекратено, като определението е влязло в сила. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена от надлежна страна срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за нея, в едномесечния законен срок. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Варненския окръжен съд е намерил, че предявеният от С. С. К. срещу Р. А. А. отрицателен установителен иск за собственост на част от имот пл. № 207 с площ от 382 кв. м по плана на с. о. "В." при граници им. пл. № 208, останалата част от им. пл. № 207 и от две страни път е допустим, но неоснователен. Основанието за допустимост на иска е намерил в липсата на заповед по § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Счел е, че представеното удостоверение у-ние № 267 от 8.01.1980 г. е неавтентичен документ, тъй като не е подписан от Председателя на ИК на ОНС поради което не може да установи учреденото право на ползване. Приел е, че това право не се доказва и от Протокол № 10 от 25.12.1979 г. на ОбНС "А.", съдържащо списък на лицата, на които по реда на ПМС № 76 от 1979 г. е предоставено право на ползване в с. "К.", м. "К.", тъй като в протокола не са посочени граници. Допълнително е изложил бегли мотиви относно невъзможността да се придобие правото на собственост по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, защото не е установено по категоричен начин, че върху имота съществува постройка, изградена преди 1991 г., която да е съобразена с ограничителната разпоредба на § 1в, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Последно не е кредитирано заключението на вещото лице, което счита, че между имота, който се претендира от ищцата и този който се притежава от ответника липсва идентичност. Прието, че наличието на две граници обуславя индивидуализиране и съвпадение на търсения притежавания имот. Настоящия състав намира, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Основният аргумент за отхвърляне на иска е обстоятелството, че удостоверение № 276 от 8.01.1980 г. не е подписано от Председателя на ИК. Представеното удостоверение, което е свидетелстващ документ, установява, че Общинския съвет е взел решение за предоставяне правото на ползване. Документът е издаден в изпълнение на удостоверителната функция на Об. НС, [населено място]. От липсата на подпис на Председателя на ИК не може да се направи извод, че право на ползване по реда на ПМС № 76 от 75 г. не е било предоставено от компетентен орган, още повече, че безспорно е установено, че с решение № 9 от 25.12.1979 г. наследодателят на касатора е бил включен в списък за предоставяне на места за ползване и този списък е утвърден. Компетентността е била на колективния орган на изпълнителната власт - Общинския народен съвет и е налице надлежно предоставяне на право на ползване. Вторият аргумент обусловил отхвърлянето на иска е наличието на идентичност между претендираното и ползваното място, което съда е открил в съвпадението на две от границите на имота, като не се е доверил на заключението. Две граници на недвижим имот обаче са недостатъчен индивидуализиращ белег, поради което и направеният извод се явява необоснован. На последно място въззивният съд е счел, че не следва да бъде установявано наличието на сграда върху имота, което също налага извод за постановяване на съдебен акт по неразяснено дело. Решението е неправилно и следва да се отмени и тъй като е необходимо осъществяване на допълнителни процесуални действия по събиране на доказателства относно наличието на сграда, то делото следва да се върне на Варненския окръжен съд за ново произнасяне от друг съдебен състав. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.,