Решение № 13868 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15684/2014 г.

Решение № 13868 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15684/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Русе представлявана от кмета Пламен Стоилов, против решение № 29 от 12.09.2014 г., постановено по адм. д. № 159/2014 г. по описа на Административен съд - Русе. Излагат се доводи за незаконосъобразност и се иска отмяна на съдебния акт. Счита се, че в конкретния казус общината не е действала в качеството си на административен орган. Снимковия материал е направен по повод събиране на доказателства по друго гражданско дело в което страни са общината и Захари Монев. Поддържат се доводи в насока, че искът се явява и недоказан. С втората касационна жалба, подадена от Захари Монев се оспорва съдебното решение в осъдителната му част относно размера на присъденото обезщетение. Счита се, че то е занижено, при положение че искът е напълно доказан. нарушени са му основни човешки права определени от Конституцията. Иска се увеличаване на присъдения размер на обезщетението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Поддържа доводи за правилност на съдебното решение, тъй като защита на личността е гарантирана от държавата. По отношение на размера, счита че е съобразен принципа на чл. 52 от ЗЗД. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК, намира същите за допустими. Разгледани по същество, и двете касационни жалби са неоснователни по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от Захари Монев за заплащане от Община - Русе на обезщетения за неимуществени вреди, причинени му от незаконосъобразни действия на държавни органи и/или длъжностни лица, изпълняващи административната дейност към общината. Съдът е установил, че ищецът без негово съгласие е бил фотографиран както той така и имотът му от длъжностни лица на общината, без негово съгласие и разрешение. Това действие предизвикало притеснение и безпокойство у него. С обжалваното решение съдът е уважил частично жалбата на Монев срещу незаконосъобразни действия на служители на общината, които на 18.11.2013 г. са извършили заснемането без да уведомят ищеца. За да уважи частично жалбата съдът е приел, че в хода на съдебното дирене са представени нужните доказателства, от които да се докаже, че действително има установени незаконосъобразно действия, извършени от длъжностни лица на общината, които са поставили Монев в неблагоприятни условия -притеснение и безпокойство относно целта на заснемането на имотът му и лично него. Решението е обосновано и законосъобразно и следва да се остави в сила. При постановяване на решението съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, релевантни за предмета на делото - незаконосъобразност на извършените действия на административния орган, от които са настъпили твърдените вреди за лицето. Защитата на достойноството на личността се гарантира от Конституцията и следва да се ползва от защита срещу посегателства, които го накърняват. Неоснователни са доводите на Община Русе за недоказаност на предявения иск. От приложения по делото снимков материал безпорно е установено твърдяното незаконосъобразно действие на длъжностните лица на ответника. Ищецът претендира незаконосъобразно действие - чл. 204, ал. 4 от АПК, изразяващо се в нарушаване на основното право на гражданите за неприкосновеност в сферата на личния му живот, което в хода на процеса го е доказал. Фактът, че заснемането извършено от длъжностните лица на общината е с цел събиране на доказателства по друго гражданско дело между същите страни не прави извършените действия законосъобразни. Събирането на доказателства е следвало да се извърши по реда определен от ГПК. Без значение е и фактът, че снимките не са станали обществено известни, а са представени по делото и достъп до тях имат само страните. Това има значение само относно определяне на размера на обезщетението и първоинстанционния съд го е отчел, като е изложил и мотиви в тази насока обосноваващи определения размер на обезщетението. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че в конкретния случай е нарушено основно човешко право прогласено с нормата на чл. 8, § 1 КЗПЧОС и при такова нарушение засегнатия индивид винаги понася неблагоприятно въздействие върху личната си сфера породено от неизвестността и целта която преследва това действие. Неоснователна се явява и касационната жалба подадена от Захари Монев. Не са налице доказателства, които да променят установената от съда фактическа обстановка. С присъдения размер на обезщетението е спазен принципа за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Предвид отсъствието на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, решението като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано следва да остане в сила, а жалбата се отхвърли. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,