Решение № 15404 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16604/2011 г.
ВАСV отделение04.12.2012 г.докладчик Илиана Славовска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 268 от 23.11.2011 г., постановено по адм. дело № 407/2011 г. по описа на Административен съд Стара Загора. ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Стара Загора да заплати на Димитър Колев Павлов от гр. Стара Загора, ул. "Петър Парчевич" № 23 направени деловодни разноски в размер на 200 (двеста) лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 15404 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16604/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Директора на Областна дирекция на МВР - Стара Загора срещу решение № 268 от 23.11.2011 г., постановено по адм. дело № 407/2011 г. от Административен съд - Стара Загора, с което по жалба на Димитър Колев Павлов - началник на РУ "Полиция" Раднево е отменено наложеното му от касатора дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови ново, с което да отхвърли жалбата на Павлов срещу цитираната по-горе заповед, като не сочи конкретни касационни основания за неправилност на решението. Претендират разноски. Ответникът, в представен писмен отговор от процесуалния му представител излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли съда да остави в сила обжалваното решение, което счита за правилно. Претендира разноски, като представя и списък на направените такива. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: За да отмени оспорената пред него заповед за налагане на дисциплинарно наказание на държавен служител в МВР първоинстанционният съд е приел, че същата е постановена при съществено нарушение на предвидените административнопроизводствени правила. Решението е правилно. Съдът е изяснил спора по същество и правилно, въз основа на събраните доказателства е приел за установено, че по повод подадено до Министъра на вътрешните работи писмо, подписано от лице, което не е установено със заповед № 1429 от 21.06.2011 г. на Директора на ОД на МВР Стара Загора е извършена проверка по чл. 30, ал. 1, т. 5 ЗМВР. Цитираните в заповедта законови разпоредби уреждат задължението на директорите на ОД на МВР да разпределят бюджета на дирекцията и ръководят материално-техническото осигуряване, за което издават съответните заповеди. Посочените правни основания за издаване на тази заповед са е обусловени от съдържанието на писмото, в което са изложени твърдения за извършен ремонт на служебно барче в сградата на РУП Раднево. Проверката е приключила с извършването на справка рег. № 50976 от 19.07.2011 г. В последствие членовете на комисията, определена по заповед № 1429 от 21.06.2011 г. е изготвила и справка с рег. № 51104 от 20.07.2011 г. в която са отразени констатации на за извършени нарушения от страна на служители в РУП Раднево, датиращи от 1992 г. изразени в създаване и функциониране на сдружение на същите за осигуряване на храни и напитки в служебното барче. Въз основа на тази справка, в която обаче не посочен номерът на заповедта, въз основа на която е извършена, касаторът е издал процесната заповед, с която наложил на Павлов, в качеството му на началник на РУП - Раднево дисциплинарно наказание за извършено нарушение - неспазване на служебните правомощия и неупражняване на контрол над подчинени по чл. 224, ал. 2, т. 3 ЗМВР, изразяващо се в това, че от 16.11.2009 г. до момента на проверката не е упражнил нужния контрол над подчинените му служители и не е предприел мерки за прекратяване на дейността на сдружението и използване на помещението единствено по предназначение. При така установените факти, които не са спорни правилно съдът е приел, че в случая извършената проверка не е в рамките на дисциплинарно производство, при което издадената заповед е незаконосъобразна поради нарушение на предвидената в чл. 237, ал. 2 ППЗМВР процедура, разпореждаща на дисциплинарно наказващия орган да установи нарушението в рамките на дисциплинарно производство. Действително за нарушението, което е вменено на служителя не е от категорията на посочените в чл. 230, ал. 1 ЗМВР, за които дисциплинарното производство се образува с нарочна заповед, но от това не следва, че в рамките на извършване на друга проверка и без образувано дисциплинарно производство да бъде наложено дисциплинарно наказание на служител. Отделно от това, за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че сдружаването на служители във форма, подобна взаимно спомагателна каса за осигуряване на хранителни продукти и напитки в служебно барче не би могла механично да се приравни на търговска дейност, а още по малко на извършено нарушение от характера на описаното в заповедта - несъобразяване с разрешителния режим на МВР за отпускане и отчитане на парични средства. В случая "сдружението" на служителите е за осигуряване на пакетирани храни и напитки, каквито очевидно не са осигурени по друг начин в помещението по т. 2, б. "а" на заповед рег. № 39 от 20.05.2011 г. на РУП - Раднево. В случая от представените писмени доказателства се установява, че взаимоотношенията между служителите са уредени аналогично на уредбата, предвидена в Типовия устав за устройството и дейността на взаимноспомагателните каси при профсъюзните органи и организации - издаден от председателя на ЦС на БПС, обн., ДВ, бр. 95 от 16.12.1988 г., попр., бр. 97 от 23.12.1988 г. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото ОД на МВР Стара Загора следва да бъде осъдено да заплати на Димитър Колев Павлов направените деловодни разноски за тази инстанция в размер на 200 лв., представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 237, ал. 2 ППЗМВР