Решение № 8294 от 18.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 876/2014 г.

Решение № 8294 от 18.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 876/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Мустафа Саного, гражданин на Мали, чрез адв. Пламен Желев срещу решение № 6285 от 17.10.2013 г., постановено по адм. д. № 2603/2013 г. по описа на АС-София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно като, вместо него, ВАС постанови друго по съществото на спора, с което да осъди държавна агенция за бежанците да заплати на ищеца претендираното от него обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 лв., претърпени от незаконосъобразното бездействие на агенцията да регистрира Саного като търсещ закрила по ЗУБ едновременно с получаване на подадената от него молба за закрила. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява. Представлява се от адв. Савова, която поддържа касационната жалба, а по същество моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно по съображения, изразени в жалбата. Ответникът, Държавна агенция за бежанците, редовно призован, не изпраща представител, не депозира отговор на касационната жалба или писмени бележки по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС- София град е отхвърлил иска на Мустафа Саного, гражданин на Мали /Кот Д"Ивоар срещу ДАБ за присъждане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в размер на 1.00 лв за неимуществени вреди - психически и физически страдания, претърпени от чужденеца от незаконосъобразното бездействие на ДАБ да регистрира същия като търсещ закрила по ЗУБ за периода от подаване на молбата му за регистрация на 23.11.2012 г. до 12.03.2013 г., довело до задържането му в СДВНЧ. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - София град, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства, е приел, че предявеният иск е неоснователен, тъй като не са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Макар съдът да е приел, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразно фактическо бездействие на органите на ДАБ да изпълнят свое задължение, пряко произтичащо от закон, а именно - да изпълнят задължението си по чл. 61, ал. 2 от ЗУБ и да регистрират чужденеца като търсещ закрила едновременно с получаване на молбата му от 27.11.2012 г., вместо около 4 месеца по-късно, според съда недоказани остават други две от изискуемите предпоставки, а именно: реално претърпяна вреда от рода на претендираната, както и наличието на пряка причинно- следствена връзка между незаконосъобразното фактическо бездействие и евентуално настъпилите вреди. Обжалваното съдебно решение е правилно, макари и по частично различни от изложените в него съображения. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице и първата материалноправна предпоставка за ангажиране отговорността на ДАБ за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразно фактическо бездействие на органите на ДАБ да извършат регистрация на ищеца по чл. 61, ал. 2 от ЗУБ и да открият лично досие на същия едновременно с подаване на молбата му закрила за периода от 27.11.2012 г. - датата на подаване на молбата му до МВР до 12.03.2012 г. - датата на регистрацията му в ДАБ, доколкото липсва определено в закона задължение регистрацията на чужденеца по чл. 61, ал. 2 да стане едновременно с молбата за закрила - от една страна, а от друга - липсва определен в закона срок, в който тази регистрация да бъде осъществена. Посочените от касатора в касационната му жалба правни норми - тези на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредбата за отговорността и координацията на държавните органи, осъществяващи действия по прилагането на Регламент (ЕО) № 343/2003 г. на Съвета от 18 февруари 2003, Регламент (ЕО) № 1560/2003 г. на Комисията от 02 септември 2003 г., Регламент (ЕО) № 2725/2000 г. на Съвета от 11 декември 2000 г. и Регламент (ЕО) № 407/2002 г. на Съвета от 28 февруари 2002 г. и на чл. 20, т. 2 от Наредба № Iз-1201 от 01.06.2010 г. за реда за временно настаняване на чужденци, за организацията и дейността на специалните домове за настаняване на чужденци, не обосновават срок, в който следва да се осъществи задължението на ДАБ да регистрира чужденеца по чл. 61, ал. 2 от ЗУБ. Нещо повече - съгласно чл. 1, ал. 2 от първата, цитирана по-горе наредба, от разпоредбите на наредбата не произтичат никакви права и задължения, които могат да бъдат ползвани пряко от или за чужденците, подали молба за статут, а видно от трактовката на самия касатор на задълженията на органите на ДАБ във връзка с чл. 20, т. 2 от Наредба № Iз-1201 от 01.06.2010 г. освобождаването на чужденеца от СДВНЧ се извършва въз основа на уведомително писмо от страна на ДАБ до Дирекция" Миграция" за планираната дата на регистрация по реда на чл. 61, ал. 2 от ЗУБ - т. е. регистрацията по принцип следва подаването на молбата, без да е посочен срок за извършването й, след неспазването на който може да се твърди наличие на фактическо бездействие. Отделно от гореизложеното съдът споделя и развитите в становището на представителя на ВАП доводи за това, че ищецът не се е възползвал от предоставената му в чл. 256 от АПК възможност да поиска с изрична молба регистрация и при ново нерегистриране да упражни правото си да оспори това бездействие в 14-дневния срок по чл. 256 от АПК. Дори да се приеме, че нерегистрирането на чужденеца за периода 27.11.2012-12.03.2013 г. съставлява незаконосъобразно фактическо бездействие на органите на ДАБ да извършат действие, пряко произтичащо от нормативен акт по чл. 257 от АПК, то и в този случай не са налице основания за ангажиране отговорността на държавата за вреди, както правилно е заключил АССГ. За основателността на претенцията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не е достатъчно наличието на отменен като незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно фактическо действие или бездействие. Необходимо е да бъдат осъществени кумулативно, наред с първата предпоставка, и останалите елементи от сложния фактически състав на тази отговорност, като за наличието им ищецът следва да проведе пълно и главно доказване - следва да докаже реалното претърпяване на твърдените вреди и наличието на причинно-следствена връзка между вредите и незаконосъобразното фактическо бездействие. Ищецът не е доказал нито реалното претърпяване на вредата, нито причинно-следствената връзка с неизвършването на регистрацията. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение