Решение № 4685 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7209/2013 г.

Решение № 4685 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7209/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Рагед Хатем Алхайдари, гражданка на Ирак против решение № 2276/08.04.2013 г., постановено по адм. д. № 2805/2013 г. от Административния съд София-град. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването от Рагед Хатем Алхайдари против решение № 51/15.01.2013 г. на председателя на ДАБ към МС на РБ. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. От обстоятелствената част на жалбата следва, че поддържаните касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което се върне преписката за ново разглеждане от административния орган. Ответникът, председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет на Република България не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: С Решение № 51 от 15.01.2013 г., Председателят на ДАБ е отказал предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателката. Решението е предмет на оспорване пред административния съд. Административният съд е приел за установено, че от приложените към административната преписка писмени доказателства, е видно, че с решение № ДП-185 от 04.10.2012 г на Решаващ орган при ДАБ към МС на РБ е образувано производство по предоставяне на статут на чужденката. По делото няма доказателства кога решението за отказан статут е връчено на чужденката на разбираем език. Съдът е намерил предявената жалба за процесуално допустима, подадена в преклузивния срок от легитимирана страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства и най-вече от бежанската история на чужденката е видно, че представената от нея история е недостоверна и пълна с противоречия. В първоначалното интервю чужденката е посочила, че е напуснала Ирак заради убийството на брат й през 2004 г., който е намерил смъртта си заради съвместната работа с американците, а след това твърди, че брат й е бил убит заради стабилното си финансово състояние и статут на заможен човек. Посочени са от съда и противоречията относно извършеното нападение в дома й - в собственоръчната молба, е написала, че домът й бил нападнат от маскирани лица, а в интервюто от 06.11.2012 г. твърди, че не е видяла никой да влиза в къщата, а е чула само гласове, след като излязла от мястото, където се била скрила, видяла, че била сама в къщата и нямало никой от родителите и братята й. От деня на нападението нямало информация за близките си, не се била чувала с тях, а в интервюто от 06.11.2012 г. сочи, че нейните роднини я обвинявали за случилото се в дома й - нейните чичовци и лели. Съдът е приел, че тези твърдения на оспорващата са нелогични, защото няма как тя да знае дали някой от роднините й я упреква и обвинява за случилото се, при положение, че един път твърди, че не поддържа контакти с тях, след това твърди, че е напуснала страната си в същия ден на нападението. Не става ясно как и по какъв начин е разбрала за обвиненията на роднините си, след като веднага е напуснала страната си и не поддържа никакви контакти с тях. Съдът е посочил, че противоречията продължават и относно получаването на заплахи - устни и писма - веднъж твърди, че имало такива и по отношение на нея, а после, че не си спомня, кога за последно е получила заплахи, след това твърди, че лично спрямо нея заплахи не са отправяни. Отбелязано е от съда, че в интервютата оспорващата изрично е заявила, че проблеми с официалните власти няма и не е имала, не е арестувана или осъждана и не имала проблеми заради своята етническа принадлежност, нито пък поради своята религия. В проведеното съдебно заседание на 02.04.2013 г. е заявила, че е приела нова религия, заради мъжа до нея. Казала е, че е бременна в шестия месец. Смяната на религията е извършена, след като същата е напуснала страната си в хода на съдебното производство. Следва да се отбележи, че в хода на административното производство, чужденката ясно и категорично е заявявала, че е мюсюлманка. Не е ясно каква е новата религия, която е приела. Съдът е приел, че спрямо изложената бежанска история не са налице предпоставките по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. От разказаната бежанска история, съдът е приел, че не може да се приеме, че същата е напуснала страната си, поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, нито заплашване от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, защото тя не е имала никакви проблеми, както с официалните власти, така и с когото и да било, и за нея не съществува бъдещ или евентуален риск от посегателство. Съдът е преценил твърдението на жалбоподателката относно това, че е била изнасилена от двама полицаи, като нейна защитна теза. Посочил е, че това обстоятелство не е споменато в собственоръчно написаната декларация от страна на чужденката, а в последствие при интервютата е заявено като събитие, случило й се. Съдът е приел, че това само по себе си не може да обуслови предоставяне на хуманитарен статут или пък да води до основателен страх от преследване, защото дори и да приемем, че и се е случило изнасилването, то само по себе си е криминално деяние и като такова попада извън приложното поле на ЗУБ. Формиран е извод от съда, че спрямо чужденката няма обстоятелства, които да застрашават свободата й, живота или сигурността й от официалните власти в Ирак, или пък от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Не са налице и заплаха спрямо чужденката, породена от ситуация на безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. Прието е, че в решението си от 17.02.2009 г. Съдът на Европейските общности по преюдициално запитване е дал тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в", във връзка с чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО/, като съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото и протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, се преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава - членка, пред която се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. От Справката за ситуацията в Ирак от дата 28.11.2012 г., е видно, че въпреки значителния спад на терористичната активност в Ирак, остават чести нападенията срещу политически фигури, служители на органите на сигурността и магистратурата. По отношение на сигурността продължават да съществуват проблеми, свързани с терористични действия, но тези терористични актове безспорно не могат да се определят като безогледно насилие и като въоръжен конфликт, в страната възникват ограничени инциденти, които имат определени цели, но не са в състояние да предизвикат масов ефект и не може да се очаква от което и да е правителство, че може да гарантира сигурността на всички граждани. Няма доказателства за наличие на хуманитарни причини, посочени в разпоредбата на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ по отношение на чужденката, а посочените от нея причини да живее в България, безспорно имат само и единствено личен характер. Настоящият съдебен състав преценява обжалваното съдебно решение като правилно. Съдът е обсъдил и преценил данните от интервютата, проведени с жалбоподателката и обосновано е приел, че в разказаната от нея история има противоречия, които разколебават достоверността й. Извън съображенията на първоинстанционния съд, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав, следва да се посочи и обстоятелството, че на интервюто, проведено с кандидата на 08.08.2012 г. видно от съставения протокол за него (лист 53 и сл. от делото), кандидатката е посочила, че нейното желание винаги е било да отиде в Европа или Америка, да продължи обучението си и семейството й да се гордее с нея. Това обстоятелство е в подкрепа на вече формирания извод от първоинстанционния съд, че причините, мотивирали жалбоподателката да напусне страната си на произход, са лични и не са свързани със страх от преследване, или заплаха за живота й. В обжалваното решение е обсъдена от съда и обстановката в Ирак въз основа на информацията, съдържаща се в представената по делото справка, издадена от дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд". Обоснован е изводът на съда, че установената обстановка в страната на произход на жалбоподателката не предполага предоставянето й на хуманитарен статут. В касационното производство се представи писмен документ (с идентификатор BULSO/L014/004 ), издаден от представителя на представителството на ВКБООН в България (лист 20 от делото), в който е записано, че г-жа Ал-Хайдери е призната за бежанец от Представителството на ВКБООН Сирия. Представеният документ не следва да се преценява във връзка с правилността на обжалваното съдебно решение, респективно със законосъобразността на процесното обжалвано решение на ДАБ, тъй като той не е бил факт по времето, когато съдебното решение е постановено, респективно решението на ДАБ е издадено. Обстоятелството, което този документ удостоверява също не е било съобщено от кандидата по време на проведените с него интервюта. В случай, че жалбоподателката поддържа, че и към настоящия момент има бежански статут, признат от офиса на ВКБООН в Сирия, тя следва да инициира въз основа на това обстоятелство ново производство пред ДАБ, в което то се прецени от компетентния административен орган вкл. и чрез мнение за него от ВКБООН чрез своя представител в България, по аргумент от чл. 3, ал. 2 от ЗУБ. По изложените съображения, решението на административния съд като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 91 от ЗУБ вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд