Решение № 2690 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12935/2013 г.

Решение № 2690 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12935/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Свилена Проданова Производството по делото е образувано по молба на "Радомир метали" АД гр. Радомир за отмяна на съдебно решение № 6358/10.05.2013 г. по адм. дело № 4857/2012 г. по описа на ВАС, първо отделение, в частта, в която е отменено решение № 507/6.02.2012 г. по адм. дело № 6849/2010 г. на Административен съд София-град и е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 2900900290/25.03.2010 г. на инспектор по приходите в ТД на НАП "Големи данъкоплатци". Молителят твърди в искането си, че са налице основанията по чл. 239, т. 1, 3 и 4 АПК. Представят се към молбата писмени доказателства. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по молбата за отмяна - Директор на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, взема становище за неоснователност на молбата за отмяна. Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в сроковете по чл. 240 АПК. Молбата е процесуално допустима. По претенцията за отмяна на основание чл. 239, т. 3 и 4 АПК. Молителят поддържа, че тези основания за отмяна по чл. 239, т. 3 и 4 АПК са налице досежно тази част от решение № 6358/10.05.2013 г. по адм. дело № 4857/2012 г. по описа на ВАС, първо отделение, с което е отменено решение № 507/6.02.2012 г. по адм. д. № 6849/2010 г. на Административен съд София-град, в която с ревизионен акт /РА/ № 2900900290/25.03.2010 г. на инспектор по приходите в ТД на НАП "Големи данъкоплатци" са установени задължения по ЗДДС, произтичащи от отказано право на приспадане на данъчен кредит и лихви по фактура, издадена от "Стикс-04" ЕООД /с предходни наименования "Про Италия" ЕООД и "Дион" ЕООД/. Отказаното право на приспадане касае данъчен период м. 09.2004 г., фактурата е с предмет "СМР". Съгласно чл. 239, т. 3 АПК актът подлежи на отмяна, ако е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В случая молителят счита, че основанието е налице, тъй като РА № 2900900290/25.03.2010 г., в частта му относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 37/17.09.2004 г., издадена от "Стикс 04" ЕООД, е основан на ДРА № 374/2004 г., който впоследствие е бил отменен с решение № 6096/3.05.2011 г. по адм. дело № 11851/2010 г. по описа на ВАС, първо "а" отделение. За да е налице соченото основание следва кумулативно да са налице няколко предпоставки - би следвало отмяната на ДРА № 374/2004 г. да е с обратна сила, правните последици на същия ДРА да са били преюдициални за спора и ДРА да е отменен след приключване на устните състезания в последна инстанция по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. В случая е налице отмяна на ДРА с обратна сила предвид постановеното решение по адм. дело № 11851/2010 г. по описа на ВАС, първо "а" отделение, но не са налице останалите две предпоставки. ДРА № 374/2004 г. е отменен с влязло в сила решение на 3.05.2011 г., докато устните състезания по касационното производство по адм. дело № № 4857/2012 г. по описа на ВАС, първо отделение, са приключили в заседанието на 28.11.2012 г. Отмяната на ДРА № 374/2004 г. е била известна на съда и на страните, обсъждана е в мотивите още при постановяване на първоинстанционното съдебно решение от АССГ по адм. дело № 6849/2010 г., съответно и при постановяване на касационното решение, чиято отмяна се иска. По тези причини това обстоятелство не е и ново по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. На следващо място ВАС, в настоящия си състав, не намира, че правните последици от отмяната на ДРА № 374/26.11.2004 г. са преюдициални за спора, чийто предмет е бил законосъобразността на ревизионен акт № 2900900290/25.03.2010 г. на инспектор по приходите в ТД на НАП "Големи данъкоплатци". Не се подкрепя от събраните доказателства, поради което се явява неправилна тезата на молителя, че РА от 2010 г. е продължение на ДРА от 2004 г. Вярно е, че при издаване на РА от 2010 г. са приобщени факти, обстоятелства и доказателства, приети и ползвани при издаване на ДРА от 2004 г., тъй като предметът на сделките между "Радомир метали" и "Стикс 04" е сходен и при двата ревизирани периода, но всеки от тези два акта е със самостоятелно правно съществуване, което не е зависимо от действителността и законосъобразността на другия акт. Не е налице преюдициалност, тъй като за това дали е налице или липсва право на приспадане на данъчен кредит за всеки отделен данъчен период и за всяка издадена фактура, било то и при наличие на субективни или обективни връзки между тях, се изследват изначално всички относими обстоятелства, преценяват се конкретно релевантните факти. В случая само и единствено поради отмяната на ДРА от 2004 г., издаден за предходен данъчен период и относно фактури, издадени в този период, макар и между същите страни и със същия предмет, не би се стигнало до различно разрешаване на правния спор, имащ за предмет законосъобразността на РА от 2010 г. Ето защо липсва обусловеност и оттам не е налице преюдициалност. Не може да се приеме, нито че решението, чиято отмяна се иска, нито че потвърденият с това решение РА от 2010 г., са основани на ДРА от 2004 г. За да е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, следва между същите страни, за същото искане и на същото основание да има постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Като такова се сочи решение № 6096/3.05.2011 г. по адм. дело № 11851/2010 г. по описа на ВАС, първо "а" отделение. За да съществува противоречие по смисъла на разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК, е необходимо да има пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени съдебните актове, а такова не е налице. Следва да се съобрази и задължителното тълкувание на разпоредбата, дадено в Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на ВАС по т. д. № 4/2010 г., докладчик съдията Румяна Монова, според което разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Доколкото решение № 6096/3.05.2011 г. по адм. дело № 11851/2010 г. по описа на ВАС, първо "а" отделение няма за предмет правото на приспадане на данъчен кредит по фактура № 37/17.09.2004 г., издадена от "Стикс 04" ЕООД и със същото решение няма отмяна на ревизионен акт досежно тази фактура, не може да се приеме, че е налице противоречие с решение № 6358/10.05.2013 г. по адм. дело № 4857/2012 г. по описа на ВАС, първо отделение, с което като е отменено решение № 507/6.02.2012 г. по адм. д. № 6849/2010 г. на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата срещу РА № 2900900290/25.03.2010 г. на инспектор по приходите в ТД на НАП "Големи данъкоплатци", с който са установени задължения по ЗДДС, произтичащи от отказано право на приспадане на данъчен кредит и лихви по фактура № 37/17.09.2004 г., издадена от "Стикс 04" ЕООД. Не са налице две противоречащи си и влезли в сила съдебни решения, поради това, че същите имат за предмет различни административни актове, които от своя страна имат за предмет установяване на публични задължения, произтичащи от различни основания. По изложените дотук съображения ВАС, в настоящия си състав, намира, че не са налице наведените основания за отмяна по чл. 239, т. 3 и 4 от АПК, поради което молбата за отмяна в тази й част е неоснователна и следва да се отхвърли. По претенцията за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК. Молителят поддържа, че тези основания за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК са налице досежно тази част от решение № 6358/10.05.2013 г. по адм. дело № 4857/2012 г. по описа на ВАС, първо отделение, с което е отменено решение № 507/6.02.2012 г. по адм. д. № 6849/2010 г. на Административен съд София-град, в която с ревизионен акт /РА/ № 2900900290/25.03.2010 г. на инспектор по приходите в ТД на НАП "Големи данъкоплатци" са установени задължения по ЗДДС, произтичащи от отказано право на приспадане на данъчен кредит и лихви по фактури, издадена от ""ПИК" 2000" ЕООД, "Вики трейд 1" ЕООД, "Строй комерс М" ЕООД, "Жикс тулс" ЕООД, "Ем Ер трейд" ЕООД, "Кибер" ЕООД, "Аси пакинг" ЕООД, "Експорт интернешънъл 07" ЕООД, "Бул шоп" ЕООД, "атан трейдинг" ЕООД, "Бизнес корект" ЕООД, "Тимбър 1" ЕООД и "Метал комерс" ЕООД. Съгласно чл. 239, т. 1 съдебното решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Писмените доказателства следва да са нови, т. е. не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане дължимата грижа от страната, искащата отмяната, до момента на приключване на устните състезания в касационната инстанция. Те следва да са от съществено значение за делото, т. е. следва да установяват факти, които в случай, че бъдат установени биха могли да доведат до различно разрешаване на правния спор, предмет на делото. Представените писмени доказателства са документи за качество, сертификати, декларации за съответствия и фактури, относно стоките, предмет на фактурите, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Частните документи са представени на ревизираното лице от доставчиците му, изброени по-горе след приключване на последното заседание в касационната инстанция. Всички тези доказателства обаче са издадени и са били съществуващи преди този момент. По никакъв начин не се установява твърдяното от молителя обстоятелство, че не са му бил известни, тъй като са придружавали стоките по предходни доставки - между неговите доставчици и техните предходни такива. При полагане на дължимата грижа получателят по доставки е можело и е следвало да се снабди с тези документи, имащи значение за качеството и произхода на стоките още при фактуриране на стоките или поне в хода на ревизионното и съдебно производства, в които спорният момент е бил реалността на доставките. Няма данни тези документи да са искани от доставчиците и да е отказано предаването им. Изводът е, че всички тези писмени доказателства е можело да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа за установяване на релевантните за спора обстоятелства. На следващо място настоящият петчленен състав на ВАС намира, че тези доказателства, ценени поотделно или в тяхната съвкупност, за всеки отделен доставчик, не са от съществено значение за делото. Това е така, защото се приема, че дори и същите да са били приобщени към доказателствения материал по делото преди приключването му в касационната инстанция, това не би довело до различно разрешаване на спора. Видно е от решението, чиято отмяна се иска, е че решаващият мотив на съда за отхвърляне на жалбата е липсата на реалност на доставките поради недоказано прехвърляне на собственост, неустановен транспорт и съхранение, липса на материални възможности на доставчиците и др. Ето защо, дори и тези доказателства да са били налични, не би се стигнало до друго разрешаване на спора. Значението на новите доказателства, поотделно или съвкупност, не се сочи и от молителя в молбата му за отмяна. По изложените съображения молбата за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК е неоснователна и следва да се отхвърли. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,