Решение № 10023 от 27.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1975/2017 г.

Решение № 10023 от 27.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1975/2017 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ по касационна жалба на Д. О. Н. от С. против решение № 1752/09.12.2016 г., постановено по адм. дело № 617/2016 г. ан Административен съд Б.. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано, постановено в нарушение на процесуалния и материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Управителният съвет на Българска федерация по Таекуондо А. Т. Е. /БФТ/, представлява от председателя на УС не е взела становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на оспореното решение, което следва да бъде обезсилено. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АС Б. е отхвърлил жалбата на Д. О. Н. срещу решение № 2, в частта по т. 1 от Протокол № 142/28.01.2015 г. на УС на БФТ, в частта, в която е поискано обяваване на нищожност на посоченото решение и е оставил без разглеждане жалбата срещу същото решение, в частта, с която се иска отмяната му като незаконосъобразно. АС е установил следното от фактическа страна: Съгласно протокол № 126/05.03.2014 г. на УС на БФТ А. Т. Е., Д. О. Н. е определен за чл. на националния отбор на федерацията за мъже в дисциплините: специална техника и отборно мъже. На 27.03.2014 г. в Министерството на младежта и спорта /ММС/ е постъпила жалба от Н. с вх. № 26-00-10, с която състезателят по таекуондо се оплаква относно дисквалификацията му при преборването за титулярно място в националния отбор за участие на Европейското първенство в Минск през 2014 г. По повод тази жалба Председателят на УС на федерацията е изпратил отговор № 09-00-2777/28.03.2014 г. до ММС, с който е уведомил министъра за причините за изключването на жалбоподателя от националния отбор за ЕП през 2014 г. в Минск в дисциплината "индивидуално спаринг до 85 кг". Установено е по преписката, че жалбоподателят е извършил дисциплинарни нарушения: не се е явил на задължителен медицински преглед, не се е явил да вземе участие в подготвителния лагер на националния отбор по таекуондо. Отстраняването на Д. О. Н. от националния отбор е било отразено в различни медии. На 28.01.2015 г. е било проведено заседание на УС на БФТ А. Т. Е., на което е взето Решение № 2, обективирано в Протокол № 142/28.01.2015 г., на УС на федерацията, с което е наложено дисциплинарно наказание на Н. - "лишаване от състезателни права за една календарна година", както и налагане на глоба в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева. Това решение е било съобщено на жалбоподателя на 04.02.2015 г., чрез майка му М. Н. - видно от съпроводително писмо с изх. № 25/03.02.2015 г. и обратна разписка. Д. О. Н. е оспорил посоченото решение пред БлАС на 14.10.2016 г. АСБл е приел, че жалбата е процесуално недопустима за разглеждане, поради подаването й след изтичане на преклузивния срок за оспорване по чл. 140, ал. 1 от АПК, и в тази част е оставил същата без разглеждане. Тъй като в същата са били наведени и доводи за нижощност на оспорения акт, съдът е разгледал тези доводи по същество, като е приел, че не са налице такива пороци на акта, който да водят до неговата нищожност. Касационната инстанция намира оспореното решение за правилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в частта, с която се иска отменяне на решението като незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалния и на материалния закон, жалбата е процесуално недопустима, тъй като е просрочена. Решението е било съобщено на оспорващия на 04.02.2015 г., и тъй като него не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, правилно АС е приложил срокът по чл. 140, ал. 1 от АПК, а именно - срокът следва да се удължи на 2 месеца, като е изтекъл на 05.04.2015 г. Жалбата е подадена в АС Б. едва на 14.10.2016 г., поради което е просрочена и като такава не подлежи на разглеждане по същество. Поради това правилно АС е оставил същата без разглеждане и е прекратил производството по делото в тази част. Решението е правилно и в частта, с която е отхвърлено искането за прогласяване на нижощност на решението на УС на БФТ. Обосновани са изводите, че обжалваното решение пред АС е взето от компетентен орган - УС на БФТ А. Т. Е., в кръга на предоставените му с чл. 23, т. 3 от Дисциплинарния правилник на БФТ А. Т. Е.. Този правилник е утвърден с Решение № 1/13.05.2014 г. на УС и е влязъл в сила на същата дата 13.05.2014 г. Решението е подписано от членовете на Управителния съвет. Касационната инстанция споделя и мотивите, че решението е постановено в предвидената от закона писмена форма и има мотиви - фактически и правни основания, както и че в разпоредителната част се съдържа ясно волеизявление на дисциплинарнонаказващия орган, а само при липса на волеизявление в тази част на решението би било нищожно. В решението е посочено, че дисциплинарните наказания са наложени за необоснован отказ от участие в международно състезание ЕП за 2014 г. и в подготвителния лагер, преди европейското първенство, неявяването на жалбоподателя на функционален медицински преглед по определения за това график в клиника. Тези факти се потвърждават и от показанията на свидетеля Т. К., който установява, че жалбоподателят не се е явил на задължителен медицински преглед, не се е явил да вземе участие в подготвителния лагер на националния отбор по таекуондо. Правилно съдът се е позовал на непротиворечивата практика, която се подкрепя и от теорията, а именно, че мотивите на един административен акт могат да се съдържат и в документите, които са част от административната преписка. Дори и да се приеме, че липсват мотиви в обстоятелствената част на решението, то това ще води до унищожаемост, поради нарушаване на формата на акта, но не и до неговата нижощност. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не са претендирани пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,