Решение № 5738 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1874/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба от Н. С. от гр. София, чрез процесуален представител, против Решение № 39243/25.11.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 8755/2025 г., с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Решение № 2153-21-191/01.07.2025 г. на директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) София-град, с което е оставено без уважение оспорването й на разпореждане [номер]/39 от 16.05.2025 г. на длъжностно лице по пенсионно осигурявяне, с което е разпореден отказ да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 1 КСО. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че съдът не е обсъдил задълбочено и в съвкупност представените по делото писмени доказателства. Счита, че решаващият състав не е анализирал по-ранната практика на ВАС и противоречието ѝ с настоящата. Аргументира тезата, че атакуваният съдебен акт не е мотивиран, тъй като единствените съображения на решаващия състав са цитати от неотносимо към спора решение на ВАС. Изтъква, че рязката промяна в практиката на ВАС създава непоследователност и нарушава принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания, а и дискриминира оспорващата спрямо други държавни служители по служебно правоотношение в Министерството на вътрешните работи (МВР). Сочи, че изводът на съда за липса на предпоставките по чл. 69б, ал. 1 КСО и неприложимост на разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) е неправилен. В тези насоки развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение, както и на оспорения административен акт, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ София-град, чрез процесуален представител, с писмена защита и в о.с.з. оспорва нейната основателност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред АССГ е законосъобразността на Решение № 2153-21-191/01.07.2025 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е оставена без уважение жалбата на Н. С. срещу разпореждане [номер]/39 от 16.05.2025 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София-град, с което ѝ е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 1 КСО. За да достигне до извод за законосъобразност на оспорения акт, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Оспорващата има осигурителен стаж от първа категория, възлизащ на 15 години, 11 месеца и 1 ден и от трета категория, в размер на 16 години, 0 месеца и 16 дни. Общият ѝ осигурителен стаж, приравнен към трета категория труд, е 42 години, 6 месеца и 28 дни. Към датата на подаване на заявлението възрастта ѝ е [възраст], 10 месеца и 14 дни. Тя е полагала труд на длъжности, непосочени в Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП/ и Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране /НКТП/. При тази установеност първостепенният съд е счел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма. След анализ на събраните доказателства решаващият състав е възприел изцяло доводите на административния орган, като е подчертал, че наличието на предпоставките по чл. 69б, ал. 1 КСО е обусловено от характера на действително заеманата длъжност. Поради това и позовавайки се на цитираната практика на ВАС първоинстанционния съд е формирал крайния извод, че Н. К. попада в хипотезата на чл. 69 КСО и съобразно чл. 18, ал. 4 НПОС може да се пенсионира по реда на чл. 69б, ал. 1 КСО само при недостигащ й изискуем стаж, но не и при ненавършена възраст. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност. Съдът е изяснил спора от фактическа страна, като е ценил поотделно и комплексно събраните по делото доказателства и въз основа на тях е формирал съответстващи правни изводи. Противно на твърдението в касационната жалба първостепенният съд е изложил достатъчно конкретни мотиви, които ясно обосновават формираната от него крайна воля. Действително, той се е позовал частично на доводите, изложени в посоченото решение на ВАС, но така цитираните съображения са изцяло относими към процесния случай. Същите са допълнени от решаващия състав с подробни собствени мотиви по съществото на спора, в резултат на което е постановено обосновано и съответстващо на приложимия материален закон решение. Несподелимо е разбирането на касатора, че невъзприемането на тълкуването на чл. 69б, ал.1, т.1 КСО във вр.с чл.18, ал.4 НПОС, обективирано в решения на ВАС от 2020г и 2021г., е основание за неправилност на обжалвания съдебен акт. Независимо, че в този период част отделните тричленни състави са застъпвали противоположни становища относно приложното поле на чл. 69 и чл. 69б КСО, то към настоящия момент тези разминавания са преодолени и именно така е обезпечено еднаквото прилагане на закона и дължимата предвидимост на правораздаването. В този аспект следва да се посочи, че постигнатият от тричленните състави на ВАС идентитет на тълкуването на цитираните разпоредби от КСО няма за своя последица дискриминационно третиране на Н. С.. Това е така, тъй като възприетото от първостепенния съд становище на ВАС относно приложно поле на чл. 69б, ал.1, т.1 КСО е единно и се застъпва не само спрямо настоящия касатор, но и относно всички други лица, работещи по служебно правоотношение в МВР. В случая между страните не е спорно, че Н. С. има осигурителен стаж от първа категория 15 години, 11 месеца и 1 ден в МВР, и от трета категория 16 години, 0 месеца и 16 дни, в качеството ѝ на държавен служител в МВР. Безспорно е още, че общият ѝ осигурителен стаж, приравнен към трета категория труд, е 42 години, 6 месеца и 28 дни, а към датата на подаване на заявлението възрастта ѝ е [възраст], 10 месеца и 14 дни. Съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители по чл. 15, ал. 3, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Нормата на чл. 69, ал. 9 КСО предвижда, че от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по два месеца до достигане на 55-годишна възраст за лицата по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 КСО. Към 2025г. изискуемата възраст е 54 години и 4 месеца. Според чл. 69б, ал. 1 КСО, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при навършване на определена възраст, която за 2025г. за жените / вж. чл. 69б, ал. 1, т. 2 КСО/ е 51 г. Нормата на чл. 18, ал. 4 от НПОС дефинира, че лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО. Сравнителният анализ на горепосочените разпоредби сочи, че чл. 69, ал.1 и ал.2 КСО въвеждат изключение за определена категория осигурени лица относно правото им на пенсия за осигурителен стаж и възраст спрямо общата норма на чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, като разликата в пенсионните възрасти по чл. 69 и чл. 69б, ал. 1 КСО за 2025 г. е 3 години и 4 месеца. Същевременно, материалноправните предпоставки за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69, ал.2 и чл. 69б КСО са различни, като елемент от втория фактически състав е реалното и действително полагане на осигурителния стаж при условията на първа категория труд. За тези от тях, които изпълняват длъжности или извършват дейности по посочените в чл. 69 КСО специални закони, разпоредбата на чл. 69б, ал.1 КСО във вр. с чл. 18, ал. 4 НПОС е приложима само когато те са навършили необходимата възраст по чл. 69 КСО, но не им достига изискуемия осигурителен стаж. Тук следва да се посочи, че по аргумент от чл. 183, ал.3 ЗМВР, трудът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 при пенсиониране се зачита като първа категория. Съгласно чл. 104, ал.1 КСО, трудът от първа категория се определя с акт на Министерския съвет - ПКТП (отм.), и НКТП /в сила от 01.01.2000 г./. Според чл. 1 НКТП първа категория е трудът на: лицата, полагащи труд под земята, във въздуха, в атомна електроцентрала, в металургията, екипажи на кораби, специализирани в превози на химически вещества, нефтопродукти и въглища; работещи в машинното отделение на плавателни съдове от морския флот. Сред така очертания кръг не попадат държавните служители по чл. 142, ал.1 КСО, тъй като техният труд се зачита, но не е реално положен при условията на първа категория. Така очертаният нормативен регламент и конкретната фактическа установеност налагат извода, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия оспорващата има навършени [възраст] и е придобила осигурителен стаж, който приравнен към трета категория труд възлиза на 42 години, 6 месеца и 28 дни. Само формалното съответствие на изискванията на чл. 69б, ал. 1 КСО обаче не е основание за отпускане на пенсия, тъй като водещ е характерът не на приравняваната, а на действително извършваната дейност. Същата в случая не попада в обхвата на ПКТП (отм.) и НКТП. Следователно, спрямо оспорващата не е относима специалната норма на чл. 69б, ал.1 КСО. Приложима е разпоредбите на чл. 69, ал.2 КСО, изискваща изискуема възраст за 2025 г. от 54 години и 4 месеца. Тъй като тази възраст не е достигната от оспорващата, то Н. К. не може да придобие право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. 3а нея е неприложимо изключението по чл. 18, ал. 4 НПОС, което не само, че не противоречи на КСО, а е в корелация с последователните редакции на чл. 69 и чл. 69б КСО. Ето защо, достигайки до краен извод за неоснователност на оспорването, АССГ е постановил решение, което не страда от заявените касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за касационното производство, възлизащи на сумата от 100 евро. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение