Решение № 16058 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8512/2009 г.

Решение № 16058 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8512/2009 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Даниела Сергиева Тодорова, от гр. Дупница, против решение № 132/08.05.2009 г., постановено по адм. дело № 89/2009 г. по описа на Административен съд гр. Кюстендил. Жалбоподателката твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - директорът на Областна дирекция на МВР Кюстендил, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд гр. Кюстендил е отхвърлил жалба против заповед № 3551/20.11.2008 г., с която на касаторката е наложена принудителна административна мярка, изразяваща се в забрана за напускане на Република България и отказ за издаване на паспорт или заместващ го документ. Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е направил извод, че оспорената заповед е издадена при осъществяване на материалноправните предпоставки на чл. 75, т. 5 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) по отношение на Даниела Тодорова. По делото се установило, че същата е управител на еднолично дружество с ограничена отговорност, което има публични задължения в големи размери. Съдът посочил, че обжалването на ревизионния акт не спира изпълнението му, а по делото не са ангажирани доказателства, установяващи обезпечаване на дълга. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че управляваното от касаторката търговско дружество има публични задължения в размер на 153 436.43 лв., при което публичният изпълнител е поискал от компетентния орган да наложи принудителната мярка по чл. 75, т. 5 от ЗБЛД. Установено, е че е наложен запор върху банкови сметки на длъжника, по които няма достатъчно авоари за покриване на вземането. Наложена е и възбрана върху стоки, машини и съоръжения на стойност 3 866.85 лв. С оглед на изложеното изводът на първоинстанционния съд, че по отношение на Тодорова са налице материалноправните предпоставки на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД за налагане на ограничителната мярка е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Доводите на касаторката, че е налице обезпечение са неоснователни и недоказани. По несъмнен начин по делото е установено, че липсва надлежно обезпечение. Обстоятелството, че ревизионният акт е обжалван е право ирелевантно, тъй като, както правилно е посочил Административен съд гр. Кюстендил обжалването не спира изпълнението му, а публичния изпълнител изрично е заявил, че изпълнението на ревизионния акт не е спряно и липсва искане за спирането му. Доводите в касационната жалба относно незаконосъобразността на данъчно ревизионния акт не следва да се обсъждат, тъй като са правно ирелевантни за законосъобразността на оспорената заповед за налагане на принудителната административна мярка. В хипотезата на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД административният орган действа в условията на обвързана компетентност, като към момента на издаване на заповедта по отношение на жалбоподателката са били налице материалноправните предпоставки за налагане на ограничителната мярка. Даниела Тодорова, в качеството й на управител на търговско дружество, попада в категорията данъчно задължени лица, на които може да бъде наложена забрана по реда на чл. 221, ал. 6, т. 1 от ДОПК. Търговецът има публични задължения в големи размери, установени по надлежния ред. Налице е било и искане от публичния изпълнител за налагане на ПАМ. В това производство извън правомощията на съда е да обсъжда законосъобразността на данъчно ревизионния акт, т. е. да осъществява косвен съдебен контрол върху административен акт, подлежащ на обжалване по друг предвиден в закона ред. Неоснователен е и доводът на касаторката, че задължението не е установено по основание и размер. Първоинстанционният съд е обсъдил това възражение и правилно се е позовал на нормата на чл. 157, ал. 1 от ДОПК съгласно която обжалването на ревизионния акт пред съда не спира неговото изпълнение. Доказателства за спиране на изпълнението не са представени нито пред административния орган, нито в съдебното производство. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,