Решение № 9754 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6336/2012 г.

Решение № 9754 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6336/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Бранислав Александров Славов, прокурор от Апелативна прокуратура -София, изговена от адв. Янков, надлежно упълномощен, против решение № 1624/01.02.12 г., постановено от тричленен състав на VII-мо отделение на Върховния административен съд в производството по адм. д. № 7980/11 г. по описа на същия съд. С доводи за неправилност на решението се претендира отмяната му. Ответникът, Висш съдебен съвет, представляван от юрк. Карагонова, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав, намира допустимата, подадена от надлежно легитимираната страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба основателна по следните съображения: С обжалваното решение тричленен състав на VII-мо отделение на Върховния административен съд е отхвърлил оспорването на касатора Славов срещу решението на Висшия съдебен съвет по т. 17 от протокол № 19/30.05.11 г., с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 4 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ му е наложено дисциплинарно наказание "понижаване в ранг -прокурор в окръжна прокуратура - за срок от три години". За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че атакуваното административно решение е взето при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Данните, събрани в хода на дисциплинарното производство са обсъдени в съвкупност с доводите на страните. В мотивите на решението е възприет решаващ правен извод, че предметните на дисциплинарното производство случаи, сочат на усвоено от магистрата поведение, обективиращо съставите на дисциплинарните нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 и 4 ЗСВ и за материална законосъобразност на решението на Висшия съдебен съвет за налагане дисциплинарното наказание. Решението е постановено при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК. Изводът на тречленния състав, че проведеното срещу касатора дисциплинарно производство е в съответствие с предвидените в закона административнопроизводствени правила се оправдава от гледна точка на установяванията относно спазване нормите на чл. 310, ал. 1, чл. 312, ал. 1, чл. 316, ал. 2, 3,4 и 5, чл. 317, чл. 318 и чл. 319 ЗСВ. Императивната разпоредба на чл. 313, ал. 1 ЗСВ вменява в задължение на наказващия орган, а в случаите по чл. 311, т. 2 на дисциплинарния състав да изслуша привлеченото към дисциплинарна отговорност лице или да приеме писмените му обяснения, както и да събере доказателствата от значение за случая. В проведеното срещу касатора дисциплинарно производство е спазено само последното изискване - събрани са писмени доказателства във връзка с извършена проверка от Върховна касационна прокуратура и доказателствата, ангажирани от защитата. В досието на дисциплинарното дело липсват данни лицето да е изслушано, не са приложени негови писмени обяснения, както и данни, че е уведомено за правата му по посочения законов текст. Следва да се посочи, че уведомлението за образуване на дисциплинарното производство, изх. № 11-03-1224/17.12.10 г., надлежно връчено, не съдържа текст, указващ правата по чл. 313, ал. 1 ЗСВ на привлечения към дисциплинарна отговорност, за да се счете, че изслушване не е проведено и писмени обяснения не са предоставени по негова вина. Не санира нарушението по чл. 313, ал. 1 ЗСВ и обстоятелството, че касаторът е бил редовно уведомяван за проведените заседания на дисциплинарния състав, че е ползвал адвокатска защита и пълномощникът му е изслушан в хода по същество на дисциплинарното производство /п-л от 22.03.11 г./ Това са права, гарантирани с разоредбите на чл. 317, ал. 1 и чл. 318, ал. 2 и ал. 4 ЗСВ, спазването на които не освобождава дисциплинарния състав от задълженията му по посочения чл. 313, ал. 1 ЗСВ. Обсъденото нарушение не е констатирано и от Висшия съдебен съвет при вземане на обжалванато решение. Тези пропуски тречленният състав не е констатирал по реда на чл. 168, ал. 1 АПК, което налага извод за допуснато нарушение на съществено съдопроизводствено правило, обусловило материална незаконосъобразност на съдебния акт. Следва този акт да бъде отстранен от правния мир чрез отмяната му и в хипотезата на чл. 222, ал. 1 АПК вр. с чл. 313, ал. 2 ЗСВ заменен с нов, отменителен решението на Висшия съдебен съвет съдебен акт. Воден от изложеното, Върховният административен съд в настоящия петчленен състав на II-ра колегия,