Решение № 14359 от 27.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11176/2009 г.

Решение № 14359 от 27.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11176/2009 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 159, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на Христо Костадинов Пейков, от гр. Пловдив, ул. "Г. Александров" № 77, ет. 2, ап. 2, срещу решение № 808 от 17.06.2009 г. по адм. д. № 346/2009 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против обективиран в писмо с изх. № ИЯ (КАТ-495 от 22.01.2009 г. отказ на началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР Пловдив, да върне отнетото свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС). В жалбата се навеждат оплаквания, че атакуваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК. Иска се решението да бъде отменено и вместо него съдът да постанови друго, с което да отмени оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - началникът на сектор "Пътна полиция" (ПП) при ОДМВР Пловдив, не ангажира становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като обсъди данните по делото и оплакванията в касационната жалба, намира същата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата на касатора срещу акта на началника на сектор ПП при ОДМВР - Пловдив, първоинстанционният съд е приел, че отказът да бъде върнато СУМПС поради неплатени глоби по ЗДвП е постановен в съответствие с материалния закон. След подробен анализ на установените факти и тяхната правна квалификация, Административният съд е развил съображения, че издадените на жалбоподателя наказателни постановления са влезли в сила и подлежат на изпълнение, определените с тях вземания са ликвидни и изискуеми, като липсват доказателства да са погасени към датата на постановяването на отказа. Решението е правилно. По делото е установено, че на касатора са били наложени наказания за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата с издадени в периода 26.09.2001 г. - 15.07.2008 г. девет НП. На 12.12.2008 г., въз основа на влязлото в законна сила НП № 18615/1.11.2007 г. на началник група в сектор ПП - КАТ при ОДП Пловдив, касаторът е предал на контролните органи притежаваното СУМПС. С молба ВЯ-КАТ /850 от 13.01.2009 г. Пейков е поискал да му бъде върнато свидетелството, понеже е изтърпял определеното му с НП № 18615/1.11.2007 г. административно наказание "Лишаване от правоуправление" за срок от един месец. С оспорения отказ № ИЯ-495/22.01.2009 г. началникът на сектор ПП - ОДМВР Пловдив е уведомил лицето, че не може да му бъде върнато СУМПС, т. к. не са заплатени изцяло дължимите глоби. Без да оспорва наличието на възприетото от административния орган фактическо основание за постановяване на отказа, Пейков поддържа, че с отнемането на СУМПС е поставен в невъзможност да упражнява професията си на шофьор, поради което и не е в състояние да заплати дължимите глоби. Същевременно твърди, че след като е изтърпял определеното наказание "Лишаване от право да управлява МПС", свидетелството следва да му бъде върнато. Така изложените оплаквания и формираните въз основа на тях доводи сочат на превратно тълкуване на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 18 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), когато едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изпълняват поотделно за всяко едно от тях. Нормата на чл. 190, ал. 1 от ЗДвП предвижда след влизането в сила на НП, с което се налага наказание на водач или собственик на МПС, препис от него да се предостави на съответното структурно звено на МВР, където се водят на отчет водачът и МПС. Иззетите в този случай свидетелства за управление се изпращат на съответната служба на МВР за съхранение и отчет. Наказанието "Лишаване от право да се управлява МПС" тече от датата на изземването на свидетелството за управление, а наложеното наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на НП или съдебното решение или определение на съда при обжалване. В контекста на законовата регламентация решаващият съд обосновано е приел, че макар и да е изтърпяно, определеното наказание "Лишаване от право да управлява МПС" няма отношение към паричните задължения, произтичащи от неизплатени глоби и поради това е ирелевантно за спора. Касае се за различни наказания по смисъла на чл. 13 от ЗАНН и при условие, че са наложени кумулативно, изтърпяването им се подчинява на различен правен режим, поради което и по аргумент от чл. 170, ал. 2 от АПК в тежест на касатора е било да установи фактът на изтърпяване на всяко едно от тях. Непровеждането на пълно и главно доказване на визираните в материалноправната норма предпоставки за връщане на отнетото СУМПС (в случая изпълнението на изискванията на чл. 159, ал. 2 от ЗДвП) е достатъчно основание за отхвърляне на жалбата. Противно на доводите на касатора, без правно значение за приложението на посочената норма са въпросите относно отнетите контролни точки по чл. 157, ал. 1 от ЗДвП и изтичането на срока на наложена със заповед № 8356/5.06.2008 г. на същия издател принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. "в" от ЗДвП. С оглед изложеното, възприетият от решаващия съд извод за законосъобразност на отказа на началник сектор ПП при ОДМВР Пловдив, на визираното в него основание е правилен. Наличието на непогасени публични държавни вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК препятства възможността за връщане на отнетото СУМПС. Като е отхвърлил жалбата на Христо Пейков, Административен съд - Пловдив е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. При липсата на инвокираните с касационната жалба основания за отмяна, атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,