Решение № 5436 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2314/2013 г.

Решение № 5436 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2314/2013 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на "Карас" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Глоджево, представлявано от управителя Мехмед Вели Карасюлейман, срещу решение № 41/15.12.2012 г., постановено по адм. д. № 358/2012 г. на Административен съд - гр. Русе, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което да се отмени обжалваната от дружеството Заповед № ДК-02-СЦР-13/23.01.2012 г. на н-к РДНСК, Северен централен район. Ответникът, н-к РДНСК, Северен централен район, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в писмена защита, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Русе, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на "Карас" ООД срещу Заповед № ДК-02-СЦР-13/23.01.2012 г. издадена от н-к РДНСК, Северен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж "два силоза по 17 500 кг", находящ се в кв. 128 по плана на гр. Глоджево, община Ветово. За да постанови решението си съдът приел, че процесния строеж е изпълнен без строителни книжа, установен с констативен акт, собственост на жалбоподателя, както и че оспорената заповед отговаря на изискванията за форма и при спазени административнопроизводствени правила, от компетентен орган, поради което е законосъобразна. Приел също така, че безспорно е установено, че заповедта е издадена на 23.02.2012 г., като изписването на годината "2011" представлява техническа грешка, когато не води до незаконосъобразността й. Решението е правилно. По делото е установено, че процесният строеж, представляващ два силоза и че е собственост на жалбоподателя, поради което заповедта законосъобразно създава задължения той да премахне незаконния строеж. Безспорно е установено също така, че силозите представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, в какъвто смисъл е заключението на вещото лице, както и че са изпълнени без строителни книжа. Незаконният строеж е установен с констативен акт от 18.07.2011 г., редовно връчен на жалбоподателя. От представените по делото при повторното разглеждане на жалбата срещу заповедта, писмени доказателства - заверено копие от официален регистър на издадените от РДНСК, Северен централен район заповеди по чл. 225, ал. 1 ЗУТ, заверено копие от деловодната програма и известие за доставяне /за връчване/ на заповедта на жалбоподателя, сочи на издаване на заповедта на 23.01.2012 г., поради което изписването й в приложения заверен препис от нея по делото е техническа грешка, а не очевидна фактическа и не води до нарушение за формата на административния акт, както правилно е приел първоинстанционния съд. С оглед изложеното при правилно прилагане на закона и обосновано съдът е приел, че се касае за незаконен строеж, изпълнен без строителни книжа, собственост на жалбоподателя, който правилно е посочен като адресат на заповедта. Правилно е прието, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и че е в съответствие на материалноправните разпоредби. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, тъй като решението е обосновано, правните изводи кореспондират на събрания доказателствен материал, включително са изпълнени дадените указания на касационната инстанция с отменителното решение. Решението на първоинстанционния съд като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК