Решение № 3246 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 186/2012 г.

Решение № 3246 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 186/2012 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Емил Шанков Югов от гр. Перник против решение № 178 от 24.11.2011 г. на Административен съд - Перник, постановено по адм. дело № 320/2011 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-02-ЮЗР-308 от 11.07.2011 г. на началника на РДНСК Югозападен район, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване незаконен строеж: "Пристройка към съществуваща жилищна сграда" в УПИ ХII-2013,2014, кв. 351 по плана на гр. Перник - "Пригаров район", ул. Пирин № 2. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради необоснованост и се иска отмяната му. Ответната страна не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за изцяло законосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. От събраните по делото доказателства, вкл. заключението на вещо лице, се установява, че процесният обект представлява пристройка с размери 5,40 м на 3,40 м, захваната трайно с основната сграда, посредством две колони и стоманобетонова плоча. Стените са изпълнени от единични тухли и газобетонови блокове, измазани, шпакловани и боядисани, а отвън е положена топлоизолация. Пристройката укрепва западната носеща стена на сградата. При тези фактически установявания правилно първоинстанционният съд приема, че процесният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. При липсата на доказателства за одобряване на инвестиционни проекти и за издаване на разрешение за строеж, респ. за ремонтно-укрепителни дейности, незаконният по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж, подлежи на премахване. За година на извършването му следва да се приеме тази посочена в първоначалната декларация на оспорващия - 2007 г., а не в допълнително представените в хода на административното производство декларации - 1986 г., като се съобрази, че вложените материали са на пазара след тази година, както и че в нотариален акт за имота от 2007 г. е описана само основната сграда от 48 кв. м, а не и пристройката. С оглед времето на извършването му, строежът не може да бъде квалифициран като търпим по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Като е достигнал до обосновани и съобразени с приложимия материален закон изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,